Избрах военната професия, защото реших, че тя ще ми даде много перспективи в бъдеще. И ще ми осигури не само развитие, но също така и… щастие. Щастие от това, какво ще работя всеки ден.
Е, ясно е, че тези думи са на жена военнослужещ. И звучат искрено и убедително, когато са казани от капитан Татяна Пехливанова. Веднага ме поправя, че вече е Русекова, но надписът на униформата още не е готов. А новата й фамилия е заради промяната в семейното положение – омъжена е за майор Лъчезар Русеков от 61-ва Стрямска механизирана бригада.
Родена е в Хасково, но от 2000 г. живее в Пловдив. Добавя, че за избора й да се посвети на военната професия е повлиял и баща й Тончо Пехливанов, запазил прекрасни спомени от службата си като сержант в Българската армия.
Завършила е НВУ „Васил Левски” през 2013 г. Като логистик е назначена в 110-и полк на длъжност командир на взвод в рота за подвоз. След три години става помощник-началник в отделение „Логистика” на батальон. И от миналата година е заместник-командир на рота за продоволствие и комунално-битово осигуряване в батальона с командир майор Милю Желязков. Командир на ротата е капитан Боян Лефтеров.
Дали не се е разочаровала от службата си? Отговаря, че армията й е дала възможност за развитие така, както е очаквала. Изкарала е в САЩ 6-месечен курс за офицер логистик. Преди 
това е пътувала до Чехия по служебна линия…
Как я приемат нейните подчинени като жена военнослужещ? Смея да твърдя, че от страна на подчинените ми сержанти и войници срещам голям професионализъм и не виждам никакви трудности за комуникация с тях. Не съм имала никакви проблеми. Работата ми като офицер е да познавам подчинените си, да съм наясно с техните качества, да използвам силните им страни.
Важно е да имаме взаимно уважение помежду си, да говорим като хора един с друг и от там нататък – няма непостижими неща. А и през вече шестте ми офицерски години съм натрупала опит, който ми помага във всекидневната дейност, казва капитан Пехливанова.
Споделя, че е изключително трудно заниманието с логистиката, защото тя се развива, непрекъснато трябва да се мисли как да се справиш със ситуации, които предварително не са планирани. А те изискват не само знанията от военния университет, но и абстрактно мислене.
В логистиката виждам своя труд
Когато техниката е заредена, боеприпасите са доставени, храната е качествена и доставена навреме, дрехите са изпрани и всичко, свързано с нуждите на военнослужещите, е направено, това означава, че сме си свършили работата, обяснява заместник-командирът на рота.
Капитан Пехливанова допълва, че след завършването на НВУ е имала възможността да работи с хора, които са се грижили за своите подчинени сержанти и войници, но са учили и нея като новопостъпил лейтенант. Първият й ротен командир е бил капитан Андрей Андреев. Определя се за голяма късметлийка, тъй като през тези шест години в 110-и логистичен полк е имала командири като подполковниците Иван Иванов, Иван Керманов, Ганчо Петров и Стилиян Камалиев. От тях се е учила в тънкостите на логистиката и отношенията с военнослужещите. И категорично подчертава, че няма разочарование от армията
Намирала е време през тези години да участва и в прегледите на любителското художествено творчество в Сухопътни войски. Даже е печелила награди с ръководения от нея самодеен състав „Логистик”.
Не може да не стане въпрос и за личния живот на капитан Пехливанова, особено в дните преди 8 март. През миналата година се е омъжила за майор Лъчезар Русеков – заместник-командир на механизиран батальон в 61-ва бригада. Запознали са се в НВУ „Васил Левски”, но отношенията им са се развили на по-късен етап. Купили са си жилище и живеят в Пловдив. Майорът пътува до Карлово, двамата дават дежурства във формированията си и участват в занятия и учения.
Всеки е силен в областта, която е завършил. Неговото място за развитие е в Карлово, моето е в 110-и логистичен полк. Възможно е в бъдеще да се съберем в един град. Но на този етап и двамата сме доволни и се подкрепяме. Щастливи сме и се надявам да прекарваме малко повече време заедно, заключава Татяна Пехливанова.
Приповдигнато ли е настроението й преди Празника на жената 8 март? Вече съм семейна, 8 март е празник на жената и всяка една жена трябва да бъде обичана, трябва да бъде уважавана от мъжа до себе си. Ако пък няма такъв, да намери начин да покаже уважение към майка, сестра, баба… Да, 8 март е прекрасен ден и чудесен празник, но мъжът трябва всеки ден да показва уважение към половинката си и към жената, която му е дала живот, усмихнато обобщава капитан Татяна Пехливанова-Русекова.
