Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Запаснякът без пушка

[post-views]

„Ти за съзнание не ми говори. Аз съзнание си имам за още три живота. Ама сега пари ми трябват…” Тази фраза от филма „Два диоптъра далекогледство” по сценарий на Братя Мормареви се зловиди на приемните комисии в Киноцентъра. Както и подмятанията за вечно липсващия партиен секретар – „Него ще го търсиш при масите…”, като намекът за кьорсофрите е явен. Спасени са и остават на екран и завинаги в родното кино само защото са изречени от Георги Парцалев. Бдителните стожери на идеологическата чистота в изкуството махват с ръка – от устата на Парцалев всичко звучи смешно, на шега, та и тези „еретични” думи…
sn ZAPASВече три десетилетия неповторимият глас на един от най-големите български актьори не звучи от сцената. Остана във филмите и в телевизионните архиви. Георги Парцалев си отива тихо от света на 31 октомври 1989 г. Кончината му остава почти незабелязана. Цял живот играе със собствената си необичайна фамилия, приемана от мнозина като псевдоним. Роден през 1925 г. в гр. Левски, може да е един от малцината, благодарни на „мероприятията на народната власт”, засегнали заможните му родители и поставили черна точка в биографията му. Защото на младини не е и подозирал, че ще стане актьор. Иска „сериозна” професия и следва медицина. Но поредната „чистка на неблагонадеждни” сред студентите не му позволява да се дипломира. Изправен пред „път за никъде” е призован в казармата. Пак като „неблагонадежден” не му позволяват да служи в армейско поделение и го „засилват” в Трудови войски. Тук се ражда „актьорът под пагон”, за да изгрее по-късно завинаги звездата на Георги Парцалев.

sn BAI IVANАктьорският талант на несбъднатия лекар вече е направил впечатление и скоро той е на сцената на Театъра на Трудови войски, който е родоначалник на прочутия Ансамбъл на Строителни войски, от който по-късно „произлязоха” Орлин Горанов и „Тоника СВ”. Дори забележителният и днес режисьор Теди Москов също е бил член на Ансамбъла. Парцалев предизвиква смях със специфичния си глас, с мимиките, жестовете…  Никога не е държал изпити в Театралната академия. Мислел на „зряла” 31-годишна възраст да става тепърва кандидат-студент, но известен професор го разубедил – да не погубва самородния талант у себе си.
Той има безброй роли на сцената. Хиляди – в пътуващи ансамбли и турнета. В телевизията няма новогодишна или забавна програма без негово участие. На него залага Хачо Бояджиев, когато се обръща към „предкласиката” – „Криворазбраната цивилизация”, „Зех тъ, Радке”… Киното обаче сякаш не обича твърде яркия актьор. 

Първата му екранна роля е в „Любимец 13”, където доминира Апостол Карамитев, а Парцалев и актьорът от по-старото поколение Енчо Тагаров (да не се бърка с Енчо Багаров) изпълняват поддържащи роли. Комедията е чаплиновска, има много скачане, премятани, тръшкане, дори пръскане с маркуч за миене на улици. 

След „Петимата от Моби Дик” звездата на Парцалев изгрява ярко в киното през 1971 г., когато режисьорът Зако Хеския му поверява ролята на бай Иван Съботянина във филма „Тримата от запаса” по сценарий на Павел Вежинов. Партнира си в главната роля с Никола Анастасов и Кирил Господинов. Това е един от малкото филми, посветени на армията. Родното кино се изкушава много повече от криминалните сюжети. После се нахвърля върху цялото творчество на Богомил Райнов и прави цели поредици за разузнавача Емил Боев. До този момент за армията е създаден почти неизвестният фронтови филм „Стихове” по сценарий на Павел Вежинов и също така не станалата популярна лента за съвременния армейски живот „Късче небе за трима” по сценарий на Рангел Игнатов. 

Най-мащабната военна картина е разгърната през 1974 г. в „Зарево над Драва” отново от Павел Вежинов и Зако Хеския. Но това е историко-героичен филм, „правилен” идеологически, с главен герой комунист, помощник-командир на полк. В „Тримата от запаса” също има помощник-командир, явно те са слабостта на фронтовия журналист и писател Вежинов. Но тук „комисарят”, в изпълнението на Стойчо Мазгалов, е много по-човечен, по-близък и до войниците, и до зрителите. Най-големият успех за авторите на филма е образът на бай Иван в изпълнение на Парцалев. Той е човек, призован на фронта, въпреки убежденията си, че не може да държи оръжие и да убива. Той е „Запаснякът без пушка”, защото отказва да я носи. Има много смешни моменти, защото и Парцалев, и Анастасов, и Господинов си носят славата на комедийни актьори. Но филмът е по-скоро драма, отколкото комедия. С вечната тъга на Пейо (Анастасов) по младата булка, която е оставил в България и която сънува всяка нощ. С ергенското перчене на Спиро (Господинов), заради което отнася шамар от Илонка. И най-вече с драмата на бай Иван Съботянина. Който накрая, макар и без пушка, която е забравил, хуквайки да възстановява телефонната линия, убива с голи ръце немския снайперист, застрелял миг преди това помощник-командира…

sn DECAЕдин от най-хуманистичните филми в родната кинематография… Вик срещу войната с нейната неумолима жестокост. Дължащ въздействието си, извън смеха в салона при комичните ситуации, главно на Парцалев, който превръща наглед комичната си роля в катарзисно-трагична. Филм, който показва хората, облечени в шинели, не като машини за убиване и победи, а като човеци със сърца и души… 
Големият актьор има и други главни роли след „Тримата от запаса” – в „Два диоптъра далекогледство”, „Сиромашко лято”, „С деца на море”. Но никъде вече не му възлагат такъв драматизъм на образа. Режисьорите сякаш се боят от богатството на таланта му и го ограничават до елементарно-комичното, до „чичо Манчо”, до познатото от скечовете по естради и телевизионни програми. Късно става „заслужил артист”, а „народен” – няколко години преди смъртта си. Разликата в „привилегията” е мижава – 40 лв. „Народните” получават по 100 лв. допълнително на месец, а „заслужилите” – само 60. ,

С шушукане се говореше за негова „нетрадиционна ориентация”, заради която властта не го обичала. Наистина, Парцалев никога не се е женил, няма деца. Цял живот няма собствено жилище. Никога не е „удрял чело”, както много други „звезди” пред нозете на Първия – за апартамент, кола, вила. Не е членувал в Партията. Шушукането нашепва, че не си е купил апартамент, защото нямало на кого да го остави, нали бил „такъв”… В този смисъл съдбата му твърде напомня героя на Марчело Мастрояни от филма „Един особен ден” – журналист от радиото, изхвърлен от Партията на Мусолини и изпратен в концлагер, защото бил „такъв”… Такъв или онакъв, днес никой не помни онези някогашни „величия” в културата, в театъра, в киното… А Парцалев остана вечен във филмите и в телевизионните програми. И като един от най-добрите изпълнители на военна роля в българското кино – „Запаснякът без пушка”…

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Добромир Пелов

Най-ново

Виж още

Избрани