Автор: Николай ГОЛЕМАНОВ
Преди 1210 г., през 809-а, хан Крум изненадващо обсажда крепостта Сердика и я превзема, отнемайки от Византия безценен стратегически кръстопът. Тази победа не просто включва в България града, който днес е столица. С времето тя се оказва и решаваща, за да „закове” държавата в централното място на Балканския полуостров. Българският контрол над Сердика не идва с един удар. Той е изход от 3–4-годишно военно надиграване между хан Крум и император Никифор I Геник [1]. В Константинопол са попарени от загубата на Сердика. Именно тя става повод императорът да форсира амбициозния план за „пълно унищожаване” на България, с който в крайна сметка губи главата си, превърната в бокал.
За причините, подтикнали хан Крум да нападне Сердика, има две основни версии, които не се изключват взаимно. Едната припомня интереса на няколко хана към потенциално съюзни племена в Македония – както славяни, така и българите на Аспаруховия брат Кубер. На югозапад владетелите ни виждат резерв за разширяване на държавата. Видимо расте и заплахата Византия да нападне Дунавска България откъм запад, посока, различна от всичките й опити в предишните 120 г. Още хан Телериг (на власт през 768–777 г.) следи с тревога ромейската военна сила по поречието на Струма. От тази гледна точка нападението на Сердика от Крум е преди всичко мярка против възможна агресия, изпреварващ удар. И той е отработен по-рано.
„Войната за Сердика” започва вероятно през септември 808 г. с набег на мощен български отряд, навлязъл около 200 км във византийска територия. Той смазва военна част някъде северно от Сяр/Серес (дн. в Гърция), а ромейският летописец Теофан Изповедник (ок. 752–818 г.) пояснява: „…Когато се давала заплата на войската в Струмската област, българите, като нападнали, отнели я – 1100 литри злато – и избили много войска заедно със стратега и началниците. Имало и от останалите отряди немалко гарнизонни началници и всички загинали там. Те [българите] взели и целия обоз и се върнали.”
Онова злато (във византийска валута над 79 000 номизми) се равнява на 360 кг. По-показателна е друга сметка: тези пари биха стигнали за 8000 войници. Ромеите са струпвали там – силно съставно съединение.
Разгромът му говори много за военните умения и традиции на България в началото на IX век. Подобна операция дълбоко във вражеска територия не става с елементарен „юруш”. Зад нея стои блестящо разузнаване – както предварително, така и полево. Поставена е ясна цел, има и оперативнотактически план – умно съставен и отлично изпълнен. Обсадата на Сердика също е подготвена безупречно.
Оскъдни са данните за събитията преди над 12 века и въпреки постиженията на съвременни историци покоряването на Сердика е забулено в загадки. Несигурно остава откъде са минали основните български сили, за да се явят пред стените на крепостта през 809 г., в края на март [2]. Явно, първо са напредвали от района на Плиска на запад, приблизително 250–300 км. Такъв преход не е проблем за армия, изпитана в кампаниите на хан Крум против аварите (803–805 г.).
Къде обаче са пресекли Стара планина, за да стигнат по-скрито и напряко до целта? Не се знае. Има някакво подразбиране, че това е станало през Златишкия проход, добре познат на българите още през VIII век.
Любопитна хипотеза са възприели авторите на солидния „Български военен атлас” (ДВИ, С., 1979 г.). Пътя на Крумовите войски към Сердика те виждат… през Искърското дефиле. Такъв маршрут може да се обясни само със стремеж да бъдат тотално изненадани сердикийските бранители. Но самото движение край реката – включително на обсадни машини, тежка конница и обоз, едва ли би било лесно, особено през пролетта.
Писменият източник за самото падане на Сердика са 50-ина думи на Теофан. „През същата година (809) преди великденските празници Крум, вождът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания, избивайки 6 хиляди души ромейска войска извън множеството обикновени граждани”, реди хронистът. Той също дава да се разбере, че българският владетел наредил да сринат крепостните стени.
Историците приемат критично тези твърдения. Крепостта не е била сериозно повредена, личи от археологически проучвания. А християнски храмове като „Св. София” и „Св. Георги” са оставени непокътнати от езичника Крум.
Възражения буди и сведението, че Крум подлъгал обсадените да се предадат. Има дори версия, че твърдината е покорена с щурм, с пробив около Западната порта. Освен това съдбата на Сердика не е решена отведнъж. Установено е, че българите я заемат… два пъти, вероятно все през 809 г. Не са ли много 6000? Но най-често учените се вглеждат в думите за 6-хилядната войска – без значение дали тя е унищожена с измама, или в битка. Изводът им е, че 6000 са прекомерно голяма сила за прост гарнизон в провинциална крепост. Зад такова концентриране на войска е прозирала подготовка за война и може би хан Крум преди всичко е целял да я осуети. Така действията му през април 809-а изглеждат съвършено логични. Той безпощадно и почти изцяло се справя с шестте хиляди. Сетне заема Сердика, прави нужното (отново с кръв), щото това да се помни и… неусетно се оттегля някъде не много далеч.
Кажи-речи хумористично се развиват събитията в онези пролетни дни. Император Никифор I, бездруго твърде непопулярен, изпада под натиск: защо бездейства, докато „варварите” са в Сердика. На 3 април василевсът вдига поход, достига изоставената крепост и след това се хвали, че е прекарал Великден в „аула” (лагера) на Крум. Пак в града той надменно обръща гръб на оцелелите византийски първенци, с което ги тласка да търсят убежище при страшния български хан [3].
В Сердика междувременно пламва бунт в ромейската войска. С големи усилия и измами Никифор I овладява ситуацията, после отпътува за столицата си. Излиза, че в рамките на две-три седмици тъй оспорваният град е… изоставен и от двамата противници. После хан Крум го заема пак, и то някак плавно, щом никъде в летописите няма и намек за повторна битка покрай Сердика. Окончателно българите укрепват контрола си над крепостта и целия район към есента на 809 г.; това е най-убедителното датиране засега. [4] Пропада поне още опит на Никифор да си върне Сердика. Тогава, през есента на 810 г., императорът започва подготовка на огромна армия за премахване на България. Ето как „войната за Сердика” е прелюдия към едно от най-жестоките и най-драматичните събития в България от самото й основаване до ден днешен. Това е неколкодневното сражение (юли 811 г.), в което хан Крум губи две силни армии, губи в кръв и пепел и своята столица Плиска. И накрая побеждава с фантастично хладнокръвие и мобилизация в сблъсъка, обикновено свързван с Върбишкия проход в Стара планина.
– – –
Основни източници: Павлов Пл. „Сердика (Средец) София в историята на Първото Българско царство”, LiterNet, 08.11.2009; Станев К. „Защо през 809 г. кана сюбиги Крум превзема Сердика?”, сп. „История”, 2–3, 2008; „Подбрани извори за българската история”, т. 2, С., 2004; Игнатов В. „Хан Крум победоносецът…”, 2017; Златарски В. „История на българската държава през средните векове”, С., 2007
