За пръв път лазерът и неговото бойно приложение са демонстрирани пред широката общественост преди повече от 60 години, когато е показано действащото лазерно устройство на американския физик Теодор Мейман. От тогава до днес наред с приложенията му в служба на човешкия прогрес не е преставала активната работа по внедряването му като ефективно бойно средство за поразяване на различни видове цели. В надпреварата за бойното използване на „лъчите на смъртта“ най-активни са учените от САЩ, Русия, Китай, Индия и Израел. По този въпрос работят и техните колеги от Великобритания, Япония, Южна Корея, Германия и Иран.
Думата „лазер“ е абревиатура от словосъчетанието Light Amplification by Stimulated Emission Radiation, което се превежда като „усилване на светлина чрез стимулирано лъчение“. В лазерното оръжие като поразяващ елемент се използва лазерният лъч, получен при преобразуване на електрическа, светлинна, топлинна или химическа енергия.
Лазерното оръжие действа почти мигновено, като 
електромагнитният лазерен импулс се движи със скорост, близка до тази на светлината
(около 300 000 км/сек). Това създава условия за успешна и точна стрелба по бързо движещи се цели. Тяхното унищожаване става за броени секунди. Излъченият импулс поразява с голяма точност участък от целта, без да поразява околни предмети. Това е изключително важно при стрелба по бягащи бойци, по движещи се бойни машини и по летящи обекти (самолети, вертолети, дронове и ракети). Неговото поразяващо действие по живите цели може да доведе до временно или постоянно ослепяване на човек, а по бойната техника – механично разрушаване (разтопяване или изпарение на корпуса на поразения обект). Съществено предимство на лазерното оръжие е липсата на демаскиращи фактори, характерни за останалите видове оръжия – огън, дим и силен звук. При „изстрел“ липсва неприятният откат. „Боекомплектът“ зависи изключително от мощността на източника на енергия и ако той е включен към него, „патроните“ му не свършват. Сред учените липсват еднопосочни оценки за ефективността на лазерното оръжие. Критиците посочват някои сериозни недостатъци, които до днес не са намерили решение. Едно от тях е разсейването на лазерния лъч. Например на дистанция около 250 км при нормални външни условия петното на лазерния лъч е с диаметър 0,3–0,5 м, в резултат на което температурата му рязко намалява. Разстоянието значително се съкращава при наличието на мъгла, дим и валежи.
Друг съществен недостатък е високата енергоемкост, поради което коефициентът на полезното им действие е много нисък. Това изисква прекалено много разход на енергия за поразяване на по-големи цели. Лазерното оръжие може да се използва само при пряка видимост на целта. Ако лъчът среща каквито и да било прегради, той намалява своята поразяваща способност.
Учените отбелязват, че не е трудна защитата от лазерните лъчи. Това става с огледални повърхности, които отразяват лъчите независимо от тяхната мощност. Независимо от посочените недостатъци работата по усъвършенстването на това перспективно оръжие не спира.
Едни от най-популярните американски лазерни проекти е с обозначение YAL-1А, разположен на самолет Boeing-747-400F. Неговото основно предназначение е да унищожава балистични ракети на противника на участъка на тяхната активна траектория. Максималният обсег на системата YAL-1А е около 200–250 км. Проблемът с използването му е, че на такава дистанция за противниковите средства за ПВО Boeing-747 представлява лесна мишена.
Две нови лазерни системи правят невероятен пробив в областта на лазерните оръжия. Nautilus и Skyguard са основата на химическия лазер THEL с мощност 1 мегават. Създателите твърдят, че с негова помощ
могат да се поразяват крилати ракети
реактивни снаряди, балистични ракети с малък обсег и безпилотни самолети.
Американските адмирали проявяват определен интерес към лазерните оръжия. Те се базират на възможността за ефективно поразяване на цели при липсата на прегради по морската повърхност. Надеждата им е учените да създа
дат корабни лазерни системи за противоракетна и противовъздушна отбрана.
Активна работа по разработването на противоракетни лазери протича в Израел. Ракетите от тип „Касам“, които използват палестинците, създават изключително неприятни проблеми на израелците. Успешното противодействие излиза доста скъпо на данъкоплатците и разработването на лазерна противоракетна система се струва като доста апетитна алтернатива. Така се появява лазерната система за противоракетна отбрана Nautilus, която е съвместна разработка на американската компания Northrop Grumman и израелски специалисти. Не след дълго обаче Израел се оттегля от проекта поради надделяване на скептичните становища на високопоставени израелски военни. През 2011 г. е показана нова отбранителна система TLS, в която влизат лазерно устройство и скорострелно оръдие. С нейното разработване се заемат компаниите Boeing и ВАЕ Systems. Системата трябва да може да поразява крилати ракети, вертолети, самолети, дронове и надводни цели на разстояние до 5 км.
Немската оръжейна компания Rheinmetall работи по един перспективен проект за нов тактически високомощен лазер High Energy Laser (HEL), който може да се монтира на колесна или верижна бойна машина на пехотата.
Бойни лазери били разработвани и в бившия СССР още в началото на 60-те години на миналия век. Най известни съветски проекти в тази област са продукт на програмите „Тера“ и „Омега“. Изпитванията на бойните лазери били извършвани на полигоните в Казахстан.
През 1984 г. с лазерен локатор, явяващ се елемент на програмата „Тера“,
била облъчена американската совалка „Чалънджър“
В резултат на това системата за свръзка и важно оборудване на кораба била изведена от нормален режим на работа. Членовете на екипажа почувствали необяснима умора и временно разстройване на координацията. Американците сметнали, че причината е електромагнитно въздействие от територията на тогавашния СССР.
През 1982 г. в обединението „Астрофизика“ била разработена самоходна лазерна установка за противоде
йствие на оптикоелектронните прибори на противника „Стилет“. След няколко години тя била заменена от комплекса „Сангвин“, притежаващ по-широки възможности. Атакувайки подвижна въздушна цел на разстояние 8–10 км, тя могла да разруши оптичните приемни устройства на целта.
В 1986 г. била изпитана успешно палубна версия на лазерната установка „Аквилон“. Тя била предназначена за поразяване на оптикоелектронните системи на бреговата охрана.
През 1990 г. бил разработен самоходен лазерен комплекс „Сжатие“, който в автоматичен режим осъществява търсене и насочване на обекти. По това време защитата от 12-те лазера на комплекса с различна дължина на вълната било невъзможно.
На 1 март 2018 г. Владимир Путин съобщи пред Федералното събрание за бойния лазер „Пересвет” като част от ново стратегическо въоръжение на руската армия.
