Полковник Иван Маламов е началник на Националния военен университет ”Васил Левски” във Велико Търново. Той е роден през 1973 г. Завършва ВВУАПВО „Панайот Волов” с военна специалност „Артилерийско въоръжение”. След това обучението му продължава във ВА „Г. C. Pаковски”, факултет „Командно-щабен”, специалност „Организация и управление на логистичното осигуряване на оперативно-тактическите формирования”. По-късно полковник Маламов отново се обучава във ВА „Г. C. Pаковски”, във факултет ”Национална сигурност и отбрана”, специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили”. От 15 август 2019 г. е началник на Военния университет.
– Г-н полковник, какви са приоритетите, които си поставихте в работата Ви като началник на Националния военен университет?
– Основен приоритет за мен е развитието и утвърждаването на Националния военен университет като водещ в областта на сигурността и отбраната в национален и в международен план. Смятам, че училището заслужава тази амбиция, защото то е доказала се във времето национална институция, в която възпитанието и обучението на младите хора е кауза.
– В какъв порядък планирате да изпълнявате поставените си цели?
– За да постигнем целта, трябва да определим три основни направления. На първо място поставям курсантите и осигуряването им с всичко необходимо, за да получават добро образование и способности, за да се представят достойно, когато влизат в редиците на армията. Затова смятам, че развитието на преподавателския състав е особено важно. То трябва да е в посока, която да е адекватна на очакванията на армията. На следващото място, не по степен, поставям усъвършенстването на учебно-материалната база. Тя е в основата на постигането на добрите резултати. Става дума за модерни кабинети, симулатори, тренажори, полигони. Не по-малко важно е поддържането на техниката, която е нужна за осигуряването на учебния процес. Не бива да забравяме и това, че при нас има и студенти. Опитваме се да даваме най-доброто, за да ги научим на всичко, което знаем и можем, за да получат добра реализация след завършването на университета. Те трябва да се борят самостоятелно на пазара на труда и смятам, че добрите знания и умения, които получават тук, са много добра основа за техния старт.
– Като говорим за материалната база, за битовите условия, към момента какво е тяхното състояние?
– Непрекъснато трябва да усъвършенстваме нашата учебно-материална база, за да бъдем адекватни на новите очаквания. Образованието не може да стои на едно място. Ние трябва да се стремим да бъдем модерни и да сме в крак с новите технологии.
– Казахте, че акцент са курсантите, но до каква степен сте готови да отговорите на предизвикателството да обучавате повече бъдещи офицери?
– Това е един много интересен въпрос поради две причини. В обществото се е насадило мнението, че нямаме кандидати за курсанти, което не е вярно. Всъщност кандидатите за курсанти са между 500 и 600 всяка година. Реално, ако заявката за една учебна година за прием на курсанти от нашите заявители е между 220–230 човека, при нас пристигат около 170–180, което е много притеснително. Над 30% от кандидатите обаче отпадат поради медицински и други причини. Това е странно, защото виждаме, че поколението, което идва, не спортува. Поради тази причина разпоредих в разпределението на времето да бъде допълнено всички курсанти – от първи до пети курс, включително, да стават в 5,30 ч сутринта и да правят сутрешна физическа подготовка. Особено много държа на физическата и на строевата подготовка. Тези две дисциплини са важни за изграждането на качествата на един бъдещ офицер.
– Споменахте медицинските прегледи и състоянието на кандидатите за курсанти, само медицински ли са проблемите?
– За мен е притеснителен фактът, че младите хора имат и физически проблеми. Преди години физическата подготовка се провеждаше на всички нива в образованието и така подрастващите изграждаха имунитет и добра физическа форма, децата бяха по-здрави и по-издръжливи. Сега това се оказва проблем. Поради тази причина едно от направленията, в които работим, е именно това – активен спорт във военния университет. В крайна сметка нашите офицери трябва да бъдат физически издръжливи.
– Как се отразява на университета откъсването на един факултет и превръщането му в отделно военно училище за кадри за ВВС?
– На първо място това е решение на Народното събрание, което е взето, преди аз да стана началник. Ще положа всичките си усилия това решение да бъде реализирано. На втори план не е приятно, защото те са наши приятели и това е един вид раздяла, въпреки че всички работим във военнообразователната система. Единствено мога да им пожелая „успех”!
– Какви са критериите за прием на курсанти, освен да са здрави и да преминат теста, какви са общите критерии и какви хора Ви трябват?
– Аз като военнослужещ, който доскоро е бил част от Сухопътни войски, бих предпочел да идват хора, които искат да станат офицери. НВУ не може и не бива да приема всеки. Желанието ми е тук да идват момичета и момчета с добър успех, мотивирани и целенасочени. Офицерската професия не е лека и затова е важно кандидат-курсантите осъзнато да са направили своя избор да се посветят на нея. И тази година имаме курсанти, които се отказват и то е точно поради тази причина, защото не са се сбъднали очакванията им. Аз не съм наясно какви са били предварителните нагласи на тези младежи относно спазването на правилата, обучението и подготовката във един военен университет. Предимствата, които получават като наши обучаеми, са много – това образование дава моментален старт в живота и е една изключително добра перспектива за всеки млад човек, който иска да се развива. Ние обучаваме новото поколение на Българската армия и си давам сметка, че отговорността е огромна. Военният министър ни заръча да готвим не само лидери за армията, но и лидери за обществото.
– Кажете малко повече за заданията на випуските, това е Ваша инициатива, какво представлява?
– Петокурсниците получиха лични задания от мен и те са насочени към бъдещата им работа. Целта е да ги подготвим на практика още в университета. Не искам да се чувстват като курсанти в 6-и курс. Искам да бъдат подготвени офицери, които да влязат в строя веднага и да помагат на своите командири. Именно заради това всички получиха задания по различните направления да работят. Това са практически задачи, които те ще изпълняват още тук, преди да влязат в строя. В този смисъл целта ни е дългосрочна.
