Иван Лебанов е скиорът, който фактически нареди България сред големите зимни нации в историята на Олимпийските игри. Той е първият, спечелил медал за страната с бронза си в ски бягането от игрите в Лейк Плесид през 1980 г., припомня ни пресаташето на БОК Тодор Шабански.
Днес може и да звучи някак странно, че дебютното родно зимно олимпийско отличие дойде от ските, и по-специално от ски бягането. Спорт, където от векове властват северните нации и където до последното десетилетие на миналия век скандинавци и руснаци бяха безапелационни господари. И в който в момента сме доста далеч от най-добрите. Българският пробив в Лейк Плесид обаче е обусловен от традиционните дотогава наши участия, след като от появата ни на Игрите през 1936 г. до ден днешен винаги сме имали представители в ските.
На 10 декември 1957 г. в с. Готсун, Банска община, се ражда едно доста едро бебе. Скоро родителите му се преместват да живеят край Велинград и това завинаги определя съдбата на бъдещата звезда в ски бягането. Още 3-годишен Иван слага „писалките” на краката и по цял ден кръстосва поляните и пистите. Огромното му желание и хъсът за победа компенсират липсата на достатъчно снежни условия, трасета, машини и екипировка у нас и скоро якото българче вече спори със северните титани в този спорт. За това помагат съветите на едни от първите му треньори Стефан Митков, Ангел Митов, по късно и Георги Зографов. 18-годишен Лебанов за първи път изпитва магията на олимпийските игри. В Инсбрук през 1976 г. се класира 24-ти на 15 км, а година по-късно в Сент Кроа (Швейцария) в същата дисциплина става световен шампион за юноши. Междувременно печели три световни студентски титли и влиза в тройката на крайното генерално класиране за Световната купа. Успехите му прозвучават сензационно дори и за специалистите. Всички се чудят как така един българин, от Юга, от страна без успехи, се намесва, като печели титли и медали в запазени за северняците територии в спорта?
През 1980 г. Иван Лебанов доказва своята мощ и в най-важните стартове. На Игрите в Лейк Плесид българинът печели бронз в ски бягането на 30 км – първият медал за България от бели олимпиади. Датата 14 февруари 1980 г. става историческа за страната ни, защото тогава Иван се оказва сензацията в тази дисциплина на пистата в Планински център „Ван Хьовенберг“. Близо час и половина той води люта битка с двама представители на Съветския съюз – Николай Зимятов и Василий Рочев, плюс скандинавските асове. По средата на разстоянието българинът дори е втори, на 36 секунди след лидера Зимятов, но в крайна сметка финишира трети. След Лебанов остават величия като шведът Томас Васберг (четирикратен олимпийски шампион), финландецът Юха Мието (спечелил 5 олимпийски медала, един от които златен), италианецът Маурилио де Золт (също станал по-късно олимпийски шампион) и др.
Пробивът е дваж по-ценен, защото е постигнат в неравностойни условия – страната ни отстъпва по численост в треньорските щабове, по екипировка, по умения и опит в използването на ски вакси, за които в скандинавските държави и СССР се грижат цели институти. Да не говорим, че България по това време има 2–3 що-годе свестни писти, по които сняг се задържа максимум три месеца в годината. Медалът на Лебанов предизвиква небивал бум в снежните спортове у нас. По-късно интересът и акумулираният вече потенциал в ски бягането преля в биатлона, спорт, който даде на България и първо олимпийско злато в Нагано’98 г.
