Преди години, през войните от началото на 20-и век, когато грипът буквално е косял болните, които са били заразени, се появява един алтернативен начин за лечение. Той е колкото обикновен, толкова и традиционен. Един български офицер интендант открива, или по-скоро адаптира един нов/стар илач, с който спасява подчинените си от грипа, запазва и духа им здрав, за да защитават отечеството си.
Записките на полковник Симеон Драганов разкриват две срещи с грипа и как той и неговите колеги военнослужещи са успели да спрат заразата преди години, във времената на войните и следвоенните години. Нуждата да се търси спешна мярка срещу грипа идва и през 1927 г. Тогава полковник Драганов е интендант в 7-а Преславска пехотна дружина. Тогава започва епидемия от грип, в която са дадени наистина много човешки жертви.
Методите за предпазване на полковник Драганов обаче не включват традиционната медицина, а по-скоро – народната такава. Става дума за греяна ракия или коняк с черен пипер и захар. Това лекарство се дава на войниците, като полковникът също е участвал в това лечение. Като интендант той е приготвял илача в големия казан за чай и след това на всеки войник се давала по една ракиена чашка от греяната ракия – сутрин, обед и вечер, съобщи „Нова телевизия“.
Нека припомним, че ракията е едно от онези традиционни неща за българина, без което никое домакинство не може. Домашната ракия е и повод, и причина за празник, начин за забавление, тя присъства и на кръщенета, и на сватби, и на годежи, тя е и лек, когато е истинска, чиста и се консумира умерено и в комбинация с други съставки – билки, добавки и аромати.
Става дума за рецепта, която включва по думите на офицера „чашка греянка – сутрин, обед и вечер, под строго наблюдение“.
Оказало се обаче, че лекарството не било прието особено радушно от всички, защото сред военнослужещите имало и такива, които са въздържатели. По това време въздържателското движение у нас е особено модерно и актуално и този тип алтернативно лечение представлявал проблем за последователите на тези ценности в тогавашното българско общество и респективно – във войската ни.
В същото време и на обратния полюс имало много симуланти, които обяснявали, че са неразположени здравословно, с цел да получат по-голяма доза от илача, включващ алкохол, и по този начин се опитвали да си набавят допълнителното количество през деня.
По записките на полковник Симеон Драганов положителните резултати за войниците от прилагането на този тип лечение били на практика незабавни. Нито един от войниците му не се разболява от грип. Хората в Шумен били изумени от виталността на военнослужещите на полковник Драганов, които марширували и пеели маршове по площад „Кушир“, днешния площад „Освобождение“ в артилерийската ни столица Шумен. Войниците предпочитали химна „Велик е нашият войник“, като по този начин гордо демонстрирали, че са здрави, боеготови и могат да защитават отечеството си пълноценно.
Тайната на успехите, постигнати от лечението, което въвел полковник Симеон Драганов, днес се пази в Държавния архив в Шумен.
