Информационен център на Министерство на oтбраната

Живот между кораба и струга

IMG_5684Капитан трети ранг Ростислав Русев е на 
„Дръзки” от приемането 
на фрегатата във флота 

Дълги дни на напрегната работа на борда на фрегатата „Дръзки” и кратки мигове за любимото хоби – стругарството. Такъв е животът на капитан трети ранг Ростислав Русев. Той е командир на сектор „Оперативен” на „Дръзки”, или другояче казано – оперативният офицер на фрегатата.
Служи на кораба още от приемането му на въоръжение във Военноморските сили през 2005 г. 

Свидетел е на цялата история на фрегатата под български флаг. Лично за мен няма по-добро място за живот и работа във флота от „Дръзки”, категоричен е офицерът. След няколко месеца, на 21 октомври, се навършват 15 години от приемането на фрегатата в строя на ВМС през 2005 г.
Преди „Дръзки” капитан трети ранг Русев е служил 5 години на миночистач – съветска постройка. И още със стъпването му на борда на фрегатата го удивила рязката смяна на обстановката. „Образно казано – от стар социалистически супермаркет да влезеш в „Кореком”. Добре поддържан, различно миришещ, различно изглеждащ кораб”, описва първите си впечатления капитан трети ранг Русев. Дори стъпалата на изходните трапове на „Дръзки” били малко по-нагъсто.
Макар и втора ръка, корабът беше поддържан като нов казва офицерът. По думите му придобиването на трите фрегати втора ръка от Белгия е било най-добрият вариант за постепенно привикване на български военни моряци към западните военни стандарти за службата, живота на кораба и отношението към имуществото.
Сформираният български екипаж, който трябвало да приеме кораба – общо 78 души, бил изпратен през февруари 2005 г. в Белгия. Имало и частичен екипаж от белгийска страна – около 100–120 души. В продължение на 8 месеца изкарахме съкратен, но доста изчерпателен курс на подготовка – запознаване с кораба, теоретична подготовка, прехвърляне на имущество от белгийци към българи, учебни плавания, стрелби, казва офицерът. Белгийците оказвали пълно съдействие на българските си колеги, давали им пълна информация, без да спестяват нищо.
„През тези 8 месеца основният проблем беше, че просто не знаеш какви въпроси да зададеш, и след като се прибрахме в България, започнаха да излизат неща, за които се оказа, че на никого не му е дошло наум да попита. Проблеми, които не сме знаели, че биха могли да възникнат”, откровен е офицерът. Комуникацията с белгийците продължила и през първите години от службата на „Дръзки” под български флаг.IMG_56
По време на този 8-месечен период българските моряци добили практически опит с няколко 2–3-дневни плавания на фрегатата в Северно море, в околностите на Белгия. Корабът извършил и два прехода до Франция и обратно. Накрая фрегатата пристигнала от Белгия в България след 10-дневно плаване, в което участвали и около 20 души белгийски персонал.
И досега капитан трети ранг Русев няма пропусната мисия и голямо плаване с „Дръзки”. А първите години от постъпването на фрегатата в българските ВМС били много напрегнати за екипажа. „В периода от 2006 до 2009 г., до получаването на следващите две фрегати, изнесохме всички международни плавания на патрулните сили. Представяхме страната в операцията „Актив Индевър” няколко поредни години. Участвахме в първата военноморска операция на ООН през 2006 г. край Ливан”, спомня си офицерът. Напоследък – през 2017–2019 г., „Дръзки” отново направи няколко поредни плавания в Средиземно море Причините са различни, но корабът и екипажът достойно защитиха името на България в тези международни прояви.
„Първите ден-два, три, до седмица от плаването са донякъде стресиращи предвид на това, че сменяме обстановката. Излизаме от ежедневието в базата, хората се нагаждат едни към други и привикваме към ежедневието на плаването. Изведнъж преминаваш от идване на работа, работно време и прибиране вечер вкъщи, на 24-часов цикъл, където редуваш периоди на работа с почивка, но само на кораба. Успоредно с това върви и сработване с кораби от партньорски държави”, обяснява офицерът. 
По думите му обаче нещата не са толкова трудни и проблемни. „Плаванията ни като цяло са месец, най-много месец и половина. Не са толкова дълги, колкото на колегите от други натовски флотове, където са по 4, 5, 6 до 9 месеца”, посочва капитан трети ранг Русев.
Като оперативен офицер основните му подчинени са четиримата офицери, които отговарят за главните отбрани и защити на кораба – по ПВО, този по противоподводна и противокорабна IMG_9941отбрана, комуникационният офицер, навигационният. Така основните аспекти на военноморската работа са обединени в сектор „Оперативен”.
Въпреки че животът във ВМС, а и във Въоръжените сили като цяло е доста цикличен, подчинен на повтарящи се задачи и събития, общо взето, всяка година има подробности, които не са точно както предната, казва офицерът. „Опитвам се да третирам всяко предизвикателство като нещо, което ми се случва за първи път – всяка подготовка за учение, за включване в състава на някоя от групите на НАТО. Като цяло подготвителната част е доста трудна”, обяснява той.
Вече е натрупал немалък опит в професията на морски офицер, в която навлиза през 1999 г. Тогава завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Първи и засега единствен военнослужещ в семейството си.
Друго ново поприще, в което офицерът се впуска в оскъдното си свободно време, е хобито му на стругар фрезист. Няма никакъв предишен опит, да речем – от училище. Но по-важното е, че това занимание му е интересно, въпреки че изисква оборудване, струг и сериозни разходи. „Обичам да човъркам. Доста заплати имам налети в това хоби”, признава с усмивка. Със струга изработва дребни сувенири и различни детайли от метал. Преработва стари месингови хаванчета в камбани. Но когато го призове друга камбана – тази на „Дръзки”, винаги е на линия за поредното плаване на мисия и учение, за новите предизвикателства на бъдещето.

   
 

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top