Николай Големанов
Голямата политика
и първата българска подводница
За първи път външни, т.е. не руски, подводници влизат в Черно море през есента на 1915 г. Те са германски, а една от тях не след дълго става българска – „Подводник-18”. Повод за придобивката е обстрелът на Варна от руска ескадра на 14 октомври (27-и н. ст.) 1915 г. (Виж „Българска армия”, 3 януари т.г.). Инцидентът не е пряко предизвикан. И – нищо че от две седмици България е влязла в Първата световна война против Антантата, обстрелът озадачава, повлича какви ли не коментари.
Румънският La Politique, цитиран от „Мир”, смята, че „русите са бомбардирали Варна повече, за да сплашат ромъните… отколкото за ефект в България”.
Този чудноват извод е обясним. Вестникът е глас на консерватори, които държат Румъния да се опази неутрална. Те са на нож с русофилски сили, които настояват страната да воюва ведно със Съглашението.
Нищо лично, просто политика
През лятото на 1914 г. основните балкански страни – без Сърбия, естествено, са в неутралитет, поне на думи. В 4 столици, не само в Букурещ, около „правилната” роля във войната кипят политически разпри, подклаждани от външен натиск. Така е и в София, където симетричните афери „Дисконто Гезешафт” (юни–юли 1914 г.) и „Деклозиер” (лято 1915 г.) остават може би най-гръмките корупционни скандали в историята.
Спорове „Да се бием ли и за кого?” докарват Гърция до гражданска война. В политиката там тежат и френско-английските войски, дебаркирали в Солун през есента на 1915 г. В онова объркано и кърваво десетилетие оръдията и бомбите са… дипломатическо средство редом с подкупа и измамата. И Централните сили, както и Антантата са на отчаян лов за съюзници, и всичко е позволено от шантажа до кръстосвача. Трудно е, разбира се, да различи човек, кой обстрел е „политически”, а кой – чисто военен.
Безогледните удари от английски и френски кораби (и един руски) по беломорското крайбрежие на България, започнали на 8/21 октомври 1915 г., са дори повече от акт на война. Реално те са престъпление и София с право ги заклеймява като варварски. (Най-жестоки са ударите по Порто Лагос и Дедеагач, който е доразрушен изцяло в 5-часов обстрел през януари 1916 г.)
Ударът против Варна почти съвпада с първите снаряди по Беломорието. Може така да е уговорено като жест към Сърбия. Но с руския флот ни плашат и по-рано, без повод и неведнъж.
Италиански дипломат, цитиран през август 1915 г. от пълномощния ни министър в Букурещ Симеон Радев, го уверява, че:
„България рискува да загине, ако рече да воюва с Австрия против Румъния. Каза ми, че русите това няма [да] допуснат на никаква цена, че руската флота ще се яви пред Варна, че руската войска ще дебаркира, за да вдигне революция в България…”
Крайцери вкарват Турция във войната
С дръзка военноморска операция (и с доста късмет) Германия успява да привлече Турция за съюзник. Находчив и енергичен изпълнител на тази политическа идея е 50-годишният контраадмирал Вилхелм Сушон. В началото на войната той командва край Северна Африка крайцерите – „Гьобен” и „Бреслау”. Брониран, мощно въоръжен и бърз (до 27,8 възла), първият е сред най-опасните бойни кораби в света.
На 3 август 1914 г. те обстрелват две пристанища в Алжир, тогава френска колония, и внезапно поемат към Цариград. Пътуването е инфарктно: премеждия, търсене на въглища, маневри в надбягване с врага. А „Гьобен” и „Бреслау” са единствените немски кораби в Средиземно море, което гъмжи от съдове под френски и английски флаг.
Преследвани до последния момент, на 10 август крайцерите влизат в Дарданелите. Там Сушон увещава колебливите власти да го пуснат и през Босфора. Решение се намира: неутрална Турция не ще кораби на воюваща страна; няма обаче спънка… да ги купи изгодно за себе си.
Речено–сторено. Над „Гьобен” и „Бреслау” се издига флаг с полумесец, те получават имената „Явуз султан Селим“ и „Мидилъ“. Екипажите са „подновени” – за начало германските офицери надяват турски униформени фесове.
Адмиралът иска подводници
Към момента политиците и в Турция са раздвоени. Сделката премахва тази пречка, вдъхвайки кураж на прогерманските сили. За Берлин остава една последна стъпка. Реализира я адмирал Сушон, който пътьом е приел да командва турския флот.
На 16/29 октомври 1914-та ескадра, водена от „Явуз султан Селим” и „Мидилъ”, обстрелва Одеса, Севастопол, Феодосия, Ялта и Новоросийск, потапя и поврежда руски съдове. Два дни по-късно Русия обявява война на Турция, на 2 ноември я следват Англия и Франция; Цариград вече няма път назад. Още в набега на 29-и личи стратегията на германския адмирал – да прикове руските ВМС към отбрана на собствените брегове. Тази цел не е постигната, затова остават уязвими морските комуникации край турския бряг. Руските ВМС разстройват доставките на въглища към Цариград и дори на „Гьобен” се налага известен престой поради липса на гориво.
Същевременно адмиралът отново блясва с мислене на политик. От първите дни начело на германско-турския флот негов приоритет е защитата на Проливите. Защо? Ако през Дарданелите се промъкнат английски и френски кораби, Турция неминуемо е разбита, а това би ориентирало към Антантата колебаещите се балкански столици. Предимно, за да заключи по-здраво Проливите, Сушон настоява пред Берлин за подводници, ала не среща достатъчно разбиране. 10 малки подводници са определени – на първо време за цялото Средиземноморие; с влакове ги карат на части до австрийското адриатическо пристанище Пола (Пула, в Хърватия). Там ги сглобяват и ги пращат на изток. Три са предназначени за турския оперативен театър, но едната – УБ-3, потъва по пътя през май 1915 г.
УБ-7 и УБ-8 стигат до Цариград и изпълняват няколко задачи из Черно море, преди да бъдат пребазирани в пристанищата на Варна и Евксиноград. Именно тяхното присъствие пресича бомбардировката на 14 октомври. УБ-8, която има зад гърба си няколко победи, официално става българска на 25 май 1916 г. В онази година подводници имат само 10–12 държави в целия свят. България е една от тях.
* * *
Парадоксално, германските подводници, които към края на 1917 г. са страшилище из всички океани, в Черно море бледнеят. Там в различни периоди от войната те са общо 12 (пет потъват). Унищожени от тях в морето са едва 19 парахода и 30-ина платноходни транспортни съда.
Далеч повече са победите на 9-те активно воювали руски подводници. Само „шампионът” им – „Тюлен”, потапя или завзема 41 кораба. Освен това Русия губи в Черно море една-единствена подводница – „Морж”. Атакувана от самолети през май 1917 г., тя потъва край турския бряг.
– – –
Основни източници: Панайотов А. и др. На подводна вахта. Варна, 1999; Tuchman B. The guns of August, New York, 1962; Днестрянский И. Русские подводные лодки на Чёрном море в мировых войнах; Меркушов Г. Германските подводници в Черно море през време на Световната война. В-И сборник, 1940 г. / Кн. 5; Канавров, Д. Морските бомбардировки на Българското крайбрежие…, В-И сборник, 2011, Кн. 4
