Роден е през 1964 г. в Пловдив. Завършва ВВМУ „H. Й. Вапцаров” през 1987 г. и е назначен за началник РТС на подводница. Преминава през различни длъжности в подводния флот, включително командир на подводница, командир на дивизион за подводни операции, командир на пункт за базиране Варна, началник на отдел „Подготовка и използване на силите” в щаба на Командването на ВМС. Завършил е военната академия на ВМС на Турция, а също стратегически курс и курс „Антикорупция” във ВА „Г. С. Раковски”. От 17 декември 2018 г. е началник на щаба на Военноморските сили.
– Г-н капитан първи ранг, по кои актуални направления работят Военноморските сили сега?
– През март завършва единичната подготовка на корабите на брега и започват тактическите учения на единичния кораб. В същото време с усилена подготовка вървят две основни мероприятия за флота. Едното е подготовката на бреговата ракетна стрелба, която е планирана да се проведе през юни. Също така върви и подготовката за националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2020”. Това са двете пилотни събития в подготовката на ВМС.
– Какво е състоянието на корабите от военния флот?
– Благодарение на едни добре отпуснати средства в края на миналата година известна част от корабния състав успя да премине през докови ремонти, които да възстановят техните мореходност и готовност за изпълнение на задачи на море. Естествено, не трябва да бъдем прекалени оптимисти. Спокойно мога да кажа, че корабният състав в момента е на ръба на своите технически възможности. Тоест, да, възстановиха се част от възможностите на корабите вследствие на тези отпуснати средства. Но построяването на новите многофункционални модулни патрулни кораби и възстановяването на пълните възможности на фрегатите клас Е 71 са от изключителна важност, за да може флотът да изпълнява всички свои поети ангажименти към Алианса и Европейския съюз.
– Знаем, че вече е определена фирмата, която ще строи новите патрулни кораби – германската „Люрсен”, и правителството каза „Да” на избора. Преди това и двамата участници в конкурса бяха заявили намерението си да построят и двата кораба в България. Какви плюсове ще донесе това за флота и за страната ни?
– Положителните страни са преди всичко за България. Спомням си в годината, когато започвах работата си като офицер, минавахме всеки ден през Варненската корабостроителница. В нея работеха 5000 души и може би още 15 000–20 000 души в България са били ангажирани с корабостроенето у нас. Това е огромна индустрия, от която ние абдикирахме. Смятам, че възможността корабите да бъдат построени от българската корабостроителна индустрия е изключително голям шанс за възстановяването є в България. Това означава повече работни места, заплати за заетите в строителството на корабите, навлизане на нови технологии.
– Известно е, че страната ни очаква да получи от Нидерландия два кораба втора ръка – минни ловци. Кога те може да пристигнат у нас?
– Надявам се до края на май да са тук.
– Какъв е некомплектът на личния състав във ВМС и какви мерки се предприемат във флота за преодоляването му?
– Проблемът с личния състав за мен е на първо място, дори преди техническото състояние на корабите, тъй като можеш да имаш най-модерната техника, ако нямаш личен състав, и то – подготвен личен състав, всичко друго е на втори план. Мога да кажа, че се забелязва тенденция на задържане на некомплекта, което е добре. Тоест, нямаме връщане назад. Има интерес към моряшката служба. По-скоро моето лично притеснение е по отношение на офицерските кадри, и то капитани втори–трети ранг. Все още се наблюдава една пауза, една граница между капитан първи ранг и младите офицери, които излизат от Морско училище до капитан-лейтенант. Една граница, която трябва да бъде преодоляна с времето.
– Имате предвид, че може би идва момент, когато мнозина от старшите офицери напускат строя?
– Така се случи, че доста офицери със звание капитан трети ранг и капитан втори ранг напуснаха състава на ВМС в течение на последните десетина години. И сега ближем рани от тези неща. При нас се явява и един друг проблем. Корабният състав има по-голямо заплащане и когато на някой офицер се предостави щабна работа, той трябва да има мотивацията, която да го накара да загуби определена сума, за да дойде да работи в щаба. Трябва да знаеш защо го правиш, какъв ти е пътят, начертан напред. Това е наистина едно преодоляване у хората. Също така до голяма степен роля играе и социалният ефект. Липсата на ведомствени жилища, колкото и за някои да изглежда смешно, си е пречка хората да се вдигнат, примерно от Бургаския регион, за да дойдат да работят във Варна, където е щабът на флота. Това е свързано с преместване на цялото семейство, с необходими ведомствени жилища, с търсене на работа на съпругата, детска градина и училище за децата. Аз не знам децата на военнослужещите да имат някъде привилегията да бъдат настанявани в детски градини или ясли с приоритет (извън тези към МО – б. р.), както беше, когато аз бях млад баща. А тези неща оказват огромно влияние върху идването на офицери в щаба. Роля играе и това, че българинът е отседнала личност. Първото нещо, което правят хората, когато съберат някакви средства, е да се опитат да си закупят собствено жилище. Това обаче, естествено, е и котвата, която ги задържа в даден гарнизон.
– В момента се подготвят промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които се предвижда ротация на длъжностите при офицерите. Как тя ще се отрази на кадровото състояние във флота?
– Няма нищо лошо в ротацията. Но дълбоко се съмнявам, страхувам се, че, общо взето, в малки флотове като нашия това нещо е осъществимо. Ще има големи предизвикателства. Един капитан втори ранг или първи ранг колко може да го „въртиш” на 4 години по хоризонтала, за да я има тази ротация…
