Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Второто Аз на Силвия

[post-views]

IMG_20200113_152109_465Фотографията в свободното време е любимото хоби и другият живот на младши сержант Силвия Димитрова от инженерния полк в Белене
Неотдавна ми попадна научна дефиниция от психолог какво е това да се отдаваш в свободното време на някакво хоби. Та той го определяше като страст, мъча се да го преведа на разбираем език, с която човек се опитва да избяга от ежедневието, от стреса и напрежението на работното място и да се потопи в свой собствен свят. Така се успокоява, тушира психическото напрежение и се зарежда с нови сили и енергия. 
Вероятно в тази констатация има доза истина. Не знам, защото нямам хоби, но може и да е така. С психолог трудно се спори, но съм готов да се обзаложа, че монетата има и друга страна. За да се отдадеш на любимото хоби, не е нужно да се самоизолираш от другите и да се затвориш в някакъв свой имагинерен свят. Може и без да се заключваш в работилничка в мазето да изпитваш наслада от любимото занимание. 
Младши сержант Силвия Димитрова от инженерния полк в Белене е потвърждение на тази теза. В свободното си време тя снима, фотографията е станала другото й Аз, вторият й живот, в който намира смисъл и изживява неповторими мигове. Чаровната Силвия обаче и тук прилага своята гледна точка. Тя не снима всичко, каквото й попадне пред погледа. Не насочва обектива към изгреви и залези, към природни картинки и неповторими прелести. За нея това е елементарно. Защото, твърди Силвия, природата в крайна сметка е само един пейзаж, място, където си бил, щракаш се за спомен и с това приключва емоцията. 
Нейният подход е друг. Обект на нейната фотографска страст са хората, действията и лицата им. Тя търси характери и човешки съдби. Търси реакциите им.  Това за нея е важното. 
Веднъж великият Балзак и група писатели предприели пътешествие с карета в провинцията след пищен бал в Париж. Превъзбудени от Колко силадоброто настроение, един от тях предложил: „Господа, искате ли, като се върнем, да видим кой ще напише най-добрия пътепис от видяното и преживяното“. Договорили се и тръгнали. Балзак през цялото време спал в каретата. Кочияшът го събудил, когато пристигнали. След това обаче неговият пътепис се оказал най-добър. Защото геният имал въображение и развит усет да усеща и вижда това, което другите не могат.  Пак веднъж негови ученици го попитали кое му е любимото хоби, какво прави в свободното си време, какво колекционира, каквато е била модата във Франция през Средновековието. А той отговорил: „Мили мои, в свободното си време аз колекционирам човешки характери.“ 
Не ме разбирайте погрешно, не сравнявам Силвия с Балзак, той е великан на словото, гений, каквито се раждат веднъж на няколко века. Просто подчертавам факта, че някои хора са осенени с дарба да виждат скрити послания  в човешките действия. 
Силвия иска да прави точно това – да усети мига, когато човек разкрива себе си с усмивка, жест или действие и като снайперист да натисне „спусъка“ на фотоапарата в точно избрания момент. В  това се крие изкуството и тайната на добрата снимка – да издебнеш мига, иначе пропускът е неминуем. „У хората има емоции и това се стремя да уловя. Снимам всякакви личности – колеги, близки, приятели, случайни хора, правя го навсякъде“, разказва младши сержант Димитрова. И добавя, че винаги предварително оглежда мястото и обстановката, знае предварително какво ще се случи, интересува се tankistот хронологията на събитията, за да е подготвена. Твърди, че никога не снима на прима виста, не го прави без „предварително разузнаване“, казано на военен език.
Иначе съвсем случайно разбрала, че фотографията й е страст. Преди години я изпратили да снима събитие в Свищов с участието на тогавашния президент Георги Първанов. Тогава  почувствала, някак подсъзнателно, че фотографията ще е второто й аз, другият й живот. Оттогава не се разделя с фотоапарата. 
Преминала е само един-единствен специализиран курс в Плевен. Силвия признава, че това е скъпо хоби, защото добрата апаратура струва немалко пари и тя всичко купува с лични средства. Сега снима с NIKON със сменяеми обективи, чиято цена е доста солена.
Младши сержант Силвия Димитрова е и майка героиня. Отгледала е и възпитала трима синове, достойни българи. Даже не е за вярване, защото дори строгата войнишка униформа не може да скрие почти абитуриентската й визия. 
Най-големият Ангел е на 20 г., завършил е училище за планински водачи в с. Черни Осъм, то е единственото на Балканите и е с европейски сертификат. Силвия споделя, че не го влече пътят, по който е поела майка му – да служи в армията.  Другото момче Румен е на 19 г. и учи в техникум по горско стопанство в Тетевен. За него все пак има някаква надежда, че може да реши да се посвети на най-мъжката професия. Най-малкият Йоан е на 9 години и е трети клас в училището в Белене. 

Най-ново

Виж още

Избрани