Димитър Илиев
За последните 3 години авиацията е получила по-голямо финансиране, отколкото в предишните 20 години
„През 1997/98 г. бяхме на учение в Чехия. Участваха общо 20 държави. Времето бе променливо и спряха полетите, като някои от машините останаха на старта. Имаше техници на старта, други бяха в палатките. В един момент рукна проливен дъжд. Всички техници от другите страни се завтекоха от стоянката към палатките. Единствено нашите започнаха да покриват самолета, да закриват каналите. Тези, които бяха в палатката пък, тръгнаха също към самолета на старта. Едните идват към палатките, само нашите тичат в обратна посока. Когато затвориха всичко – капаци, заглушки, покривки, се прибраха все едно под строй – не бягаха, защото и без това бяха станали вир-вода, все едно излезли от басейна. Но се прибраха под бурните аплодисменти на всички представители на 20 страни, които бяха на трибуната. Горд съм, че точно тези хора обслужват нашите самолети. Честит празник!” Така съветникът по отбрана и национална сигурност в Президентството о.з. полк. Илия Милушев приветства авиационните техници със 70-годишния юбилей от създаването на инженерно-авиационната служба във Военния клуб в столицата.
Настоящи, бивши офицери, сержанти и войници в инженерно-авиационната служба в приповдигнато настроение отбелязаха 70-годишнината от създаването на службата, която осигурява нужното високо техническо състояние на бойната техника на ВВС.
„Министерството на отбраната успя да се наложи и да осигури финансов ресурс по капиталови разходи за ВВС, каквито през изминалите 20 години не е имало. Правим това, за да може българският военнослужещ да има самочувствие, заяви заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков.
Най-заслужилите офицери и сержанти бяха наградени със статуетка, личен часовник, плакет и грамоти. На юбилея бе представена и книгата „За да продължават мечтите да летят”, в която действащи и бивши служители на инженерно-техническата служба разкриват професионалния и житейския си път с истории от горещите дни и нощи във ВВС. За изпращането на „гълъба на мира” Миг-21 в пенсия през 2000 г., за усвояването на МиГ-29, за вдигането по тревога през 1999 г., когато САЩ атакува Сърбия, за хилядите извънработни часове по техниката от любов към авиацията.
