Евгени ГЕНОВ
Проявата на НВИМ е своеобразен бисер на музейното изкуство
Миналата седмица Националният военноисторически музей (НВИМ) сътвори нова страница в културния живот на столицата. Точно в 11 ч на 14 ноември, в деня, в който преди 76 г. е извършена първата масирана бомбардировка на София по време на Втората световна война, институцията отвори врати, за да покаже интерактивно пространство за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Идеята наистина бе новаторска и по моя скромна оценка е бисер, предполагам, че не греша, в музейното изкуство. Поне аз за пръв път съм свидетел на подобна проява у нас.
Едва ли някой е предполагал, че зад обикновеното на пръв поглед съобщение се крие събитие, което зарежда с разтърсващи емоции, защото чрез силата на фотосите, архивните кадри, аудиовизуалните ефекти ще се пренесе в едни изключително тежки и мрачни събития за държавата в най-новата ни история. А интересът към изложбата, разкриваща по нов творчески начин истината за онези драматични за България дни, действително надхвърли всякакви очаквания. Логично е да е така, тъй като със сетивни усещания, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати стотиците посетители успяха да се потопят в годините преди и по време на бомбардировките на столицата. Усетиха нейния чар, типичното градско спокойствие от онези години. Видяха една красива ретро София с нейната неповторима романтика. Но видяха и съкрушителния удар върху нея, ужасите и трагедията на войната, мрачния опожарен и озъбен облик на града след варварските бомбардировки. Съпреживяха съдбата на стотиците хора, останали без дом.
Разказите на очевидците бяха пресъздадени от такива майстори и легенди на родното кино като актьорите Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Меглена Караламбова, Валентин Ганев и Асен Блатечки. За първи път бе показан двигателят от самолет „Месершмит 109 Г6”, намерен в землището на с. Марица през 2018 г. – още едно доказателство за героизма на българските пилоти, защитавали столицата. „Създаването на това пространство е продължение на нашата дългогодишна политика да се вглеждаме в конфликтите, и то конфликти, които не са само на фронтовата линия, а засягат съдбата на обикновените хора. Тези, които са ги преживели не защото са били на фронта, а защото са били по домовете си“, заяви директорът на музея доц. д-р Соня Пенкова при откриване на най-новото експозиционно пространство. „Белезите на войната…” на НВИМ е проект, реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и е финансиран от програма „Култура“ на Столична община.
Вероятно не само аз, а и всички родолюбиви българи бихме желали да има подобни реализирани проекти и в други музеи в страната. Българската земя е напоена със спомени за подвизите на безчет именни и незнайни герои. А те заслужават да им вдъхнем нов живот чрез слово, звук и светлина.
1828 загинали граждани, 12 567 разрушени сгради, 24 млрд. лв. материални щети
Това е трагичната равносметка от „символичната война”, която България обявява на САЩ и Великобритания на 13. 12. 1941 г.
На 13 декември 1941 г. българското правителство обявява война на САЩ и Великобритания с надеждата, че тя ще има символичен характер. Предприетите действия за увеличаване на потенциала на Въздушните войски са вследствие на реалната заплаха от въздушни нападения срещу цели от територията на страната. Те обаче са несъизмерими с мощта на англо-американските авиационни съединения в базите на Северна Африка.
От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. западните съюзници провеждат въздушна настъпателна операция срещу България, чийто главен обект е столицата София, а основната цел – да се застави правителството да скъса с Оста. Общо 2000 самолета нанасят 7 дневни и 5 нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби. Пуснати над предимно граждански обекти, те убиват 931 и раняват 1025 столичани. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които и тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, Католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др.
Пилотите от 6-и изтребителен полк предприемат 273 излитания срещу многократно превъзхождащите ги сили на противника и свалят 30 негови самолета. На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия в историята на българската авиация въздушен таран. За първи път в историята на световната бойна авиация на 30 март 1944 г. поручик Христо Костакев сваля два бомбардировача с една атака. На 17 април 1944 г. поручик Неделчо Бончев извършва втори въздушен таран. Изключителна смелост проявяват поручик Стоян Стоянов, подпоручик Петър Бочев и капитан Чудомир Топлодолски, постигнали най-много въздушни победи. Завинаги в небето над София остават 16 български летци, посмъртно повишени в по-горен чин и наградени с военен орден „За храброст“.
След края на въздушната операция бомбардирането на отделни обекти от територията на страната продължава до 26 август 1944 г. Тогава завършва „символичната война“, недалновидно предизвикана от тогавашните ни политици и водена с чест от българските пилоти. Над България след присъединяването й към Тристранния пакт прелитат 23 000 чужди самолета, бомбардирани са 168 населени места в новите граници с 50 000 разрушителни и запалителни авиобомби. Българската изтребителна авиация успява да свали 56 и повреди 83 американски самолета. В падналите на българска територия 100 противникови самолета загиват 256 души, а 337 са пленени. Българската държава заплаща за тази кампания на Съюзниците с живота на 1828 свои граждани. Други 2372 са ранени. Материалните щети са оценени на 24 млрд. лв. Собствените загуби възлизат на 27 самолета и 23-ма пилоти.
