В историята на НАТО Джоузеф Лунс е известен като генералният секретар с най-много стаж – 13 години: от 1971 до 1984 г. Освен това Лунс е прочут и с чувството си за хумор. Веднъж журналист го пита колко души работят в НАТО. Той отговаря: „Половината“.
Лунс е един от най-нестандартните генерални секретари на Алианса. Като личност е много жизнен, притежава висок авторитет в НАТО и използва по оригинален начин качествата си, за да поддържа на високо ниво трансатлантическата сигурност и просперитета на Алианса.
Освен авторитета и силното чувство за хумор, които Лунс проявява и по време на ръководените от него заседания на Северноатлантическия съвет, с поведението си той внася и допълнителна свобода в стила на провежданите дебати. Веднъж, след като разбира, че заседанието на Съвета ще продължи прекалено дълго, той предупреждава присъстващите, че ще си обуе домашните чехли.
В същото време Лунс може да бъде и абсолютно твърд при отстояване на позиция, дори агресивен. Известен е и като голям визионер, който е категоричен привърженик на тезата, че „непоколебимият атлантизъм“ и обединена Европа са гаранция за един много силен и добър съюз, към който трябва да се присъединяват и други участници. С една дума: той е привърженик на разширяването на НАТО.
Продължителният мандат на Джоузеф Лунс като генерален секретар на НАТО съвпада с времето, когато между Съединените щати и Съветския съюз се водят преговорите за контрол върху въоръженията, края на войната във Виетнам и нахлуването на съветските войски в Афганистан през декември 1979 г. Когато напуска поста като генерален секретар на Алианса, президентът Роналд Рейгън му връчва медала на Свободата. Това отличие го получава години по-късно и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън от президента Джордж Буш след терористичните атаки на 11 септември 2001 г.
По време на работата си като генерален секретар Лунс разчита на своите лични знания, опит и харизма, за да насърчава консенсуса в организацията. Той е напълно наясно с факта, че НАТО не е застрахователна полица, която трябва да се приема за даденост. По тази причина е последователен застъпник на стабилните отбранителни политики и инвестициите в отбраната. Той превръща в мантра за съюзниците твърдението, че „трябва непрекъснато да се намират ресурси, да се предприемат мерки и да се вземат трудни решения“.
Някои нови програми на НАТО получават категоричната му подкрепа, като програмата „Наука за стабилност“, стартирала през 1979 г., позната днес като програма „Наука за мир и сигурност“. Лунс не е почитател на публичните прояви, но участва все пак в някои дипломатически приеми, макар и за кратко. Гражданите на Брюксел го виждат и сам да управлява малък служебен автомобил по централните улици.
В бита си Джоузеф Лунс е пестелив и предпочита да поправя старите си дрехи, вместо да купува нови, в резултат на което, както казват неговите съвременници, „понякога изглежда доста размъкнат“. В същото време е истински кавалер и винаги, когато пътува до Холандия служебно, при завръщането си носи на съпругата си лале. Женен е за баронеса Лиа ван Хемстра, има две деца – Корнелия и Хюбърт.
Като генерален секретар работи в разумните часове на деня – от 9,00 до 17,30 или 18,00 ч, освен ако не е насрочена някоя важна среща. В петък задължително в 13,00 ч заминава за почивните дни някъде със съпругата си. Всяка сутрин в 10,30 ч, с изключение на дните, в които заседава Северноатлантическия съвет, отива в кафенето на централата на НАТО с двама свои сътрудници, поръчват две питки, нарязани на три части, и Лунс яде средните. Обича да плува и да играе тенис на маса.
Дългосрочният мандат на Лунс е новост за Алианса. След първите пет години журналист го пита какви са плановете му след НАТО. Лунс отговаря, че тъй като неговият предшественик е бил седем години на поста, все още има време да помисли. След още две години същият журналист му задава същия въпрос, при което Лунс отговаря, че предшественикът му е бил на поста до 75-годишната си възраст, затова има още време да си помисли. Някои критично настроени наблюдатели смятат, че Лунс остава дълго на поста си, защото държи непременно да остави следа след себе си, но никой не може да отрече, че той през цялото време е непоколебим привърженик на трансатлантическото сътрудничество.
Атлантик и шампион по европейска интеграция
Според проф. Джейми Шей, историк и анализатор на НАТО, Джоузеф Лунс е последният от поколението големи европейски политически лидери, които изграждат Атлантическия алианс и започват процеса на европейска интеграция след Втората световна война. Той е едновременно европеец и атлантик в една епоха, когато много интелектуалци считат, че силен Алианс, доминиран от САЩ, ще отслабва европейския политически съюз.
Холандецът Джоузеф Лунс, петият генерален секретар на НАТО, който поема поста от италианеца Манлио Брозио, е роден в Ротердам през 1911 г. Учи право в университетите на Лайден и Амстердам, политическа икономия в Лондон и Берлин. От 1952 до 1971 г. поставя другия си политически рекорд като външен министър на Холандия. В този период се създава европейската икономическа общност и Лунс участва в подписването на Римския договор. През 1967 г. получава наградата „Карл Велики“, която се връчва в германския град Аахен от 1950 г. С това е признат за „шампион по европейска интеграция“.
Тъй като е служил в Кралския флот на Холандия, през целия си мандат на генерален секретар никога не пропуска възможността „да избяга от работата“ в централата на НАТО и да се присъедини към войниците и моряците, участващи в учения на Алианса, особено ако се провеждат в морето.
Лунс неуморно настоява европейските правителства да харчат повече за отбрана. Под негово ръководство НАТО се превръща в политическа организация – идея, заложена в прочутия доклад на Пиер Армел, Алиансът се включва в Хелзинкския процес, започват преговорите за разоръжаване във Виена.
Земният път на Лунс приключва през 2002 г. На 23 юли, 10-ият генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън, в забележителното си обръщение към присъстващите на паметната служба за д-р Джоузеф Лунс заявява, че за милиони хора от Европа и света в най-мрачните периоди на Студената война Лунс е не само лидер на НАТО – той е НАТО. Неговата вяра в свободата го превръща в олицетворение на най-успешния съюз на свободните нации в света. Лунс е твърдо убеден, че атлантизмът и обединена Европа са двете страни на един медал.
Когато Джоузеф Лунс напуска НАТО през 1984 г., определя Алианса като „най-важната организация за мир, която светът познава“. Лорд Робъртсън завършва словото си с думите: „Един велик човек ни остави огромно наследство. Наш дълг към него и към човечеството е да продължим изпълнението на задачата, която той превърна в своя съдба“.
