Старши сержант Йордан Йорданов от 10-а ремонтна база майстори пана, икони и ножове, благодарен е за пътя в живота, който му е дала армията
„За да се отдадеш на дърворезбарството, за да стане то твое хоби, са необходими няколко неща – голямо търпение, желание, въображение и любов към занаята”, казва старши сержант Йордан Йорданов от 10-а ремонтна база към бригада „Логистика”. Иначе обяснение няма защо се е отдал на тази страст, когато има свободни от служба часове. С дърворезбарство започва да се занимава от 2013 г. Признава, че този занаят не го е учил никъде. Явно, за да имаш златни ръце, които претворяват живота с длето, се иска дар божи, който ти идва отвътре.
Любимите мотиви
на старши сержанта са ловните. Те присъстват в почти всичките му дърворезби. Питам го защо това е любимата му тема, а той отговаря простичко: „Защото обичам природата, тя е красива и ме привлича със своето величие.”
Сега е започнал да майстори икони – на св. Георги, на св. Мина, на св. Андрей… Не ги събира, а ги подарява – на приятели, познати. Негова икона са подарили на бившия командир на бригада „Логистика” полковник Сотиров, когато се е пенсионирал. 
Йорданов разкрива и някои от тънкостите на занаята. Една от тях е да избереш материала, тоест дървото за съответната дърворезба. Пояснява, че използва предимно липа, защото е най-мека и най-леко се работи с нея. Иначе в неговата класация първенството държи чемширът, с него могат да се сътворят най-прекрасните творби. Но проблемът е, че е твърд и трудно се намира като материал. Причината е, че това дърво започва да изчезва у нас. Наскоро приятели му доставили от стара къща – бутнали дома, имало чемшир в двора и го отрязали. „Сред дърветата за обработка и дърворезба чемширът е като златото сред металите. Толкова е безценен” – категоричен е боецът. Правил е ловни пана и от череша и орех. Накрая всяка дърворезба я полира с разтвор от пчелен восък и спирт. Така изделието се импрегнира срещу атмосферното влияние, а и добива блясък и гланц.
Другата страст на старши сержант Йорданов е да майстори ножове. Изработката на един нож от А до Я отнема два-три дни, зависи от сложността на изпълнението и модела. Боецът започва да прави ножове от две-три години. Сам си кове острието и изработва канията за всеки нож. Набавя си готова стомана от лист, тя не се кове, а само се изрязва, след това се шлайфа и закалява. Специално за закаляването изпраща материала в Пазрджик при майстор термист. За изработването на острието използва два вида стомана – ресорна 65Т, която се кове, и лагерна ШХ-15, която се нарязва, нагрява, изправя и кове, за да се оформи острието. Дръжките за ножа пък изработва само от дърво – орех или акация. Всяка дръжка се изпича и после в нея се вкарва с вакуум специална смола, която се внася от САЩ. Към всеки нож се прави кания от телешка кожа. Или по-
точно канията е от дърво, облечено с кожа, като старши сержантът сам разкроява и шие. На този принцип се изработват типичните български овчарски ножове.
Старши сержант Йордан Йорданов постъпва в армията като професионален войник през 2002 г. Казва, че
най-голяма помощ
за неговото професионално израстване в армията са му оказали сегашните командири. „На тях дължа много и съм признателен. Йорданов служи в различни формирования на свързочни войски. Сега в ремонтната база е командир на отделение за дървообработване и тапициране.
Боецът е бил и на мисия в Кербала, Ирак през 2004 г. с третия наш пехотен батальон. Това е един от най-трудните периоди в миротворстването на нашите бойци в размирната държава. Трети батальон дава една жертва. „Аз бях шофьор на БРДМ
(бойна разузнавателна дозорна машина – б.а.). Връщахме се от патрул, наближавахме базата, когато изведнъж чухме силен тътен и гръм. Погледнах през люка и видях огнената гъба на взрива. Оказа се, че терористите са заложили ИВО (импровизирано взривно устройство – б.а.) до един от чек пойнтовете. В това време там е преминавал наш ЗиЛ, в него е имало няколко наши бойци. Загива само този, който се е возил в кабината до шофьора”, спомня си трагичния за българската мисия ден старши сержант Йорданов.
Освен служебните ангажименти и страстта да се отдава на любимото си хоби дните на Йорданов са изпълнени с обич, грижа и внимание към съпругата Стилияна, която е специалист по електроника във фирма, която произвежда компоненти за автомобили. А най-големият смисъл в живота на военното семейство е дъщеричката Йоанна, ученичка в пети клас.
