Информационен център на Министерство на oтбраната

Предизборни страсти край Вардар

Няма съмнение, че предизборната кампания в Северна Македония вече тече с пълна сила. До изборния ден, 12 април, остава месец, но столицата на страната Скопие вече е накичена с билбордове като част от противостоенето между двете основни политически сили – управляващият Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и опозиционната ВМРО–ДПМНЕ. 
На първото голямо кръстовище на влизане в града откъм изток, т.е. откъм София, в десния ъгъл грее надпис: „Докато едни се обогатяват, два милиона обедняват”. Под него, в лявата половина на билборда, доскорошният премиер и сегашен лидер на СДСМ Зоран Заев гледа насам, докато в дясната половина в колажа се включва и обвиненият за аферата „Рекет” бизнесмен Орце Камчев. В гръб към нас  с  чанта „Луи Вюитон”, онази от прословутите тайно заснети кадри от аферата, в която Орце предава на посредниците огромна сума пари, за да бъдат дадени на специалния прокурор Катица Янева в замяна на по-леко обвинение и режим. 
zaev-mickoskiСпоменавам този билборд не само защото е първият, който видях на влизане в Скопие, но защото концентрира в себе си цялата идея на опозицията в предизборната кампания. Няма никакво съмнение, че евентуалното „присъствие” на Заев в огромния скандал с рекетирането, или по-точно, с подкупа, който Камчев чрез посредници е дал на Катица Янева, ще бъде раздухван до най-високи степени. Още повече че делото по „Рекет” върви относително темпово, явяват се нови свидетели, все повече доказателства излизат на бял свят, а и  медиите не спят в борбата „да заемат страна” преди решаващия вот.
Що се отнася до „героите” на билборда, който се вижда вече из целия град: Зоран Заев ни е известен – като лидер на партията си той води кампанията, той определя състава на листите й в 6-те избирателни района, на които е разделена страната. Другият, онзи с „Вюйтон”-а, Орце Камчев е под домашен арест, неосъщественият почетен консул на България в Северна Македония, след като правителството ни го гласува и предложи на Скопие. Но там нещо се позабавиха, нещо се размотаха, докато един ден го задържаха за особено големи финансови злоупотреби и престъпления. От които Камчев се опита да се измъкне, оплаквайки се, че е бил изнудван, т.е. рекетиран, от шоумена и травестит Боян Йовановски, известен като Боки 13. Ама, хайде, да не разводняваме темата с тези местни глупости, че нещо взе да ми се повдига…
Това с опита Заев да бъде вкаран в корупционните схеми и финансовите злоупотреби, с които правосъдието в държавата се занимава, е по-скоро опит за контраатака от страна на опозицията по една тема, в която тя е здраво накисната. Най-вече заради прякото участие на осъдения беглец и бивш премиер Никола Груевски в подобни схеми… Малко преди да се настаним в малкото и спретнато хотелче на приятеля Ангел Иванов в старата скопска Дебар маала, видях на стъклото на паркирала отпред лека кола затиснати от чистачките две шарени листчета. 
Аха, предизборни материали – значи, почнали са вече. „Програма на ВМРО–ДПМНЕ” и съвместна снимка на Груевски и сегашния лидер на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски. Първото, което си помислих, беше: „Стига бе, толкова ли им е акълът на тези от опозицията да включват Груевски в кампанията, при това рамо до рамо и лице до лице с Мицковски?”. Онзи, беглецът, си живее живота в Будапеща под чадъра на приятеля си Виктор Орбан, докато този тук се пече на предизборния огън, при това го прави така, че чрез несръчните си действия и изявления го разпалва все повече и повече. И вместо да прави всичко, за да се разграничи от ментора си и да опровергава мнението, че е негова кукла на конци, ето че тръгват заедно в името на изборната победа. Но ми трябваха само няколко секунди, за да разбера, че всъщност рекламното листче е дело на противниците на ВМРО–ДПМНЕ и събирането на Груевски и Мицковски заедно на фотоса не е отрицание, а е по-скоро потвърждение на „топлата” им връзка, която очевидно през цялата кампания ще бъде използвана срещу опозицията. А и вписаните вътре „намерения” за обновлението на режима в Северна Македония са едно припомняне на всичко, което Груевски направи през 10-те години на своето управление и което би могло да се върне отново, ако ВМРО–ДПМНЕ на Мицковски спечелят на 12 април. Северна Македония ще се върне в условията на изолация от света и скарана със своите съседи, държавата и партията ще се слеят отново заедно и престъпността, толерирана от партията, ще се върне отново при послушното правосъдие. А да не забравим винаги деликатната тема – етническо напрежение, вътрешни поделби и конфликти… 
Както виждате, и едните, и другите си ги бива в губенето на мярката. Едните ще залагат на обвиненията лично срещу Зоран Заев като събирателен образ на „обогатяването на едни” за сметка на обеднелите 2 милиона. Другите пък ще разчитат на страха от връщането на личния режим на Никола Груевски, ръководен от неговия ученик и последовател Християн Мицковски. „Какво тук значи някаква си личност”, както е казал поетът по друг драматичен повод… Но това не е новост за македонската политическа сцена. През първите десетилетия на прехода и изграждането на независима Република Македония хората и  обществото идентифицираха двете основни партии – СДСМ и ВМРО–ДПМНЕ чрез тогавашните техни лидери, съответно Бранко Цървенковски и Любчо Георгиевски. И двамата сега стоят настрана от активната политика, но тогава, в онези бурни години действията на двете партии се определяха масово така – Любчо каза това, Бранко направи онова, Любчо и Бранко, Бранко и Любчо. Удряш Любчо, значи удряш ВМРО–ДПМНЕ, накиснеш Бранко, значи си срещу СДСМ. 
Такива неща, леко провинциални макар и в известен смисъл махленски. Мили дори…
Впрочем сегашните „Бранко и Любчо” – Зоран Заев и Християн Мицковски, вече проведоха своя пръв телевизионен дебат. И двамата седнаха на масата може би само „от един гол инат” да покажат, че не се страхуват от такава публична форма на пряк контакт и за да спестят вероятните обвинения, че бягат от директен спор.  Но дали ще има друг, сериозно се съмнявам. Гледах го по ТВ „Канал 5”, може би и защото дебатът се водеше от един мой добър приятел, младият ни и талантлив колега Гоце Михайловски. Но когато цялото време е посветено на обвинения едни срещу други, на кръчмарски закачки и невъзможност да се постави на масата цялостна политическа програма,  от която хората да избират, следваща подобна среща ти се струва напълно безполезна. Е, и двете партийни централи обявиха своите лидери за победители, ама каква победа, когато гласоподавателите не разбраха нищо.  Извън тези публични предизборни истории и двете основни политически партии – СДСМ и ВМРО–ДПМНЕ се опитват да решават главния, класически проблем в такава ситуация – въпросът за съюзника. Засега СДСМ води с един пункт на опозицията, сключвайки договореност с албанската БЕСА на Билал Касами за общи листи в изборния ден. Обещават и изборно сътрудничество и партньорство с партиите на другите етнически общности. Въпреки че американците били казали „да”, изборът на БЕСА продължава да ме учудва. След разцеплението си тази малка партия има само двама депутати в парламента. И приемането й в изборното лоно на СДСМ няма ли да предизвика сериозна политическа ревност сред традиционния партньор от ДСИ на Али Ахмети. Та ако не беше Ахмети до откаже подкрепа на Груевски и да даде рамо на Заев след парламентарните избори на 11 декември 2016 г., когато ВМРО–ДПМНЕ взе 2 мандата повече, щеше ли Заев да състави правителството? И не беше ли формулата за повече албанци в листите на СДСМ по-печеливша от партийното обвързване с друга структура на албанците, но не и с ДСИ? Ще ми е любопитно какви ще бъдат резултатите от тази стратегия на Заев и най-вече да видя отговора на въпроса, дали, вместо да изпишат вежди, извадиха очи.
Северна Македония живее с предстоящите избори след месец. И колко журналистическа работа може да се свърши през това време, а?

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top