Предаванията за армията бяха в най-гледаното ефирно време, парадите на 6 май в нашето студио коментираше великият Николай Хайтов.
Румяна Станимирова, бивш главен редактор на главна редакция „Воин” на БНТ Главна редакция „Воин“ към БНТ е създадена през 1967 г. През годините се разраства и към нея се включват отделни блокове за Гражданска защита, Строителни войски, Гранични войски и др. През студиата и обектива на камерите преминават десетки изтъкнати личности за онези времена, а в състава й работят едни от най-добрите творчески и реализаторски екипи на БНТ.
Включих се в екипа й в началото на 90-те като редактор, по-късно станах и главен редактор. За нейното 33-годишно съществуване бях част от състава й през последните десетина години. Изготвяхме няколко формата – блоково предаване „Десант“ в неделя от 11,00 до 12,00 ч, седмична документална поредица в четвъртък от 19,30 до 20,00 ч, както и отделни включвания в новините и други предавания. Редакцията продуцираше и
първото риалити шоу в българския ефир „Как се става командос“.
Форматите ни се излъчваха в праймтайма и се радваха на висока гледаемост. Това рефлектираше пряко върху положителния имидж на армията, която неизменно водеше класациите за обществено доверие. Бяхме постигнали добро сътрудничество между БНТ и МО чрез договор, според който БНТ осигуряваше безплатно ефирно време в праймтайма си и реализаторски екипи, а МО – експертизата и високопроходима транспортна техника.
Бяха трудни и сложни времена заради процесите на трансформиране на Българската армия, но пък изпълнени с много очаквания и надежди. Работехме активно по отразяване на новия модел армия – малка, но мобилна, добре въоръжена и с адекватни на новите рискове способности. Имаше някакъв нескрит ентусиазъм в лицата на военнослужещите, които снимахме в предаванията си. За първи път пред камерите ни заставаха натовски офицери. Правеше впечатление медийното им поведение – стойка, изражение, стегнат и обран изказ.
В онези години първопроходците по пътя към НАТО бяха ВМС със своите съвместни учения по линия на инициативата „Партньорство за мир“. Затова и много често бяхме на снимки в открито море. Трудно занимание, защото имаш много точки за отразяване, операторите са статично разположени на един или два кораба, а нямаше дронове, ЕсЕнДжита, мобилни телефони и интернет.
В това отношение отговорният оператор Чавдар Кръстев проявяваше истински професионализъм и беше огромно удоволствие да работиш с него. Умееше да създава не само приятелства с военнослужещите и командирите им и да отваря врати навсякъде, но знаеше и точно какво снима, какви са правилата и ограниченията на военните обекти и кое ще бъде интересно за широкия зрител. Много важна бе ролята и на режисьорите, от които най-ярки спомени оставиха Милан Кузов, Людмил Колев, Михаил Венков. Бяхме много сплотен екип и въпреки че бях около 30-те, а подчинените ми – мъже и доказани професионалисти в по-зряла възраст, имаше невероятен респект и уважение помежду ни Може би и затова тези години бяха един от най-плодотворните и вълнуващи периоди в кариерата ми.
Отразявали сме и всички сухопътни и военновъздушни учения, важни мероприятия и чествания в Българската армия. Изкачвали сме труднодостъпни върхове в тежки зимни условия, били сме редом с войската по горещите летни полигони, летели сме по различни поводи, посрещахме и изпращахме участниците в първата задгранична мисия в Камбоджа. Наша ежегодна задача бе и отразяването на парада на 6 май. Спомням си, че неизменен гост в кабината на подвижната ПТС бе Николай Хайтов. Нямаше по-сърцат и вдъхновяващ коментатор на бойната ни слава от него. Познаваше добре историята и говореше с огромна любов и признателност към войската и офицерството.
В този период имахме голяма подкрепа от тогавашния началник на ГЩ генерал Михо Михов. Осъзнаваше, че в годините на реформи армията има огромна нужда от обществена подкрепа, а нямаше по-благодатно място за това от ефира на националната телевизия. По негова молба създадохме филма „Нашата армия“ – документален разказ за историята на Българската армия от Освобождението до наши дни, т.е. до 2000 г. Използвахме огромен обем архиви с обективен анализ на всички периоди
без идеологическо оцветяване.
Отразихме както унищожаването на офицерския елит след 9 септември, така и достигането на невероятната бойна мощ на армията ни през 80-те. Докоснахме се дори до засекретените архиви на най-голямото стратегическо учение в историята на Варшавския договор „Щит-82“.
Премиерата на филма бе на 6 май 2000 г. в присъствието на ръководството на МО и ГЩ и много публика. Още помня думите на генерал Михов: „Досега не е правен филм, в който величието, мощта и героизма на Българската армия да са отразени толкова обективно и безпристрастно от политическите системи и смяната на идеологиите.“
Тъжното е, че само няколко дни след премиерата получихме заповед за ликвидация на Военната редакция в БНТ от тогавашния генерален директор. Радостното – че месеци по-късно филмът ни получи авторитетни европейски отличия от фестивала на военнодокументалното кино на НАТО, както и наградата на публиката от Фестивала на документалното кино в Рим. Безсмислено е да се прогнозира какви щяха да бъдат ползите, ако бяхме продължили да съществуваме.
