Трикоординатни (3 dimen-sions, 3D – в три измерения, б. р.) радари за около 300–400 млн. лв. планира да закупи България за своите ВВС в следващите години. В момента усилено се работи по този основен за Радиотехническите войски модернизационен проект наред с втори, по който РТВ подпомагат дирекция „Комуникационни и информационни системи” в МО, каза полковник Тенчев.
Идеята е реалното постъпване на 3D радарите на въоръжение
да започне да се изпълнява през
2023–2024 г.
„Работим в тясно сътрудничество с Командване на ВВС по проекта за „Придобиване на нови трикоординатни радари”. Изготвени са всички документи – като документ за инвестиционен проект (ДИП) и проект за инвестиционен разход (ПИР) съгласно регламентиращите документи на МО. Необходимо е проектът да се осигури финансово, след което се реализира”, обясни хода на процедурата той. Първоначалният вариант на модернизационния проект е бил разработен във ВВС още през 2014 г. „По новия вариант на проекта се работи от около две години. Този проект е най-важен за нас – от РТВ на ВВС. По него предвиждаме да придобием пет радара за далечно откриване и два за близко, като същите е необходимо да са мобилни или транспортируеми от контейнерен тип”, обясни началникът на щаба на БКУН. Силно се надявам проектът да започне да се осъществява реално от 2023 или 2024 г., изтъка той.
По думите му в прогнозно ценово изражение проектът е на стойност от порядъка на 300–400 млн. лв., но е важно след срока на гаранцията да има и интегрирана логистична 
поддръжка за целия период на договора, поне за десет години
„В тази цена също предвиждаме да бъде включено обучението на личния състав, който ще експлоатира тези радари. Осигуряването на тези нови финансови средства за логистиката на радарите е нужно почти колкото закупуването им, тези средства са задължителни за безпроблемното използване на радарите в бъдеще”, категоричен е полковник Тенчев.
Вторият от проектите, по които работят РТВ, се осъществява от края на 2019 г. „Съгласно решение на Военния комитет на НАТО режимът за опознаване „свой–чужд” на бойните платформи от 1 януари 2019 г. следва да е режим 5, като използваният режим 4 се деактивира от юни 2020.
Системите за опознаване дават възможност за идентификация на въздушните обекти и тяхната национална принадлежност”, поясни началникът на щаба на БКУН.
„Сега ние притежаваме определени възможности за
опознаване в режими 1, 2 и 4 по стандартите на НАТО
и режими 3/А (съвместен граждански и военен), C и S по изискванията на ИКАО. Такива системи за опознаване имат повечето наши радари”, допълни той. По думите му новият режим 5 предлага подобрена идентификация, по-голям обхват, способности и сигурност.
„Комуникационната и информационната агенция на НАТО (NCIA) притежава богат опит при закупуване и тестване на способности на системи за опознаване. При отправеното запитване на Министерството на отбраната за съдействие за интегрирането на режим 5 на бойни платформи от българските Въоръжени сили, NCIA отговори положително”, обясни полковник Тенчев.
Той допълни, че за реализирането на проекта са подписани Техническо споразумение (Technical agreement) и Споразумение за възлагане (Statement of work), като във втория документ са описани подробно видът, сроковете и цените на дейностите по интегриране на режим 5.
Придобиването на новата техника е от ключово значение и за успешното въвеждане на въоръжение на
новите 8 изтребителя F-16 Block 70
които България закупи и очаква да пристигнат през 2023-2024 г. „Нуждаем се час по-скоро от нови радари, иначе работата на всеки РТВ специалист ще продължи по старому, а именно готовност на РЛС за работа, бойни дежурства, осигуряване на учения и тренировки, технически обслужвания, аварии и т.н. Като имаме нови самолети, нови радари и системи за опознаване, ще може спокойно да посрещнем новите реалности и предизвикателства”, обобщи полковник Тенчев.
Влюбен във военната професия, фен на Талев и Лем
Полковник Любомир Тенчев е фен на хубавото четиво. Обича и събиранията с колеги и приятели.
„Чета много книги за нашата история, за природата, на военна тематика, както и фантастика. Книгите на Емилиян Станев, Димитър Талев и Станислав Лем са ми любими”, признава офицерът. Мога да обобщя за себе си, че съм един обикновен българин, който е влюбен във военната професия и страната си, допълва скромно.
Роден е на 15 юни 1966 г. в с. Караджалово, община Първомай, област Пловдив. Завършва средно образование в ТМТ „Генерал Владимир Заимов” в Сопот, специалност „Електроника”. Без колебания избира службата под пагон, която е традиция в семейството му. „Баща ми беше офицер от Строителни войски и се пенсионира с чин полковник, а майка ми е учителка, беше директор на училище и кмет на родното ми село. Имах брат, които също бе офицер от Гранични войски”, казва полковник Тенчев.
През 1985-1990 г. завършва ВНВАУ „Георги Димитров”– Шумен, профил РТВ–РЛС. Първото му офицерско назначение по разпределение е като старши техник на РЛС 1РЛ139 във в. ф. 34820 – Батак. Следват длъжности, сред които техник на РЛС СТ-68У, началник на РЛС 1РЛ139, заместник-командир по РЛС в БКУН. От ноември 2017 г. е началник на Щаба на в. ф. 44510 (БКУН). В периода 2000-2002 г. е слушател във ВА „Г. С. Раковски”. Избран е за български представител в Панела по ПВО и ПРО на НАТО.
В динамиката на службата обаче не забравя семейството си. Още повече че преминава през тежко изпитание. „Бях семеен, имам две деца – дъщеря и син, имах едно невероятно семейство. През юни 2016 г. почина моята съпруга Антоанета, след тригодишна борба с тумор в мозъка. Това го споменавам, защото чрез вестник „Българска армия” искам да благодаря отново на всички колеги от ВВС, ВМС и Сухопътни войски, които дариха различни суми за организиране на животоспасяваща операция на моята съпруга във Военноправителствената болница в Берлин, Германия. Но уви, не успяхме”, казва полковник Тенчев.
Въпреки тежката загуба обича много да бъде заедно със семейството си, да пътуват и почиват из страната и в чужбина. Обичам разходките в планината и особено в Родопите, обичам хората там, казва офицерът.
И споделя с гордост: „Наскоро сбъднах една стара моя мечта – получих ловен билет, така че може да се каже, както се пее в песента: „И ловец съм, и рибар съм…”. Но нямам достатъчно свободно време за практикуване на лова и риболова”. Така животът продължава – между службата, оскъдното време за лов и риболов, както и хубавите книги.
