Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Ли Билингс

САЩ още в края на 50-те години на ХХ век стартираха изпитания на противоспътникови оръжия Русия и Китай агресивно се опитват да оспорят сегашното господство на Америка в Извънземието.

24-25Гигантската космическа пустош е последното място, където военните могат да си съперничат за оспорвани територии, впрочем истината е, че космическото пространство вече не е чак толкова пусто. Около планетата ни обикалят близо 1300 действащи спътници, осигуряващи глобалната спътникова връзка, спътниковата навигация GPS, метеорологичните бюлетини и системата за орбитално наблюдение. За американските военни, които  разчитат на данните, получавани от някои от тези спътници за воденето на съвременните войни, космосът се превърна в „най-високата точка”, т.е. онази височина, която изцяло и безспорно се доминира от САЩ, в качеството им на своеобразен „космически крал”. Напоследък обаче, когато Русия и Китай агресивно се опитват да оспорят 
господството на Америка в космоса
разработвайки за целта собствени военнокосмически програми, съществува реална заплаха, че силовото противопоставяне ще провокира конфликт, способен да парализира цялата космическа инфраструктура на планетата. Но макар че ще избухне в космоса, той лесно може да прерасне в пълномащабна война и на Земята.
Нестихващото напрежение доближава своята точка на кипене вследствие на редица събития, включително неотдавнашните и продължаващите изпитания на  нови противоспътникови (както се предполага) оръжия от Китай и Русия, както и в резултат от провалилите се преговори в ООН относно постигането на разведряване в тази сфера.
В доклада си пред Конгреса, представен в началото на 2015 г., директорът на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър подкрепи тезата на редица високопоставени членове на правителството, изразили опасения от нарастващата заплаха за американските спътници. Той заяви, че Китай и Русия „разработват собствени стратегии, предвиждащи ограничаване или прекъсване на американския достъп до зоните на конфликти”, включително такива, които могат да възникнат в резултат от военните действия на Пекин в Южнокитайско море или на Москва в Украйна. Според него Китай „демонстрира стремеж да създава пречки за функционирането на американските спътници, да ги изважда от строя или да ги унищожава”, като се имат предвид изпитанията на китайската система за унищожаване на спътници, провеждащи се от 2007 г. насам.
Освен директното им унищожаване с ракетни оръжия съществуват множество способи за изваждане от строя или унищожаване на космическите спътници. Така до даден спътник може да се приближи космически кораб, който да покрие оптическите му прибори с боя, да повреди антените или да дестабилизира орбитата му. С помощта на лазерни технологии могат временно или напълно да бъдат повредени отделни елементи на спътника, особено свръхчувствителните му датчици. С помощта на радио- или микровълни пък могат да се създават смущения или да бъдат прехващани сигналите, изпращани от спътника до наземните центрове за управление.
Проблемът за евентуалната война в космоса не е от вчера. Така, опасявайки се от изстрелването в орбита на съветско ядрено оръжие, САЩ още в края на 50-те години на ХХ век стартираха изпитания на противоспътникови оръжия. Те дори осъществиха няколко ядрени изпитания в космоса преди влизането в сила през 1967 г. на одобрения от Генералната асамблея на ООН Договор за космоса, забраняващ орбиталното оръжие за масово унищожение. След налагането на тази забрана космическото наблюдение се превърна в един от ключовите елементи на Студената война, а в качеството си на интегрална част от сложната система за ранно откриване в орбита бяха въведени спътници, следящи разполагането на ядрено оръжие с наземно базиране и неговите изпитания. В течение на почти целия период на Студената война СССР разработваше и изпитваше т. нар. „космически мини” – самовзривяващи се космически апарати, способни да откриват и унищожават американските
шпионски спътници 
с шрапнелни снаряди
Милитаризацията на космоса достигна върха си през 80-те години, когато администрацията на Роналд Рейгън лансира прословутата си инициатива за стратегическа отбрана, известна като „Звездни войни“. За реализацията й беше отпуснат многомилиарден бюджет, като в рамките и се предвиждаше разработването на орбитална система за противодействие на съветските междуконтинентални балистични ракети. През 1985 г. американските ВВС демонстрираха огромния си потенциал, когато техен реактивен изтребител F-15 унищожи с ракета на ниска околоземна орбита падащ спътник на САЩ.
Въпреки това обаче по онова време не съществуват нито мащабна оръжейна надпревара, нито пък преки конфликти. Според американския експерт по контрол на въоръженията и съучредител на вашингтонския аналитичен център „Хенри Стимсън” Майкъл Крипън причината за това е, че и САЩ, и СССР са наясно колко уязвими са техните спътници, особено онези от тях, които функционират на геостационарни орбити на височина около 35 хил. км и повече. На практика, този тип спътници „висят” над конкретна точка на планетата и затова са лесна мишена. И тъй като всяко враждебно действие срещу тях лесно може да провокира истински обмен на ядрени удари на Земята, двете свръхдържави се въздържат от подобни стъпки. Както посочва Крипън: „Никой от нас не беше подписвал каквито и да било договори в тази сфера. Ние просто и независимо един от друг стигнахме до извода, че нивото на собствената ни сигурност би паднало значително, ако започнем да унищожаваме тези спътници. Защото, ако един от нас го стореше, другият моментално щеше да направи същото”.
Сегашната ситуация е много по-сложна. Както ниските, така и високите околоземни орбити се превърнаха в зона на научна и комерсиална активност, където функционират хиляди спътници от почти 60 държави. 
Най-голямата заплаха представлява т. нар. „космически боклук”. Както е известно, спътниците летят в космоса с изключително висока скорост, затова най-бързият и най-нечестен начин да бъде унищожен някой от тях е просто да се изстреля в космоса нещо, което да се изпречи на пътя му. Сблъсъкът дори с толкова малък и елементарен предмет, като някое стъклено топче например може да изведе от строя или напълно да унищожи спътник, струващ милиард долара. И ако някоя държава е в състояние да използва подобен „кинетичен” метод за унищожаването на противниковия спътник, за нея няма да е проблем да създаде и по-опасен космически боклук, който да провокира верижна реакция, превръщайки орбитата в своеобразна писта за смъртоносна надпревара.
Китайските власти продължават да твърдят, че военните им действия в космоса всъщност представляват само научни експерименти с мирни цели, докато руските официални лица просто предпочитат да не коментират своите програми. Може да се смята обаче, че и двете държави действат в отговор на разработването (според тях) от американска страна на 
потенциално космическо оръжие
Безспорно  системите на противоракетна отбрана (ПРО) на САЩ, техните космически самолети роботи Х-37В и дори разузнавателните им спътници GSSAP, които на пръв поглед са предназначени за гарантиране на мира, могат много лесно да променят предназначението си, превръщайки се в средства за водене на космическа война. В течение на няколко години Русия и Китай се опитваха да постигнат ратификацията в рамките на ООН на договор, който да има задължителен правен характер и да забранява създаването на космическо оръжие. Американските власти, както и редица експерти нееднократно отхвърляха тази възможност, определяйки подобен договор като „лицемерен и безперспективен”.
„Целта на проектодоговора, предлаган от Русия и Китай, е забраната именно на онзи тип,дейност, с която те толкова активно са ангажирани – твърди в тази връзка Майкъл Крипън. Той е изцяло в техен интерес. Всъщност те искат да имат свобода на действие, но го прикриват с предложението за забрана на космическото оръжие”. Според него, дори ако предложението за подписването на договора е напълно искрено, той няма да бъде ратифициран от Конгреса, защото САЩ също държат да имат пълна свобода на действията си в космоса.

* Авторът е анализатор на „Сайънтифик Американ“ и автор на бестселъра „Пет милиарда години самота“
Препечатваме със съкращения от „Геополитика“
 

Най-ново

Виж още

Избрани