Информационен център на Министерство на oтбраната

От Кримската война до Съединението

sn PLOVDIV„Нека кажем няколко думи за Дядо Райчо, или майор Райчо Николов. Познат на всички като „дядо”, той беше всъщност само на 45 години. В 1854 г. именно той беше онова 14-годишно момче, което с кратунки под мишниците преплува Дунава, за да предупреди русите, че турците подготвят нападение.”

Така историкът Цончо Родев описва в своята книга „Изпитание” (Военно издателство, 1969 г.) колоритния образ на един от главните герои на Съединението, станал, за съжаление, и единствената жертва в паметния 6 септември 1885 г.
„Той завърши военно училище в Русия и се завърна в България като офицер от Опълчението, а по-късно стана началник на Румелийската жандармерия, разказва Родев.
Безумно смел, буен, праволинеен майор Николов мразеше управляващите лъжесъединисти и бе приел без колебание поканата да се включи в комитета. Но имаше едно затруднение – той беше в лоши отношения с майор Данаил Николаев. Пречката обаче беше бързо отстранена. С присъщото му войнишко благородство Дядо Райчо заяви веднага: „Господа, аз с Николаев съм в натегнати отношения и даже не си говорим. Но за доброто на България, за Съединението й аз подавам ръката си на Николаев!” Дядо Райчо, както много други  първостроители на родната войска е руски възпитаник, сякаш с най-дълъг стаж в армията, станала за нас освободителка през 1877–1878 г. Роден е през 1840 г. в с. Райковци, Търновско. След паметната си мисия през Дунава по време на Кримската война той остава в Русия и влиза в кадетския корпус на 13 май 1857 г. На 16 юни 1859 г. вече е офицер от руската армия. Участва в Сръбско-турската война от 1876 г., където в отряда на генерал Черняев се сражават онези Вазови „немили-недраги”, които не са успели да вземат участие в Априлското въстание или са емигрирали след погрома му в Румъния и Сърбия. В тази война Райчо Николов е командир на батальон в Руско-българската бригада. 
sn SAEDINENIE11Добил богат боен опит, на 11 април 1877 г. е командирован в Българското опълчение. Когато се формират тези доброволчески части, руското командване взема решение всички българи – офицери на руска служба, да бъдат прехвърлени там под командването на генерал Николай Столетов, за да могат сънародниците им, редовите опълченци, да ги чувстват съвсем родни и близки командири В Опълчението Райчо Николов е назначен за командир на 1-ва рота в 4-та дружина. Тъй като е офицер с богат опит, командването му възлага сериозните задачи по формирането на втората серия дружини. Преминал Дунава с освободителните войски, по време на Шипченската отбрана, вече капитан, Райчо Николов води умело разузнаване срещу противника, което позволява на руските части и на българските опълченци не само да се отбраняват успешно, но и да преминават в решително контранастъпление. 
На 12 юни 1878 г., когато войната вече е приключила с победа на руското оръжие, капитан Райчо Николов е в 7-а дружина. По-късно е окръжен воински командир в Сливен, а през 1882 г. става началник на Румелийската жандармерия в Пловдив. 

Видяхме как достойният българин преглъща личните си пристрастия и в името на голямото дело – Съединението, подава ръка на майор Данаил Николаев. В името на това голямо дело Дядо Райчо дори пролива кръвта си. „И все пак една кръвна жертва бе дадена, разказва Цончо Родев. Към 2 часа следобед Дядо Райчо се отправи към пощенската станция. Нейният началник Тодоров, същият, който бе предоставил на правителството услугите си на доброволен шпионин и цяла нощ бе дебнал край Марица, сега се уплаши, че идват да го арестуват и хукна да бяга. Дядо Райчо се впусна по петите му. Когато стигнаха Джумаята, Тодоров се обърна и даде няколко изстрела. Единият улучи Дядо Райчо в главата и го повали мъртъв. Изстрелите събраха народа. Окървавеният труп на майора докара възбудените духове до изстъпление. Тълпата измъкна Тодоров от едно кафене, където той се бе укрил и го разкъса…”

Наричали го РусоФилов

sn FILOVТой също е един от първостроителите на родната войска, завършил военни науки в Русия и завърнал се на родна земя като освободител. Димитър Филов е роден през 1846 г. в Калофер. Бащата, богат търговец, го възпитава в дух на русофилство и очакване на свободата, която ще дойде с Дядо Иван. Младият Димитър обаче не иска да чака мечтаната свобода, а сам да я извоюва. 
Заминава за Одеса, където през 1871 г. завършва Юнкерското пехотно военно училище. Офицерските пътеки в необятната Руска империя го довеждат на служба чак в 4-ти туркестански стрелкови батальон. Добил военен опит, той е готов командир за формиращото се Българско опълчение. От 18 април 1877 г. е назначен за командир на 4-та рота в 3-та дружина на Опълчението – героичната Трета дружина, която не предава в неравния бой край Стара Загора Самарското знаме в турски ръце. 
Като всички достойни опълченци и Димитър Филов записва името си в паметните боеве на Шипка, за които е награден със светлобронзов медал. Краят на войната го заварва в 9-а опълченска дружина. При формирането на Българската земска войска вече е в нейната 1-ва Софийска дружина. Служи и в Пловдив, където записва името си като неуморим деец на Съединението и заедно с Данаил Николаев, Сава Муткуров и други румелийски офицери е един от първите, които получават с княжески указ званието подполковник. 
Заради ревностните му русофилски убеждения, които не могат да бъдат разколебани дори от враждебното отношение на руския император Александър III към Съединението, са го наричали РусоФилов. В Сръбско-българската война се сражава на Западния участък, командван от подполковник Данаил Николаев. След победата, през 1886 г., командва новосформираната 1-ва дивизия. Тази година е преломна за отношенията между довчерашните бойни другари от Сливница. Едни от тях насилствено свалят княз Александър I от престола. Другите застават на страната на Стамболов, който желае връщането на владетеля. Така се стига до крайно острата ситуация в Русе през февруари 1877 г., където русофилското крило обявява военен бунт, воден от командира на Пионерния полк майор Атанас Узунов. Филов, който е на страната на бунтарите, не дочаква смъртната присъда. Умира от раните си на 20 февруари 1877 г. Синът му Богдан Филов ще остави името си в историята като прочут археолог и като  министър-председател, подписал на 1 март 1941 г. Тристранния пакт за превръщането на България в съюзник на нацистка Германия и фашистка Италия…

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top