Информационен център на Министерство на oтбраната

В края на март 2018 г. се навършиха 60 години от създаването на Научния комитет на НАТО и длъжността научен съветник на генералния секретар. По този повод историкът на науката Симоне Турчети обяснява как научната дейност за насърчаване на конструктивен диалог между съюзниците в НАТО допринася за интеграцията в Алианса. Програмата „Наука за мир и сигурност“ на НАТО днес спонсорира изследователски дейности между учени от съюзнически и партньорски държави по цял свят. Разсекретените документи в последните години хвърлят нова светлина върху инвестиционната и спонсорската дейност на организацията в научните изследвания. Тези документи разкриват по-широкото значение на спонсорството по т. нар. „грантови схеми“ (безвъзмездно финансиране), което спомага за утвърждаването на един по-конструктивен диалог между съюзническите и партньорските държави, и то в, когато това е особено необходимо за запазване на единството и разрешаването на вътрешнополитическите противоречия. На практика научните изследвания в НАТО имат значение на паралелна дипломация на съществуващия политически дебат.
Симоне Турчети получава докторска степен от Манчестърския университет. Изследователските му интереси обхващат науката и технологиите на 20-и век, геофизиката и сродните дисциплини, отношенията между научната общност и разузнавателните организации, научните миграции, историографията на науката и научната политика. Той преподава история на науките, развитието на технологиите за наблюдение и използването на науката и технологиите в международните отношения. 
Според Турчети науката не е само безпристрастно търсене и откриване на природни закони, а начин на взаимоотношения в съвременното общество и в развитите страни, съпроводено с големи инвестиции. Днешната „голяма наука“ означава влияние и власт. В съвременния свят е важно да се знае как това влияние и власт „филтрират“ отношенията между държавите и по този начин превръщат науката в проводник на въпроси от международно значение. 
Оказва се, че за това има два начина. Първо, използването на науката като цяло, и по-конкретно в международните научни проекти като средство за укрепване на двустранните и многостранните отношения и второ, използването на науката като практически инструмент за получаване на информация за други страни, за тяхното развитие и способности, което в известен смисъл е подкрепа на разузнаването. 
В началото на новото хилядолетие пред сигурността се появяват непознати предизвикателства. Програмата „Наука за мир и сигурност“ (SPS) на НАТО през 2010 г. започва приоритетно да се занимава с киберотбрана, борба с тероризма, енергийна сигурност и защита от ядрени, химически и биологически оръжия. Русия дълги години е най-големият бенефициент на спонсорство от страна на НАТО, докато незаконната анексия на Крим през 2014 г. не довежда до прекратяване на сътрудничеството на Алианса с руски учени. Тогава Украйна заменя Русия като основен бенефициент. 
През 2010 г. програмата SPS е преместена в новосъздаденото подразделение на НАТО за нови предизвикателства. Това преструктурира инвестициите на Алианса. Оттогава програмата се съсредоточава още повече върху проблемите на сигурността. 
Според Турчети може да се каже, че издръжливостта на Алианса като международна организация повече от 60 г., в изненадващо голяма степен се осигурява от конструктивното сътрудничество, което предлага Научният комитет на НАТО.

Спасителят на Научния комитет Изидор Исак Раби е американски физик и носител на Нобелова премия, откривател на ядрено магнитния резонанс. Роден е през 1898 г. в Австро-Унгария. Завършва земния си път почти на 90 г., през 1988 г. 
Още през 20-те години на миналия век Раби получава стипендия за Германия, след като защитава дисертацията си в Колумбийския университет. По това време Германия е център на световната физика. 
Преди това се отправя към Цюрих, за да работи с Ервин Шрьодингер, един от създателите на квантовата механика, но Шрьодингер напуска университета. В крайна сметка се установява в Хамбург, където работи с Ото Щерн, Нобелов лауреат за 1943 г. 
През 1940 г. в Масачузетския технологичен институт се създава секретна лаборатория за разработване на микровълнов радар и Раби доброволно се включва в нея. Така е създаден първият работещ американски микровълнов радар с дължина на вълната 3 см. По-късно е разработен радар „въздух–земя“ за откриване на подводници, радар за контрол на пожари и радио-навигационна система с голям обхват. Раби получава Нобелова премия през 1944 г. 

От борбата с подводници до екологията.

Научният комитет на НАТО се създава през 1958 г., две години след Суецката криза. Кризата довежда до подписване на тайно споразумение за взаимна отбрана между САЩ и Великобритания. Още тогава американският физик Уилям Ниренберг формулира „смесената философия“ на комитета, според която науката се спонсорира като начин за укрепване на интеграцията и за повишаване на отбранителните способности. 
Пример за това е финансираният проект за океанографски изследвания, който в същото време подобрява способностите на НАТО в борбата с подводници. Първите инициативи за научно сътрудничество включват англо-американския сателит UK2, изстрелян през 1964 г. и модулатор на импулсен режим, улесняващ излъчването на телевизионно изображение. 
През втората половина на 60-те години представителите на някои държави в НАТО искат да пренасочат научната програма в ново направление. Съюзници с по-слабо развити икономики като Италия, Португалия, Гърция и Турция настояват за преразглеждане на инвестициите в науката с цел подобряване на икономическото им положение, но идеята не среща одобрението на САЩ. 
По това време политическите и научните дела на НАТО достигат преломна точка. На заседание на Научния комитет френският физик и Нобелов лауреат Луис Неел се противопоставя остро на увеличаването на бюджета. След това Шарл дьо Гол изважда Франция от интегрираните военни структури на НАТО и Алиансът се премества от Париж в Брюксел. Кавгата в Комитета продължава и от него остава само „Изследователската група на шестимата“, сформирана от негови водещи членове. „Смесената философия“ е забравена.
Комитетът обаче не изчезва благодарение на упоритите усилия на американския физик и Нобелов лауреат Изидор Исак Раби. По това време се налага становището, че научната програма на НАТО не може да се приведе в съответствие с проблемите на отбраната. Тогава през 1968 г. Раби предлага и настоява научните изследвания да се насочат в областта на екологията. 
Идеята му сработва още на следващата година, когато президентът Ричард Никсън налага стартирането на програмата за опазване на околната среда на НАТО. По този повод Северноатлантическият съвет през 1969 г. създава Комитетът по предизвикателствата на съвременното общество (CCMS). Той има за цел да проучва екологичните проблеми в различните страни и качеството на живот на хората. Така  Научният комитет на НАТО отново се изправя на крака.  

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top