Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Европа ще рестартира миграционната си политика

[post-views]
Европа ще рестартира миграционната си политика

Доц. д-р Здравко Попов, президент на Института за публична политика 
За разлика от ЕП, директно избран от гражданите, председателят на ЕК и на Европейския съвет, шефът на ЕЦБ и външният министър на ЕС са проекция на елити или общности, очевидно силни, за да налагат интересите си през тях. Новата ЕК беше създадена с подмяна на механизма на избор. А името на Урсула фон дер Лайен лансира френският президент Макрон. Появиха се фигури, излъчени вероятно от кръгове, които се опитват да преформатират политиките на ЕС в една или друга посока. 
Само Германия и Франция връчиха на председателката на ЕК вижданията си за приоритетите на тази институция.  И още по-силно се подчерта разликата между център и периферия в ЕС. Но предложенията на Берлин и Париж не са координирани. Има необявена битка за лидерство между тях, по-очебийна е амбицията на Макрон, който заяви реформи за ЕС, част от тях – доста радикални, друга – утопични. Но той се превърна в играч, амбициран да е лидер, включително и в НАТО, доста странно за Франция. Макрон работи едновременно върху цялата архитектура на Европа – за сигурност, икономическа и мн. др.
Самата ЕК е определила своите 6 приоритета за 2019–2024 г., повечето формулирани по абстрактен начин, пожелателни, какъвто е и първият: за една по-силна Европа в света, приоритет под една или друга форма на всяка ЕК. То е неосъществената мечта на Европа да е голям актьор на масата на големите играчи.
И да има отговорно глобално лидерство. Засега се залага на ценности, какъвто е и мултикултурализмът като особен инструмент за глобално присъствие и влияние в света. Макар Меркел да заяви провала му.
Силата на Европа ще е свързана и със съседската й политика с нова стратегия към Африка, но ще преутвърди европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Залага се на активността на външната политика на ЕС.
Не за първи път, но за първи през последните години ЕК ще заложи на много по-кохерентна политика на отбрана и сигурност, която да направи Европа достатъчно самостоятелен субект в международните отношения в политиката за сигурност и отбрана и разширяване на военните способности на самия ЕС. 
Европа се стреми да е конкурентна на САЩ, Китай, Русия, на арабския свят: това е в приоритета за честна и свободна търговия при защита на европейските стоки и услуги, без да се жертват екологичните, социалните и други стандарти, които я отличават.
Като самостоятелен  приоритет се залага на т.нар. Зелена сделка, но именно зелените в ЕП не я подкрепиха. Европейското законодателство за климата залага до 2050 г. Европа да е освободено от въглеродни икономики място. Но ще е труден опитът на ЕК да интегрира енергийния пазар – едновременно с либерализация, но и с общи регулации, гарант против изкривяването на пазара. Мисли се за вътрешен енергиен пазар, освободен от вредни емисии, което засяга страни като Полша, а и нас. Очаква се голям тласък в зелената икономика за разлика от други райони в света.
Има приоритет, свързан с повече демокрация, в опит да се преодолеят национализмите в Европа заради странния опит 
все повече да се говори за демокрацията като антинационализъм. 
А демокрациите са възникнали  в националните държави в Европа. Политически общности смятат, че демокрациите могат да се съхранят само в националната държава, а че при наднационално ниво се губи контролът върху нея. Самият Макрон беше предложил Агенция за защита на демокрацията на наднационално равнище да изработи стандарти… Почти цензурна структура. 
ЕК ще поощрява социален тип икономика, в борба срещу неравенството. Смятат го следствие от определен начин на правене на капиталистическата икономика. Европа не може да се освободи от тези ценности, закърмили поколения европейци. Макар и експеримент, опитът в един свят да се съберат ценности и интереси повдига въпроса конкурентен ли е моделът.
Като специален приоритет ЕК изнася дигитализацията в опит Европа да влезе в лидерството на света в дигиталния век. Утопично, защото е на светлинни години от САЩ и Китай в развитието на изкуствения интелект, роботизацията, дигитализацията на икономиките и обществата си. Няма я в първата десятка, където са Сингапур и Малайзия. Но ЕК отпуска голям бюджет за такова развитие. И тази сфера Европа мисли през ценности, свързани с хуманизацията на технологиите, дигитализацията да е спрямо мярката на човека, сходно на разбирането в Япония. 
Последният приоритет на ЕК засяга представянето и разпространението на европейския начин на живот, дефиниран през базисни принципи и ценности, от които Европа не би отстъпила. Тя е привлекателна за живот, но нахлуването на мигранти поставиха под въпрос именно европейския й начин на живот, ценностите и правилата. Този приоритет е пряко свързан с ефекта от миграционната криза. ЕК ще търси координация и съгласуване и с националистическите настроения. За да се намери механизъм за управление на разнообразието на възгледите и интерпретациите по отношение на миграционния процес и рестартиране на миграционната политика на ЕС. Специфичен дневен ред по миграцията е централният въпрос за Съюза и през миграционните му политики, които тепърва ще се разработят, като преосмислим досегашния си опит. Защото Европа се разпада относно „за” и „против” мигрантите. Проблемът е екзистенциален и фундаментален. А решаването му 
ще даде или няма да даде сила и за проблемите на сигурността и отбраната 
на ЕС, за икономическия растеж в застаряваща Европа, на младежката политика. Въпросът е как го регулираме и каква цена плащаме. Миграцията е ключ за решаване на много други проблеми, най-важният приоритет, макар и тактически неизнесен напред, който трябва да се реши в кратък срок.
Тази ЕК трябва да тушира ефекта от финансовата дупка заради излизането на Великобритания от ЕС: около 10% от бюджета му се поддържаше от вноската на Лондон. Това ще преформатира кохезионната политика, от която сме пряко засегнати, а с нас и още 16 държави в ЕС (цяла Източна Европа, но и Испания, и Португалия), обединени като т.нар. приятели на кохезията. Не е ясно заявено дали тази политика ще се промени и как. И ЕК може да постави под въпрос базисната си ценност – солидарността.
Сериозно предизвикателство пред мандата на ЕК е автономната политика в сигурността и отбраната за някои все още утопична, но със сериозен бюджет. Всеки избягва термина европейска армия, срещу който преди години веднъж вече е имало сериозна съпротива от самия протектор на европейската сигурност, каквито са САЩ. Така че общоевропейска армия – може би не, но съвместни ВС – да, съвместни разузнавателни сили – да. 
Възможно е да се планира и управлява политика за сигурност независимо от страните победителки във Втората световна война. Предизвикателството е голяма френска амбиция, споделена тук-там от различни общности: че можем да вземаме решения за сигурността си сами, без съгласуване със САЩ, с Канада, включително без координация с Русия. Независимо от призивите на Макрон, че не може да има европейска сигурност без диалог с Москва.
Стъпка за обща отбрана имаме още от ЕК на Юнкер, а процесът е зададен в Лисабонския договор преди 10 години. И през 2016 г. стана факт, когато започна да се изгражда капацитет на ЕС по сигурност и отбрана през реални институции, като Европейската агенция за отбрана, когато Могерини направи възвание за суверенитет на Европа в сферата на сигурността. Т.е. вече има и средства, и институции, но процесът няма да се развива безпрепятствено. Днес заплахите са глобални и нямат вече родина. Значи с кого ще партнираш, ще имаш споделени отговорности, лидерства, средства е основен въпрос. Има много предизвикателства и много разноречие в ЕС, но „присъдите”, които Макрон направи и на ЕС, и на НАТО, че без радикални реформи тези организации ще рухнат, има основание, макар и да не е прав в своя радикализъм. Но това е глас, който е и споделен. Въпросът е дали ЕК е лидерството, което ще направи реформите в ЕС. 

Най-ново

Единична публикация

Избрани