„Доказана максима в практиката е, че там, където не мине сухопътна групировка, тази територия не е наша, или на тези, които провеждат бойни действия. Тоест нямаме ли стъпил на място войнишки чепик, както се казва на жаргон, на определена територия, тя не може да се счита за наша“.
Това е мнението на професорът в катедра „Артилерия“ полковник Евлогиев. Неговите думи обаче не увисват в пространството, защото са твърде много случаите и примерите от практиката, дори от съвременните войни, които показват, че каквито и бойни действия да се водят някъде, докато кашикът не стъпи на място, войната не е решена, територията не е превзета и резултатът все още не е ясен.
Такива са примерите и от войната в Ирак, както и в Афганистан, и навсякъде, където се налагаше и се налага присъствието на контингенти, които дали за омиротворяване или просто за подпомагане на местните военни формирования, но са необходими, за да се гарантира траен ефект от проведените вече бойни действия на всички останали военни компоненти.
