Доброволното и безвъзмездно кръводаряване винаги е било щедър човешки жест. Но когато опашката на новия коронавирус още шета и се вие сред нас, да дариш кръвна плазма, самият ти току-що преминал през вцепенението от връхлетялото те ново и неизвестно заболяване, прави жестът безценен. Когато е нормално много от по-тежко преболедувалите да не искат да си спомнят случилото се. И когато неусетно и полека обществото стигматизира получилите диагнозата. Което обяснява и търсената анонимност от бивши пациенти на инфекциозните клиники и отделения. „Гледали сме го този филм“, почти като при HIV…
Но на този 14 юни в Центъра по трансфузионна хематология на ВМА бяха дошли няколко точно такива кръводарители: преболедували, с доказани отрицателни PCR тестове – поне 14 дена назад, куражлии. И с чисто човешкото съчувствие към страданието на онези, които в момента водеха своята битка за живот. Ситуацията не търпи патос и високи думи, но това, което от месеци се случва във всекидневно отстояване на територии от вируса, на медици и пациенти заедно, обясняваше и идването на дарителите на плазма.
А на този ден в Инфекциозната клиника на ВМА пациенти с новия коронавирус имаше 14. Само един – на интензивно лечение, останалите със средно тежка към тежка клинична форма. Точно те имат най-голям шанс да получат допълнителното лечение с кръвна плазма, дарено до този ден от 10 донори, всички – бивши пациенти на ВМА. Част от плазмата е спасила 9 души, останалата се съхранява, замразена в депата на Кръвния център. За времето, когато потрябва.
Сред дарителите на реконвалесцентна плазма на 14 юни бяха и двама млади хора, приятели, баскетболисти от един клуб, заразени с вируса след завръщането на треньора им от Испания.
Константин Дошков и Борис Петров:
Имаме високи стойости на антитела и искаме да дарим кръвна плазма. Ако това ще е условие за напредък в лечението и, ако можем, да спасим човек и да помогнем да се преодолее този вирус. И искаме да подтикнем всички, прекарали заболяването и с антитела – няма нищо страшно, дарете кръв, може да струва един живот.
В началото на карантината ни имаше и шок, но от РЗИ ни успокоиха, че сме млади и няма нищо страшно. Наистина заболяването при нас мина по-леко: на дни със и без температура. Но вирусът не е нещо, което трябва да се подценява. Той е около нас и нещата не са приключили.
Кръвните донори са особена група хора
Татяна Борисова, старша сестра на Кръвния център
Работата по вземане на кръв за кръвна плазма с антитела срещу коронавируса не е по-трудна, но е специфична. Работим със здрави хора, не с пациенти. Кръвните донори са особена група хора и изискват особено внимание и отношение и целият ни екип се старае за това. Напоследък идват млади хора, които безвъзмездно и за първи път даряват кръв и го отбелязваме като голям успех. Което означава, че сме си свършили добре работата. Донорът трябва да получи специално отношение, за да си тръгне доволен и да има желание отново да се върне. А неговият жест няма аналог. Това е човешка солидарност, съпричастност и готовност да се помогне на други хора. Въпреки травмата на донорите, преболедували коронавируса. В такъв момент не е лесно да се върнеш към болничната обстановка, макар и за малко. Въпреки това те с огромно желание даряват кръв. Поклон за това. Особено сега, при коронавируса, за който няма ваксина, нито лекарство.
Когато се дарява цяла кръв, кръводаряването е между 5 и 10 мин и ние вземаме всички формени елементи в кръвта. При плазмаферезата апаратът отделя плазмата от кръвта и я връща обратно. Това са по-щадящи метод и процедура, но е по-продължителен, до 30 мин. Тук самият донор трябва да е по-мотивиран и има изисквания към него – и физически, и психически. Не всеки може да е донор на плазмафереза.
Намерихме верния път за лечение
Полк. доц. д-р Георги Попов, зам.-началник на ВМА, катедра „Инфекциозни болести”
Методът на лечение с кръвна плазма не е универсален и не може да се прилага при всички болни от новия вирус. Въз основа и на нашия опит, и на споделен от чуждестранни колеги напипахме верния път, чрез който коректно можем да лекуваме тези болни. А около 70% от тях са подходящи за лечение с рековалесцентна плазма. Най-подходящи са тези с клинични и параклинични белези, че заболяването ще протече като тежка клинична форма. Именно при тежките форми имаме добър успех, но избягваме лечението, когато е настъпила критична форма.
Ефектът се усеща още същия ден, веднага след преливането на плазмата пациентите казват, че се чувстват по-добре. Може да има и плацебо ефект, но го оценяваме и обективно, основно след 2–3 дни, пасивно предадения имунитет с антитела и наблюдаваме увеличението им.
Най-силната страна в работата ни е, че не допуснахме болни с коронавирус да попаднат в централната сграда на ВМА, включително в интензивните ни отделения, в операционните. Така ВМА остава най-чистата болница в България.
Ясна е връзката: количество антитела – клиничен ефект
Проф. Румен Попов, началник на Центъра по трансфузионна хематология
По принцип от един дарител можем да подготвим и 3 единици такава плазма. И на първо място поставяме безопасността на донорите ни.
Сега колегите от вирусологичната лаборатория на ВМА използват изключинелно съвременен метод за определяне на количеството на неутрализиращите антитела в международни единици. За да сме наясно за връзката между количеството антитела и клиничния ефект. Работим по въпроса, каква трябва да е наситеността с антитела в донора с колегите от Инфекциозната клиника и предстои наша публикация.
Постепенно се подготвяхме за деня, в който взехме първата рековалесцентна плазма (плазма от донор, преболедувал коронавирусна инфекция, напълно възстановен и с изработени протективни антитела). И на 29 април приехме първите такива донори. Затова смятам, че не е случайно одобряването ни сред 23-те центъра в ЕС от 1300 такива от Европейската асоциациа по хемотрансфузия за лечение с рековалесцентна COVID-19 плазма. А дарителите на плазма, макар преминали през тежките симптоми на новото заболяване, са много мотивирани да помогнат на пациентите за такова допълнително лечение. Като лекар го оценявам като доброта и човешка щедрост. И винаги изказвам една голяма благодарност на такива хора. Те самите познават болестта от първо лице и често питат за кого ще бъде използвана плазмата.
На 14 юни благодарим не само на тези добри хора, които редовно, доброволно и безвъзмездно даряват кръв.
Във ВМА има нещо, с което можем да се гордеем за последните 3 месеца. Ние продължихме с мобилните си екипи да вземаме кръв от военнослужещите в поделенията в страната и с всички предпазни мерки. И свършихме работата си много добре, защото заради карантината бяха спрени плановите операции, но спешни случаи имаше особено много. И ако младите хора във военните формирования не бяха дарявали кръв, щяхме да се справим трудно.
