Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Страст и любов във въздуха

[post-views]

IMG_6447Снимките на авиационна техника винаги са ми били интересни и са ме увличали. Правил съм опити още от ученическите години. Но реално, първото ми истинско снимане започна през 2008 г., когато си купих първия по-качествен фотоапарат, който не беше като професионалните със сменяеми обективи, но ми вършеше работа. Започнах да го нося в авиобазата и да снимам вертолети и друга летателна техника, а и всичко, което привличаше вниманието ми. Така капитан Димо Вичев отговаря на въпроса ми кога е започнало голямото му увлечение към фотографията.
Интересно е, че той през 1998 г. 
 постъпва във ВВВУ и завършва… НВУ 
през 2002 г. Не се е обучавал във Велико Търново, но това се е случило, тъй като през 2002 г. Военновъздушното училище „Георги Бенковски” DimoV23става факултет „Авиационен” в състава на Националния военен университет „Васил Левски”.
Разпределен е в 24-та авиобаза на измислените тогава длъжности за голяма част от завършилите лейтенанти – инструктор, той и взводен командир. Но от 2003 г. е вече 
старши техник по вертолета и двигателя 
Отначало е борден техник на Ми-24. През 2007 г. завършва курс във Франция и преминава на вертолет „Кугар”. През 2015 г. се връща отново при Ми-24 при възстановяването на вертолета. От 1 ноември 2019 г. е инженер в ескадрила за оперативна подготовка на авиационната техника.
vvsНо да се върнем към фотографията. Капитанът споделя, че в началото се е притеснявал някой да не му се скара, защото свободното снимане на военен обект не е позволено. 
Давах снимки в щаба на авиобазата. И голям плюс за мен беше, че тогавашният командир бригаден генерал Златко Златев хареса много кадрите и ми помогна, като разреши да снимам всякакви възможни ситуации. Даже благодарение на него съм правил някои чудесни снимки във въздуха, защото съм се качвал във вертолета, бил съм и на морска подготовка. И постепенно хобито ми се разви, разказва капитан Димо Вичев.
Осъзнава, че снимките му все още нямат нужното качество. И през 2010 г. си купува първия полупрофесионален фотоапарат със сменяеми обективи, който му е винаги под ръка. Има 
впечатляващи кадри 
от учения

на полигоните „Шабла” и „Ново село”.vvs
Вървях по пътеката и неочаквано премина вертолет Ми-17. Извършваше се тренировка за гасене на пожари. Направен бе по-интересен заход, леко с вираж. После бордният техник ми казваше, че се питал дали Димо е снимал. Но аз трябва да знам и да съм подготвен. Ако имам предварителна информация за някакво по-специфично събитие, снимам, обяснява капитанът. 
Мисли ли за изложба? Правил е такава през 2010 г. в Техническия университет в Пловдив. После изложбата е била преместена в Дома на техниката.
Като видя самолет, първата ми тръпка е да взема фотоапарата. Вълнувам се дали ще успея да направя снимката, която искам, дали тя ще е на фокус. Всяка година с приятели фотографи обсъждаме какво авиошоу предстои, къде да отидем в чужбина и да снимаме, тъй като в България тези събития вече са редки, казва капитан Вичев.  Какво за него е фотографията? Определя я като хоби, страст и любов към авиацията. Но за капитана най-добре „говорят” снимките му.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Цончо Драгански

Най-ново

Виж още

Избрани