Преди 75 години: Първоармейци „бронират“ Драва

„Въпреки неуспеха в Сремска област командването на Трети украински фронт оцени високо боеспособността на Първа българска армия и реши да я използва на по-труден участък. Командващият фронта заповяда в началото на януари 1945 г. армията да се изнесе в района на р. Дунав, р. Драва и Балатонското езеро – на левия фланг на войските на Трети украински фронт. С Директива № 001021/ОП от 30 декември 1944 г. на армията се нареждаше да се изнесе в Унгария и да премине към упорита отбрана по северния бряг на р. Драва. Ледоходът и мъглата пречеха на нормалната дейност на переправите, но въпреки това към 19 януари 1945 г. основните сили на армията бяха прехвърлени в новия район и заеха позиции за отбрана, сменяйки последователно съветските войски…”

Така делово е отбелязан един от най-големите и трудни преходи на българска войска по време на Втората световна война в „Кратка военна история на България” (Военно издателство, 1977 г.) След като са записали с чест името си при Страцин, Стражин, Куманово, Прокупле, българските воини продължават под девиза „Напред – към Берлин!”, който е изписан върху оръдията, танковете и вагоните, с които се придвижва пехотата. 
Първа българска армия е формирана след първата фаза на войната, в която България участва с три армии. За командир е назначен генерал-лейтенант Владимир Стойчев. Новото голямо формирование е включено в състава на Трети украински фронт. „На 18 ноември 1944 г. на заседание на правителството с участието на командващия Трети украински фронт маршал Ф. И. Толбухин бяха уточнени организацията и численият състав на армията, с която трябваше да продължим войната, отбелязват в „Кратка военна история на България”. Формирането на армията завърши към края на декември. В нейния състав влязоха 3-та, 8-а, 10-а, 11-а, 12-а и 16-а пехотна дивизия, 1-ви армейски артилерийски полк, 1-ви армейски инженерен полк, 1-ви армейски пехотен попълващ полк, 2-ра и 3-та армейска бронеизтребителна дружина, 1-ва танкова дружина, 1-ва армейска свързочна дружина. Общата численост на армията достигна 99 662 души, а през март 1945 г. нарасна на 130 000 души.”

Преди да заеме позиции край Драва, където ще запише завинаги името си в световната военна история, армията преживява не едно изпитание – суровата Сремска операция и преминаването на Дунава при невероятно трудни условия. Затова, когато тя застава лице срещу лице с хитлеристите край унгарската река, генерал Владимир Стойчев неслучайно ще изрече  – „с нашите железни бойци бронирахме Драва, преминаване на хитлеристите никога няма да има!“ И това ще се окаже наистина така само месец, след като Първа българска армия се укрепи на новите позиции. Ще издържи на огромния германски натиск през март и бойците и командирите основателно ще бъдат наречени „героите от Малкия Сталинград“.

Преди „Малкия Сталинград” Първа българска армия в новия си състав получава бойно кръщение между реките Сава и Дунав на територията на Югославия. Как е описано това в „Кратка военна история на България”: „Първа българска армия получи задачата след смяната на съветските и югославските части да настъпи южно от р. Дунав. Настъплението започна в 10 ч на 22 декември 1944 г. Артилерията откри огън по Сотин, Грабово, Берак и Оролик. Както 3-та, така и 8-а пехотна дивизия настъпиха, но бойните им редове бяха приковани пред Сотин, Грабово и Оролик. (По това време армията действа само с тези две и с 11-а пехотна дивизия, останалите са още напът към фронта.) До вечерта на 22 декември и през нощта срещу 23 декември нашите части бяха задържани на достигнатия рубеж. Въпреки неколкократните опити за подновяване на настъплението на 23 и 24 декември не се постигна съществен успех. След прегрупиране на силите на 25 декември 3-та пехотна дивизия атакува отново противника и успя с част от силите си да превземе с. Грабово, но, контраатакувана от противника, бе принудена да се оттегли. Неуспешните действия от 22 до 25 декември накараха командващия фронта да отложи настъплението за 28 декември и да осигури по този начин три дни за прегрупиране и подготовка. На 28 декември армията предприе ново настъпление, което също не доведе до желаните резултати…”

На война – като на война. Тежките, макар и неуспешни атаки дават бойна закалка на новосформираната Първа българска армия. Пред нея е трудното преминаване през Дунава напът към Унгария. „Переправочни пунктове бяха организирани през р. Дунав със средства на фронта, пише в „Кратка военна история на България”. Понтонен мост беше построен само при Бездан–Батина от наши и съветски инженерно-понтонни поделения. Останалите войски са превозвани с малки корабчета при невероятен студ и силен ледоход”. Но въпреки тежките условия Първа българска армия стъпва на унгарска земя и „бронира” брега на Драва, през който хитлеристите никога няма да успеят да преминат…

През взора на писателя
Огневата буря не престана целия ден. Едва привечер се разбра – атаките на армията се бяха натъкнали на свирепа съпротива. Залостени в отдавна приготвените укрепления, немците се бранеха с нечувана упоритост”. Така описва Сремската операция Павел Вежинов в книгата си „За честта на родината” (Издателство „Народна младеж”, 1965 г.) Писателят е изминал целия път на Първа българска армия като фронтови кореспондент и редактор на вестниците „Фронтовак” и „Часовой”, а след това е оставил за поколенията и светлите, и горчивите истини за войната.
„Немците не отстъпваха. Още преди да се настани тук българската войска, те бяха премерили всяко храстче, бяха простреляли и най-малките бойни цели. Гладката равнина не позволяваше тайно промъкване до немските позиции и сега горещият огън заливаше настъпващите вериги, пише Вежинов. Освен това изведнъж стана ясно, че немците силно превъзхождаха българската войска в огън и в бойна опитност. Артилерийските им полкове и минохвъргачните им батареи сипеха жарък огън, картечниците им от последни модели косяха всеки сантиметър, автоматичното оръжие грачеше зловещо от окопи и бункери. И въпреки това българската армия продължаваше да се хвърля храбро в огъня, откъсваше от тук и от там късче земя, поливаше я изобилно с кръв… Сраженията бавно затихнаха. Разбра се – неуспех… И тъкмо когато очакваха нова заповед за настъпление, се получи неочаквана новина. Атаките се преустановяват, българската войска напуска Срем, напуска Югославия. Накъде? Към Унгария!”
Пътят към Унгария, където край Драва Първа българска армия ще се прослави със своя героизъм, също не е лек, както го описва Вежинов: „Минаха Дунава при Илок. На переправата се получи задръстване. Прехвърлянето на войските ставаше с малки параходчета, които денонощно пъшкаха между Илок и Бачка паланка. Пристанището приличаше на огромен военен лагер – стотици струпани камиони, обозни коли, оръдия, сиви военни машини, купища снаряжение и между тях ротите и дружините, които зъзнеха и чакаха ред за товарене… Конете пръхтяха уплашено по дървената палуба, оръдията скърцаха тежко, залитаха по мостика, едва ли не се цамбурваха в мъртво-синята ледена вода и бойците трябваше да им направят прегради с телата си, за да не загубят някое от тях в тъмната водна бездна… Понякога се чуваше уплашен крясък, някой войник разперваше ръце, плясваше в ледената вода. Измъкваха го бързо, разтриваха го, даваха му ракия или коняк… После параходната тръба се обаждаше глухо и басово, вдигаха моста и параходчето поемаше бързо към другия бряг. Войниците си отдъхваха, шофьорите се мъчеха да успокоят лекото треперене на ръцете си. Едно малко непредпазливо движение – и колата ще полети към дъното с тежкия си товар, с тях самите, затворени в тесните клетки на кабините. Другите оставаха на брега, ругаеха тихо, поглеждаха със страх към небето. Ако се появят немски самолети, само няколко да минат и да пуснат бомбите си, какво ще стане с претъпкания военен лагер… Но самолети не минаха. Нямаха тук самолети немците, цялата им въздушна армада беше привлечена към руските фронтове, където за тях бе и грозно, и страшно. Войските продължаваха да минават – рота след рота, дружина след дружина…”.