Разказвач на месеца на Столична библиотека днес ще бъде навършващият 70 години писател от Ямбол Христо Карастоянов („Кукувича прежда“, „Животът няма втора половина“ и др.). Той казва, че разказът е висшият пилотаж в белетристиката, най-трудният във всичко, което се нарича литература: „Романът е лесно нещо. Оставяш героите му да правят каквото си искат, пускаш му юздите и той си става. Докато разказът е толкова жестоко нещо-в малък обем, без излишна дума да кажеш онова, което си имал предвид“. Твърди, че не се срамува от един написан ред, от нито една дума. За него като писател най-важен е т.нар. малък човек. Надгражда и продължава мисълта за най-важните за човека първи седем години с „не по-малко важни са и първите 70 години от живота на човека“.
От поет с китара в младостта си, през редакциите като журналист и публицист до днес – това е и дълъг творчески път, и един житейски миг. Днес той се тревожи от несправедливостта, от нетолерантността („това е боклук“), от разделението на народа ни („протест-контрапротест“), но най-вече от това, че нямаме национална доктрина, а не моментна национална кауза. Но вярва, че растат умни, талантливи деца. Книгата на Христо Карастоянов „Една и сьща нощ“ (издателство „Жанет 45“) беше събитие. Разказва за последните години от живота на Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов, която спечели и наградата за художествена проза „Хеликон“. А цитатите на Гео в нея звучат зловещо актуално… По романа беше сьздаден и спектакъл на пловдивския театър.
Страницата подготви
Росица Цонева
