България може да закупи подводници и от други страни, не само от Норвегия. Това заяви за в. „Българска армия” началникът на щаба на Военноморските сили капитан първи ранг Камен Кукуров. Той има богат опит от служба в българския подводен флот включително като най-дългогодишния командир на последната българска подводница „Слава”, която е изведена от редовете на ВМС през ноември 2011 г.
В края на 2019 г. министър-председателят Бойко Борисов и министърът на отбраната Красимир Каракачанов обявиха възможността България да закупи подводници – втора ръка, от Норвегия. Северното кралство разполага с 6 такива плавателни съда от клас ULA, германско производство, които използва от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Норвегия смята да ги изведе от състава на флота си през следващите няколко години и България е сред държавите, които проявяват интерес да закупят някои от тях.
„Запознат съм с проекта на норвежките колеги, който предвижда подводниците да бъдат изведени от оперативно използване в техния флот. Удачни са за нас, подходящи са за използване в Черно море”, сподели капитан първи ранг Кукуров. Естествено, на пазара може да се намерят и други, уточни той.
По думите му придобиването на подводници и възстановяването на подводното плаване в България вероятно ще бъде предвидено като трети или четвърти приоритет в протичащия в момента стратегически преглед на отбраната. Водят се проучвания откъде биха могли да бъдат закупени подводници на военнополитическа цена, заяви началникът на щаба на ВМС. „Аз съм и оптимист, и реалист. Иска ми се да възстановим подводното плаване, но колко време ще отнеме това не мога да бъда категоричен. Хубаво е това да се случи, докато все още има подготвени кадри, особено – офицери. Защото, независимо че подводниците са от ново поколение, с нова техника или нови технологии, в края на краищата политиката на подводното плаване е една и съща. Тоест, теорията на подводното плаване, преминаването от надводно в подводно положение, това как корабът променя своите мореходни качества и устойчивост, това е нещо важно, то се учи. Ние сме го учили. Но го учихме в дивизиона, където беше школата. Нямаме отделно училище за подводничари и е хубаво тези натрупани знания да могат да се предадат сега”, каза капитан първи ранг Кукуров. Той допълни, че първите подводничари в нашите ВМС са се обучавали 6 години в Русия, за да станат командири и механици на подводница.
Според началника на щаба на флота е твърде оптимистично да се мисли, че страната ни сама може да си построи някакъв тип подводница. „Но пък от държавите около нас Турция строи собствени подводници, Русия – естествено.
Това е доста дълъг исторически процес през който те са минали. Корабостроителната индустрия не е била прекъсвана. Това е свързано и с развитието на информационни технологии, с всякакви инженерни технологии. Твърде сложен процес е”, обясни капитан първи ранг Кукуров. „Но пък в България има фирми, които произвеждат акумулаторни батерии за подводници, въпреки че ние отидохме и си купихме батерия от Германия (за подводницата „Слава” през 90-те години – б. р.). Тоест, българската индустрия може и да може да строи подводници, но ние не го знаем и не го ползваме”, обобщи той.
Проектът за придобиване на два нови патрулни кораба и намеренията за възстановяване на подводното дело обаче не са единствените посоки на модернизация и превъоръжаване във флота. „Във визията за развитието на ВМС по проекта на Програма 2032 са залегнали увеличаване и модернизиране на противоминните кораби. Тоест – преминаване на нови противоминни кораби. Предвидена е и смяна на бреговите ракетни комплекси увеличаване на броя на вертолетната патрулна авиация. Така че развитието, което сме заложили до 2032 г., е всеобхватно”, обясни капитан първи ранг Кукуров. „Естествено, има приоритети както за вида въоръжена сила, така и за Българската армия и Министерството на отбраната. Не може всичко, което на нас ни се иска, за да получим едни модерни ВМС, да се случи точно в този времеви пакет до 2032 г. Но пък се надяваме”, допълни началникът на щаба на ВМС.
Почетоха герой, спасил кораб с цената на живота си
Ритуал по случай 55 години от подвига на старшина първа степен Димитър Атанасов Димитров, спасил от гибел бойния кораб и другарите си по време на учение във Военноморския флот с цената на своя живот, се проведе в с. Сушица. Присъстващите, сред които заместник-командирът на Флотилия бойни и спомагателни кораби капитан I ранг Ванъо Мусински, офицери, старшини и матроси се поклониха в знак на признателност пред барелефа в родната къща на героя. Те поднесоха венци и цветя, след което разгледаха музейната експозиция.
В салона на читалището в Сушица бе изнесена литературно-музикална програма. Тържествените прояви завършиха с поднасяне на венци и цветя на паметника на загиналите за Отечеството и тържествена проверка (заря).
Димитър Димитров започва наборната си военна служба в школата за химици в Горна Оряховица. След успешното й завършване служи като командир на отделение химици на голям преследвач на подводници с бордови № 17 в Първи отделен дивизион противолодъчни кораби – Варна. По време на учение в открито море на 4 март 1965 г. матрос по невнимание прострелва кутия със снаряди и в погреба на кораба възниква опасност от пожар. Трима моряци влизат вътре, Димитров остава последен, успява да открие димящия сандък и го подава навън, за да бъде хвърлен зад борда. Така той спасява 57-членния екипаж и кораба.
За да открие сандъка обаче, той сваля противогаза си, отровните газове поразяват белите му дробове и въпреки лечението във Военноморска болница умира от белодробен оток. Погребан е с военни почести в родното си село Сушица. Награден е посмъртно с най-високите държавни отлчия, които, както и холандката му, са част от постоянната експозиция на Военноморския музей във Варна.
