Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Сладък бизнес с боклук на Ндрангета мори българите

[post-views]
Сладък  бизнес с боклук  на Ндрангета  мори българите

Димитър Илиев

Прокуратурата погна балите с отпадъци от Италия, глобяват до 20 000 лв. собственика на касети за принтери във Враца

милано отпадъци19000 т боклук, който стои на площадка в завод в Плевен вече години, разпали скандал с вносните отпадъци, които български бизнесмени горят в тецовете, контролирани от Христо Ковачки в страната. 
Отпадъците в Плевен бяха „инкриминирани”, защото са внесени от „Краля на боклука” Кольо Илиев, собственик на „Феникс Дупница”. Това е същият „играч”, чийто боклук се запали, а огънят повреди моста на магистрала „Струма” в Дупница. Илиев бе обвинен по член от НК, по който го грози затвор до 8 години, и бе пуснат под гаранция от 5000 лв.
Боклукът в Плевен е внесен от Италия, а връзките на Илиев с местните бизнесмени бяха осветени при операция на италианските карабинери, които в средата на ноември край Милано задържаха 815 т боклук, предназначен за износ в България. Според италианските екоконтролни органи боклукът трябвало да се обработи в България, но анализът им посочил, че този отпадък е в крайна степен на преработка и единствената алтернатива е той да бъде незаконно изгорен в български инсинератор. Подозренията на италианците са, че веднъж дошли в България, отпадъците по всяка вероятност ще бъдат изоставени или погребани в депа, без да се спазват екологичните норми. Нещо, което е станало вече практика у нас и за което италианците не си затварят очите за разлика от българските контролни органи.
След акцията на италианските карабинери светлината на прожекторите се насочи към прословутите 9000 т в Плевен. Те са складирани на сертифицирана площадка в града, фирмата собственик на боклука плаща чинно месечен наем за площадката. Но този боклук стои вероятно от 5 години на тази площадка, а собственикът не предприема никакви действия за преработката му. Което противоречи на всякаква икономическа логика. Досега балите с боклук били проверявани 5 пъти от инспектори на местната Регионална инспекция за околна среда и води (РИОСВ), които не откривали нарушения. Според документите в боклука има метал, дърво, пластмаса и хартия. Дали въобще знаят какво на практика има в балите – не е ясно, защото инспекторите от РИОСВ на практика са чиновници, които преглеждат документи с печати на тях.
„Нямаме лаборатория, нямаме и акредитация за извършване на такъв анализ”, твърди директорът на РИОСВ в Плевен Христо Христов. Подчинените му експерти можели да поискат още документи от изпращача на боклука в Италия. Въпреки че нямат лабораторни резултати, те продължават да издават становища, че боклукът не е опасен.
Безхаберието на местните екоинспекции
лъсна при втори подобен случай, след като журналистическо разследване откри над 50 т консумативи за принтери – тонерни касети с мастила и други пластмаси от принтери във Враца. Подобни химически вещества са особено опасни за здравето и трябва да бъдат рециклирани в специални заводи. Площадката, където фирмата складира тези отпадъци, не е сертифицирана, самото дружество също няма лиценз да извършва подобна дейност. Собственикът Илиян Ангелов признава, че и този боклук идва от Милано, както и задържаните 815 т в Италия. Най-вероятно продавачът също е близък до продавачите на боклука в Плевен, който също идва от Милано. Според Ангелов тонерните касети всъщност била пластмаса, която като се преработи, ще даде добавена стойност”. И изглежда, си вярва, освен ако не е силно мотивиран от парите на италианската мафия, взети за вече докарания у нас отпадък.
Консултантът на фирмата на Илиян Ангелов – Стоян Кралев, казва, че „имат един грях и той е, че започнали инвестиционното си намерение, без да уведомят надлежните органи”. Това си звучи като обяснение на първолак и явно не е предназначено за широката публика, а за някой местен врачански чиновник, където ще хване дикиш, по народному. Дружеството може да бъде глобено със 7000 лв. за това, че е разположило отпадъци без необходимия сертификат за това. МВР е започнало спешна проверка и на друга подобна площадка в района на Мизия.
Плевенският боклук идва от областта Кампания, край Неапол, където оперират фирмите на друг крал на боклука, този път италиански – Серджо Гоцца. Той е един от най-големите италиански износители на отпадъци за България и Румъния. През 2010 г. се опитва документално да фалшифицира нивата на арсен в отпадъци, предназначени за Германия. Той и още 16 души отиват на съд, но през 2018 г. бандата е оневинена, защото давността на престъплението е изтекла. Гоцца е един от най-големите износители на боклук, които влизат в страната по суша и море. Не е ясно защо на границата няма измерватели на състоянието на отпадъците, но е ясно, че те влизат безпрепятствено в страната
Данните за 2013 г. сочат, че 19 на сто от боклука на Италия се изнася за България. Миналата година Румъния, която също е активен играч в бизнеса с отпадъци, забрани на местните бизнеси да преработват отпадъци в страната. Затова сега се предполага, че делът на България е нараснал поне двойно. Италианците плащат между 100 и 150 евро на тон отпадъци, като идеята е, че от изгарянето на отпадъци  могат да се добият ценни вещества с добавена стойност. Бизнесът с боклук традиционно се контролира от италианската мафия, най-вече от структури на Калабрийската мафия – Ндрангета.
На този фон не е изненада, че главният прокурор Иван Гешев разпореди МВР и ДАНС да започнат незабавна проверка на изпълнението на Закона за управление на отпадъците и Закона за опазване на околната среда. 

Карабинери спряха 18 вагона от Милано

боклук карабинериНезаконен товар от 815 т боклуци за България спряха карабинерите от Милано, предаде в. „Кориере дела сера” в средата на ноември. Униформените открили 582 бали отпадъци, натоварени в 17 вагона, а търговската им стойност на пазара била 130 000 евро.
Влаковият конвой бил засечен на гарата на Леко, до Милано, откъдето потеглял за България. Във вагоните били натъпкани преди всичко отпадъци от вече третирани пластмасови изделия.
На практика ставало въпрос за крайните продукти от дейността по третирането на пластмасата, а не, както било посочено в документите, за пластмасови отпадъци, които тепърва трябва да бъдат обработени. Отпадъците трябвало да стигнат до България през Словения и Хърватия с уговорката, че са материали, които трябва да бъдат подложени на третиране. Най-вероятно става дума за изгаряне на отпадъците.
Според карабинерите от екологичното звено под ръководството на подполковник Масимилиано Корсано всичко това било с цел да се заобиколят нормите и да се претопят нелегално отпадъци в България. Сред балите на практика вече нямало нищо за третиране.
Според следователите и тук, както и в други случаи, става въпрос най-вероятно за изпращане в чужбина от страна на нелегални организации на пратки за незаконно третиране. Подозренията са, че веднъж, щом пристигнат в България, отпадъците по всяка вероятност е трябвало да бъдат изоставени или погребани в депа, без да се спазват екологичните норми.

Най-ново

Единична публикация

Избрани