Народното събрание прие преди седмица Доклада за състоянието на отбраната и на Въоръжените сили през 2019 г.
Публикуваме мнения на народни представители по темата за сегашното състояние на армията.
Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в НС
Оценката ни за Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2019 г. е еднозначна: Докладът е добър. И е добър в няколко аспекта. Той дава максимално коректна и детайлна информация. Подчертавам това, защото съществува мнението, че към края на един мандат се слагат розовите очила, подчертават се само успехите, а проблемите остават по-назад.
Но този последен доклад, който 44-тото НС прие, е и достатъчно критичен. Докладът отбелязва много сериозно нещата, с които трябва да се справим и в бъдеще. Той е аналитичен и дава насоките за съсредоточаване на усилията на базата на направените изводи. И то тези, направени в оценките на командирите на бригади и бази, на командирите на видовете Въоръжени сили, на анализа, направен от началника на отбраната.
Що се отнася до състоявието на отбраната, тази година е паметна и може да се запомни с няколко неща. През 2019 г. модернизацията стана факт: и думите се превърнаха в дела с пробива в начина на мислене по отношение на модернизацията на армията. Вече имаме реализиран огромен, жизненоважен, спасителен проект, който Народното събрание гласува за закупуване на изтребители.
Другото, което е много важно, е, че се положиха немалко усилия в интерес на личния състав: и увеличението на възнагражденията, и мотивацията на хората с кампанията „Бъди войник!”, и с доста други дейности, за да се спре отливът от тази много отговорна и много тежка професия – като да бъдеш войник, да бъдеш сержант, да бъдеш офицер от Българската армия.
Това, което може би в парламента подценихме, е, че не отдадохме заслуженото на хората. Защото в доклада има описани безкрайно много неща, но съвсем кратко, защото в един доклад е невъзможно иначе – какво представлява да организираш едно батальонно учение, едно ротно учение, колко много енергия и усилия трябват за това, добра организация, планиране, участие, разбори, анализи и изводи след тях. И тези усилия, като че не бяха засегнати в дискусията в пленарна зала, а тези вложени усилия са наистина огромни.
Ако трябва да обобщим състоянието на армията, се вижда, че след много години на прехода тя се изгражда, тя има бъдеще. Бойните й способности са приоритет, като подчертавам: бойните. И има едно отношение към хората, което те отдавна са заслужили. И обществото вече има и положителна настройка – винаги е уважавало армията, но правителството и управляващите са определили отбраната като приоритет. Това не бива да се забравя.
Не бих искал да давам съвети на военното и политическото ръководство на Министерството на отбрана. Те правилно ще си оценят кои проекти са приоритет в модернизацията на армията и, подчертавам, на базата на провеждащия се Стратегически преглед. Това е изключително важно. По тази тема се работи миналата година, но резултатите ще дойдат най-вероятно през тази. Ето този комплексен подход заслужава уважение. А това дали един проект ще е на по-горно, или на по-долно място, разбира се, че за това трябва да се пита и професионалното ръководство и то трява да има най-тежката дума. И аз това подчертах в изказването си в парламента. Ние, политиците, разчитаме на вярната и коректната оценка на военното ръководство, на хората, които използват и техниката в армията, както и създават бойните й способности. Но и в това има място да станат по-добре нещата. И на тази експертиза да й се създадат по-добри условия, най-вероятно и това ще изкристализира в изводите на Стратегическия преглед. Нека все повече се вслушваме в експертите, в българския офицер, сержант и войник.
Обществото се отнася с респект към армията ни
Борис Вангелов, член на Комисията по отбрана
Докладите за състоянието на отбраната и ВС се създават само от няколко години, откакто отношението към Българската армия рязко се промени. За разлика от абсолютно безотговорното отношение към проблемите й на почти всичките ни правителства за 20-ината години след 1989-а. Докладът за 2019 г. е изключително обективен, дори безпощадно точен със снимката на моментното състояние на БА и на ВС. За пореден път виждаме един перфектно написан документ и това не е преувеличено.
Най-голямото достойнство на Доклада е, че той не е чиновническо словоблудство, а професионално съставен документ, в който няма нищо скрито и потулено. А тревогите в него знаем всички: некомплектът на личния състав, както и това, че след 20 г. разгром на армията, тя се нуждае от много по-големи финансови средства, отколкото се предвиждат дори сега. Въпреки че е неоспорим факт, че тези средства, както и заплатите на военнослужещите растат всяка година. Но тези няколко години на възход не компенсират десетилетията на съкращения, на разпад и на недофинансиране на отбраната. Затова и достигането на 2% на бюджета на отбраната от БВП не е таван. Те са минимумът, който всяка държава, член на НАТО, трябва да достигне. А оттам нагоре всяка от тях е суверенна да разходва повече, което през м.г. направихме и ние за осъществяване на отдавна очакваната модернизация на БА, като надхвърлихме 3% и разплатихме първите изтребители за ВВС.
Другите два големи модернизационни проекта – за патрулни кораби и за бронирани машини няма да натоварят много отбранителния бюджет, който сега е все още 1,61% от БВП. И искрено се надявам, ударът върху нашата и европейските икономики да не е зашеметяващ, за да увеличаваме и занапред ръста на средствата за отбрана. И не само за достигане на 2% до 2024 г.
Важни са и редица по-малки модернизационни проекти, по които успешно се работи, по които танковете Т-72 се ремонтират. Заостря се вниманието и към зенитно-ракетните комплекси, а в средствата, които ще се отпускат и през следващите години, трябва да се предвидят модернизация, както и закупуване на нови. Което показва, че и цивилното, и военното ръководство категорично вървят по пътя на модернизирането, на превъоръжаването на БА.
Ние винаги сме настоявали и сме се обосновавали и защо трябва да има и наборна армия, но по този въпрос няма консенсус в парламента, макар обществото в голямата си част да иска България да има наборна армия.
По отношение на социалния пакет в БА имаме реално свършени неща, ръст на социалните придобивки за военнослужещите и това ще продължи. Ръководството на министерството фокусира усилията си и в решаването на жилищния проблем. Грижата за хората в армията личи, погледната с обективно око. И обществото си дава сметка, че армията се развива във възходяща посока в последните години. И подкрепя Българската армия чрез отношението към военнослужещите, вижда се много ясно в кампанията „Бъди войник!”.
Човек не води внуците си където и да е, а при десетките срещи в кампанията по страната – навсякъде присъстваха и младежи, и дядовци с внуците си. А тези срещи ще продължават. Доверието в армията от страна на българския народ е голямо и то се отразява не само в рейтингите, а и наживо: обществото ни се отнася с респект към своята войска. Защото в нея служат синовете и дъщерите на българския народ, защото е надпартийна институция и остава символ на държавността ни.
