Мичман Читаков служи на „Горди”, но плава на мисия с „Дръзки” и „Верни”
От дете животът му е свързан с корабите. И сега мичман Николай Читаков си спомня времето, когато родителите му работели в корабостроителния завод в родния му град Бургас, а той учел песнички и стихчета за Родината и морето в детската градина към предприятието. След това също работил в корабостроителницата. А от 23 г. е във военния флот. Затова животът на борда на корабите и мореплаването са негово естествено състояние, откакто се помни.
Постъпва във Военноморските сили през 1996 г. в Четвърти дивизион патрулни кораби, където служи и досега. Началник е на група оператори, помощник на офицера, който е най-старши на вахтата. Числи се към екипажа на фрегатата „Горди”, но е служил също на „Дръзки” и на „Верни”. Той е живата история на трите фрегати и получаването им от Белгия преди 10–15 г.
В началото служил на старите корвети. След като те били изведени от строя, мичман Читаков е включен в екипа, който заминава за Белгия, за да получи първата от новите за нашите ВМС три фрегати втора ръка, клас Е-71. Така попада на борда на „Ванделаар”– корабът, който влиза в строя на флота ни с името „Дръзки”. Приемането на кораба от българския екипаж отнело осем месеца.
„През зимата на 2005 г. отидохме в Белгия и престояхме там за обучение за безопасно вземане на кораба. От пръв поглед фрегатата ни направи силно впечатление – по-голям от дотогавашните ни кораби, с по-модерно оборудване. Преминахме курс за противопожарна безопасност и за борба за живучест на кораба”, спомня си мичман Читаков. Част от обучението им преминало в Брюж. Там имали занятия на голям тренажор, чиито метални конструкции имитирали помещенията на кораб. В тях палели огън, който обучаваните трябвало да гасят.
Белгийците обучавали българските си колеги как да работят със системите на фрегатата. Мичманът, който работи в бойния информационен център на кораба, се запознал с действието на станциите за надводно и подводно наблюдение, с това как се стреля с оръдията и торпедата. „На всички тази неща ни обучиха. Впоследствие предадохме този опит на колегите когато се върнахме в България. Защото в Белгия бяхме пратени малко хора – около 70 човека”, заявява той.
Имали и пробни плавания. С фрегатата посетили френското пристанище Брест, където били проверени оръжията на борда. Българските моряци усвоили и новата организация на работа на фрегатата. Тя е много по-различна от тази на руските кораби, които и до днес са на въоръжение в нашите ВМС. По съвсем нов начин била организирана и т. нар. борба за живучест на кораба, което означава действие в извънредна ситуация на борда.
Особено впечатляващи за българите били битовите условия на фрегатата, които и досега се поддържат в идеално състояние от личния състав. В тях екипажът се чувства комфортно и уютно. „Условията бяха много добри. Бих казал – дори много по-модерни от тези на американските кораби, които съм посещавал, макар че и те имат своите предимства. Както и от руските кораби, в които екипажът е на второ място, на първо са оръжията… На американските кораби разстоянието между койките е страшно малко не можеш да се завъртиш. А на нашите фрегати всичко е направено много удобно”, обяснява мичманът.
Той служи на „Дръзки” до 2008 г., след което се прехвърля на „Верни”. Там изкарва до 2012 г., а оттогава е на „Горди”.
Участва в мисията на „Дръзки” край бреговете на Ливан през 2006 г. През следващите години плава редовно с фрегатата в операцията на НАТО в Средиземно море „Актив Индевър”. През 2011 г. е участник в мисията край Либия. Следват три мисии на борда на „Верни” – през 2012, 2014 и 2016 г. През 2017 и 2018 г. е на мисия в състава на „Дръзки”. Имаме липса на кадри, а и гледаме да помагаме
с каквото можем обяснява мичман Читаков участията си в мисиите на другите фрегати.
Според него има какво още да се желае за поддръжката на корабите, която е труден процес. Явно финансово това е вид проблем, може би от тази гледна точка няма и достатъчно кадри, не само във флота, но и в армията като цяло, обобщава мичман Читаков.
Спец по роботите се грижи на „Дръзки“ да има ток
Млад боец, завършил висшето си образование в специалност „Роботика” в Техническия университет във Варна, отговаря за електрическата система на фрегата „Дръзки”. Беше време да започна да се занимавам с нещо по-сигурно като цяло, нещо, което има перспектива за бъдещо развитие, реших че армията и Военноморските сили са доста добър избор, казва за пътя си към флотския строй бургазлията матрос Георги Янчев. И ето – от 4–5 месеца е в редиците на ВМС като младши електротехник на „Дръзки”.
Преди това работил тук-там. „Нищо специално. Търсих нещо по-добро. Бяха пуснали конкурса – февруари или март, за 100 места за военноморския флот. Реших да се пробвам и успях”, споделя боецът. Въпреки че никой не го е насочвал към военната професия, близките му сега се гордеят с неговия избор. А той е категоричен, че на „Дръзки” открива себе си. Може би винаги съм искал да служа във флота, обяснява матросът.
Вече е на „ти” с армейските порядки и строгите изисквания на войсковия ред. „Малко по малко се свиква. Има още доста работи, които да науча. Но като цяло – да, свикнах”, признава откровено.
Всъщност още постъпването му в екипажа е буквално скок в дълбочините на службата. Там, където трябва да имаш бърз рефлекс и достатъчно първоначални умения, за да изплуваш от водовъртежа на задачите и да се докажеш като достоен за строя. „Това лято участвахме в учението „Бриз”, може би седмица, след като постъпих на служба. Интересно беше да видя реално как стават нещата по време на плаването. И се убедих, че не съм сгрешил в избора си да дойда във флота”, казва матрос Янчев.
„По-старшите колеги – старшините и офицерите, ми помагат, обясняват. Развеждат те по кораба, ако има някаква работа да се върши – показват как, защо. В момента съм в процес на обучение по специалността, като материята, която трябва да се покрие, е доста”, казва матросът. Смята, че още не е овладял всички тънкости на професията: „Има доста да научавам, но малко по малко напредвам”.
Като специалист по роботика веднага вижда, че доста от системите на „Дръзки” са автоматизирани. Колкото до електрооборудването на фрегатата смята, че то е сложна система, но екипажът е добре подготвен и умее да я поддържа. В свободното си време матросът спортува, чете книги, гледа филми, пътува на екскурзии. Гледа добре да си възстанови силите, защото службата на борда на „Дръзки” изисква енергия и всеотдайност. „Бих препоръчал военната служба на своите познати. Те се радват за мен. Разпитват как е в армията. Горд съм, че служа на Родината. Това ми е основният довод. Също така специалността ми не е никак лоша”, откровен е матросът. В армията има сигурност и възможност за реализация и израстване, допълва той.
