Информационен център на Министерство на oтбраната

Нов председателстващ, нови надежди

Хърватия, най-младият член на ЕС, пое Председателството. 
Какво очакват съседите й от Западните Балкани?

 

82558078_2454554744810151_1343541301483667456_oШест години и половина след влизането си в Европейския съюз, най-младият му член – Хърватия, пое председателството на Съвета на ЕС. С принципа на ротацията всяка страна членка има правото и задължението за 6 м. от годината да стои начело на Съюза. Дойде ли ти редът, поемаш Председателството. Правиш го, както ти повеляват собствените разбирания като държава за значимостта на този факт. За някои от по-старите членки на ЕС то си е чиста рутина, така че няма фанфари и фойерверки. Но за други, като България, това е признание за ролята в дейността на европейското семейство и отговорност нещата в него да вървят както трябва.
Хърватия май се оказа също като нас. И там мандатът от началото на т.г. бе приветстван като изключително, дори историческо събитие за бившата югорепублика, която влезе в ЕС през 2013 г. Приповдигната атмосфера, завишени очаквания, доста окуражаващи обещания за това, което Загреб има да свърши. Даже вторият кръг на президентските избори, който се проведе на 5 януари, не успя да отклони достатъчно вниманието на хърватите от старта на Председателството. Макар че би трябвало вотът да предизвика интерес, най-малкото заради факта, че стана смяна. Атрактивната Колинда Грабар-Китарович, която помним поне с нейната неподправена радост на Световното първенство по футбол, когато отборът на Хърватия отиде на финал и взе сребърните медали. Тя спечели симпатиите на феновете от цял свят, които гледаха на живо церемонията по награждаването на първенството, но пък се оказа, че избирателите в страната й имат свои критерии за нея като държавен глава. Те дадоха доверието си на социалдемократа и бивш премиер на страната Зоран Миланович, който още вечерта, след като станаха известни резултатите за неговата победа, обеща да работи така, че 

да се преодолее подялбата 
на хърватското общество

Миланович е интересна и солидна фигура в политиката на Хърватия, има опит и макар че през последните 4 г. се беше оттеглил от активно участие, сега се върна „на бял кон”. Остава да видим как ще се държи като  президент.
„Силна Европа в свят, изпълнен с предизвикателства” е мотото на Председателството на Хърватия. В дейността си тя ще се ръководи от 4 основни пункта – „Европа, която се развива”, „Европа, която свързва”, „Европа, която защитава” и „Европа, която е влиятелна”. Без конкретно да е обозначено, в тези основни направления на работата на Загреб за никого няма съмнение, че темата за разширяването на ЕС по посока на Западните Балкани ще бъде в дневния ред. Все пак 6-те държави, които чакат своя шанс за начало на преговори или за членство, са съседи в непосредственото или в по-далечното обкръжение на Хърватия и затова тема за разширението, дори да не е формулирана изрично, все пак е водеща. Още от първите дни на новата 2020 г. хърватските политици дадоха да се разбере, че на Срещата на 7 май в Загреб ЕС–Западни Балкани освен Северна Македония и Албания, които чакат дата за начало на преговори според новата методология, предложена от Париж, ще бъдат поканени и двете съседки – Сърбия и Черна гора, вече започнали преговорния процес, както и Босна и Херцеговина и Косово, които са далеч по-назад.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заедно с другите представители на Комисията вече направи на 9 януари първото си посещение в Загреб за официалния старт на Председателството. Между другите теми на хърватския мандат тя не пропусна да изкаже оптимизма си за преразглеждане на решението от октомври, когато поради френската идея за нова методология бе отложено предоставянето на дата за начало на преговори на Албания и Северна Македония. Според нея без разлика кога ще се приемат новите правила за  разширение на Съюза, трябва да се намери 

начин за паралелни преговори със Скопие и с Тирана

тъй като „вратата на ЕС трябва да остане отворен”. Впрочем календарът на методологията на Париж предвижда до края на този месец Европейската комисия да представи своите предложения. През февруари трябва да се оповести минидокладът за напредъка на Северна Македония и на Албания, а новите правила да бъдат приети през март.
Новият комисар по съседската политика и разширяването унгарецът Оливър Вархеи през тази седмица направи първото си посещение в Скопие. То имаше няколко цели – да се запознае на място с хората от местните институции, с които ще работи през целия мандат на ЕК. Това означава, че не е пропуснал да се види както с управляващи, така и с опозиция, защото все пак на 12 април предстоят предсрочни парламентарни избори и промяна във властта не е изключена. Второ, заместникът на Йоханес Хан запозна домакините с идеите за новата методология, която Париж предложи и която през октомври спъна Скопие да получи дата за преговори. Трето, Вархеи се опита от първа ръка да получи информация как вървят реформите в Северна Македония, и по-специално тези в правосъдието. Не стана ясно какъв отговор е получил и дали е останал доволен от него, защото и домакините няма какво повече да му предложат. Страната се намира в предизборна ситуация, управлява се от служебен кабинет с ограничени пълномощия, които се свеждат до това, да бъдат организирани и проведени честни, демократични и прозрачни избори на 12 април, парламентът е разпуснат.  Най-вероятно ще се окажат прави онези, които още през есента видяха в насрочването на извънредни избори на 12 април знак, че 

времето до вота ще се пропилее от гледна точка 
на реформите

Като се има предвид и високата температура на предизборната борба, която вече започна и залива обществото, дори европейската перспектива за страната, която в Загреб се надяват да съживят по време на своето Председателство, и особено на срещата на върха на 7 май, не може да върне реформаторския импулс край Вардар. Което не пречи на нашите братовчеди там да подхвърлят, че с оглед на съвместното съжителство с Хърватия по време на Титова Югославия сега очакват повече за себе си от Председателството й, отколкото от България преди 2 г.
Но колкото и хърватските политици да искат да останат в историята на процеса на разширяването на ЕС към страните от Западна Европа, колкото и да оценяват отказа за дата на Скопие и Тирана като „несправедлив” и „нечестен”,  колкото да настояват Сърбия и Черна гора да продължат да „играят” по вече утвърдените правила и новата методология да не ги засяга, все пак си имат едно наум. И то е свързано с противоречието между желанието да се помогне на страните от Западните Балкани и с притеснението Сърбия с нескритата протекция на Париж и на президента Макрон да не получи предимство пред Черна гора, да речем. Все си мисля, че колкото в Загреб да се правят на „европейци” и да демонстрират съвременно отношение към Сърбия, все пак историческите наслагвания толкова са вписани в съзнанието на всички тях, че в определени моменти трудно се скриват. Все пак премиерът Андрей Пленкович отскочи в началото на месеца до Париж, видя се там с Макрон и когато се върна, заяви, че на 7 май в Загреб обидените и почти отчаяни Северна Македония и Албания ще получат времева рамка за европейската си перспектива. Бихме могли да я наречем и „пътна карта”, за да стане по-ясно. Пленкович даде да се разбере, че ако това бъде постигнато, хърватското Председателство 

ще е изпълнило до голяма степен ролята си 
да върне доверието 

на страните от Западните Балкани в европейската им перспектива.
Иначе, към основната тема за разширението на ЕС хърватите си поставят още 2 основни задачи. Да се предприемат мерки срещу миграцията и за защитата на границите на Европейския съюз, както и второ, да подготвят, доколкото е възможно, европейското семейство за времето след развода с Великобритания. Брекзитът се очертава твърдо на 31 януари и макар че ротационните председатели смятат темата за достатъчно важна, та да й я оставят на тях, ще се опитат да наредят така нещата, че следващите председателстващи от Германия да имат по-малко работа.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top