Кризата ражда своите лидери, но и те днес са готови за мисията си
В други условия ген.- майор проф. Мутафчийски щеше да бъде един шеф на ВМА, успял да извърши чудото – да я отърве от милионните дългове, натрупани от предишни началници. И щяха с години напред да припомнят това.
От първия ден на извънредното положение обаче генералът професор излезе извън рамките на любимата му ВМА. Своевременните му и безкомпромисни действия го изявиха като лидер от национален мащаб, на когото хората повярваха от раз. Съчетанието на генералския пагон с професурата по хирургия, както и вроденото му умение да говори ясно, точно, но и с нужната за ситуацията емоция, за броени дни го превърнаха в този, когото всичко очакваха в трудния момент – силен, всеотдаен, лекар и човек, на когото може да се вярва, който няма да излъже и няма да подведе. Човекът, който може да те поведе и през най-ужасяващата криза. Времето, което той най-точно определи – когато сме готови да загубим и най-близките си. Времето да се живее, времето да се мре.
А когато по медиите излезе пребогатата му професионална биография, привържениците му станаха безброй.
Малцина обаче знаят, че зад сухите цифри стои биографията на един военен лекар, който не е разчтитал на кариера в кабинета или лабораторията. Мутафчийски е един от тези хирурзи, които не се поколебаха да заминат за Кербала, когато се налагаше спешна медицинска евакуация на тежко ранените войници от българския контингент, пострадали от атентата на 27 декември 2003 г. На бюрото му във ВМА на специална стойка стои парче обезобразено желязо от цистерната, взривена от терористите пред входа на база „Индия“.
Мутафчийски е човекът, който доброволно прекъсва почивката си на море, след като разбира за взривения автобус на летище Сарафово. И от движение се включва в спасяването на тежко ранени израелски туристи.
Още по-малко хора знаят, че благодарение на проф. Мутафчийски и неговата безкопромисна битка се реализира идеята в Морското училище във Варна да се обучават бъдещи военни лекари. Съвсем скоро те ще се влеят в редиците на медицинската армия, от която държавата ни тепърва ще има нужда. Кризата с коронавируса доказа мъдростта на подобно мислене. Един ден тези лекари ще спасяват животите на много българи, но винаги ще помнят името на човека, който им даде старта във военната медицина – името на д-р Венцислав Мутафчийски. Медикът, за когото сякаш Ремарк е написал – време да се живее, време да се мре. Генералът никак, ама никак не е съгласен с второто.
Кербала
Първите мигове след атентата в Кербала, Ирак, на 25 декември 2003 г., запечатани в снимката на старшина Мариян Колев. Като военен лекар д-р Мутафчийски участва в медицинската евакуация на пострадалите при терористичния акт. Месеци по-късно участва и в медицинската им евакуация от Болница Ландщул – Германия до ВМА – София.
Афганистан
През 2006–2007 г. д-р Мутафчийски отново е на мисия – този път като хирург в Испанската военнополева болница, База „Арена”, Херат – Афганистан (на снимката). Години по-рано той изпълнява лекарския си дълг в състава на екипа от български военни медици, които се грижиха за бежанския лагер „Радуша” в Северна Македония.
Фото ВМА
ВМА
Генерал-майор проф. д-р Мутафчийски сред бъдещите военни лекари, които учат във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Обучението им стана възможно благодарение на неговите инициативност и настойчивост.
Проф. Мутафчийски е и сред корифеите в българската хирургия. На снимката долу – той и екипът му в операционната зала, в момент от поредната битка за живота на пациент.Фо
