Радослав СИМЕОНОВ*
Според доклад от 1937 г. в Румъния има около 320 наши военни гробища и паметници с над 9000 души, погребани в тях.
В хода на Първата световна война (1915–1918) Българската армия води поредица грандиозни битки по територията на целия Балкански полуостров. В продължение на цели десетилетия
над тях обаче тегнеше злокобната сянка на цензурата
в резултат на което няколко поколения българи изучаваха една осакатена и ампутирана история. В учебниците по история нищо не можеше да бъде прочетено за славните победи при Криволак, Завоя на река Черна, Кенали, Червената стена, Дойран, Тутракан, Добрич, Кубадин, река Серет и прочие. За съжаление, тази негативна тенденция продължава и досега, но слава Богу, поне цензурата вече не може да спъва историците да извършват своите проучвания и да публикуват резултатите от тях.
На Добруджанския фронт през есента на 1916 г. Трета българска армия води особено интензивни и кръвопролитни боеве срещу румънски, руски и сръбски войски, по време на които по официални данни на съвременната ни историография загиват над 16 хил. наши войници и офицери. По-голямата част от тях намират смъртта си в хода на военните операции, поради което съвсем логично е да се очаква те да са погребани по местата на полесраженията. Понастоящем обаче на територията на съседна Румъния съществуват само две официални международни военни гробища, в които са обособени парцели с погребани български военнослужещи. Това са интернационалните гробища Pro Patria в Букурещ и Mircea cel Batran. Последното е изградено през 1925 г. край малкото селце Мирча вода, близо до гр. Меджидие като събирателно военно гробище. Общият брой на погребаните в тях български войници и офицери е не повече от 200 души. Тогава съвсем естествено възниква въпросът къде са погребани останалите български военнослужещи и каква е съдбата на останалите български военни гробища. Защото според един доклад на българското Министерство на войната от 1937 г. в Румъния има около 320 наши военни гробища и паметници с над 9000 души, погребани в тях. 
Водени от мисълта да дадат отговор на този болезнен въпрос, преди повече от 15 години Историческите музеи в градовете Добрич и Тутракан решиха да организират експедиция на територията на Северна Добруджа по стъпките на Трета българска армия. За нейното провеждане неоценимо съдействие оказа и Министерството на отбраната, което бе представено от тогавашния главен експерт по военните паметници г-н Иво Антонов (който сега е директор на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание” в МО). За нормалното протичане на експедициите допринесоха настъпилите общественополитически промени в Румъния след падането на режима на Чаушеску и най-вече обстоятелството, че нашите две държави съвместно членуват в Европейския съюз и НАТО. Естествено, бе потърсено и съдействието на организацията „Култ към героите“ и по-точно на нейния клон в гр. Констанца, която се занимава с проучването и поддържането на военните гробища в северната ни съседка.
Осъществяването на експедицията бе предшествано от задълбочена научноизследователска дейност. Детайлно бе обследвана наличната документация във фондовете на Държавния военноисторически архив в гр. В. Търново – азбучни книги и полкови списъци с имената на загиналите, скици и схеми на военни гробища, запазени албуми с фотографии на съществували военни гробища и паметници в Северна Добруджа. Извършено бе и обстойно проучване на някогашната (предимно турска) и сегашна топонимия в областта. Експедицията беше посветена на приближаващата 100-годишнина от освобождението на Добруджа по време на Първата световна война и една от крайните нейни цели бе издаването на обобщаващ регистър с имената на всички загинали наши военнослужещи в този военен конфликт. Днес можем с удовлетворение да заявим, че регистърът е вече факт. Той бе публикуван през 2016 г. под заглавието „Те загинаха за Добруджа“.
Експедициите за проучване на останките от българската военна памет в Северна Добруджа бяха проведени в рамките на няколко последователни години – през 2007, 2008, 2010, 2013 и заключителна през 2016 г. Маршрутите бяха определяни така, че на практика да бъдат обходени почти всички места (около 150 обекта), където имаше данни за съществували български военни гробища. Като цяло сега мога да споделя, че участието ми в тях бе изключително вълнуващо и неповторимо. И досега в паметта си съхранявам ярки спомени от видяното тъй като съдбата ми предостави уникалния шанс да бъда сред състава на експедицията. Въпреки че повечето от обектите на българската военна памет се оказаха безвъзвратно унищожени, все пак ние попаднахме и на някои уникални находки. Те могат да бъдат квалифицирани като случайно оцелели и тяхното откриване да носи донякъде един чисто хазартен привкус. Наред с военноисторическите артефакти често пъти предмет на нашето внимание ставаха и много зашеметяващи културноисторически обекти, свързани с българското историческо минало на Северна Добруджа – например скалният манастир край с. Мурфатлар, където се намират едни от най-рано откритите кирилски надписи от X в., паметната плоча на Васил Левски в с. Еникьой, Тулченско; средновековната крепост Енисала, изградена през ХIV в. от деспот Добротица; възрожденските манастири „Челик дере“ и „Кокош“; родната къща на българския министър-председател Димитър Петков в с. Башкьой; църквата „Св. Георги“ в Тулча, построена от българската общност в града през 1854 г.; най-старата църква в Добруджа – „Св. Николай Летни“ в с. Никулицел, Тулченско, представляваща умалено копие на „Боянската църква“. Край селото впрочем се намира и един друг исторически обект, който не може да остави равнодушен нито един истински българин – „Онгълът“ на хан Аспарух.
Както е известно, едни от най-кръвопролитните сражения в Северна Добруджа се водят в района на Кубадинската укрепителна линия. За нейното овладяване българското командване предприема две атаки, Първата от тях е на 18–19 септември 1916 г., която завършва неуспешно за нас поради ред причини. След продължителни подготовка и преструктуриране на частите, както и привличане на още свежи подкрепления и най-вече тежка артилерия, на 19 октомври 1916 г. започва вторият щурм към позицията. След ожесточени тридневни боеве пробивът на Кубадинската линия е факт, който позволява в рамките само на няколко дни да бъдат овладени градовете Констанца, Меджидие и Черна вода. В тези боеве намират смъртта си няколко хиляди български войници и офицери. Въпреки нашите усилия ние не успяхме да открием нито следа от оцеляло българско военно гробище в този обширен район, макар че попаднахме на немски, руски и турски военни гробища. Но през 2016 г. съдбата ни се усмихна и в с. Абруд (със старо име Милчова) ние попаднахме на останки от български военен паметник, вероятно свързан с успешните настъпателни действия в този район на 1-ва Софийска пехотна дивизия.
Доста по-различна бе обаче ситуацията с българския войнишки паметник в двора на църквата в с. Мурфатлар. Ние предварително разполагахме с негова снимка от 1917 г. Какво се оказа обаче – паметникът бе съхранен в идеален външен вид, но вече не като български. Върху северната му стена бе монтирана плоча на румънски език, която умело покриваше мястото, върху което бяха изобразени традиционният наш кръст за храброст и текстът на български език. Подобни опити за мародерство спрямо наши военни паметници наблюдавахме на още две места – в двора на църквата „Св. Димитър“ в гр. Бабадаг, където също се е намирало българско военно гробище, и в двора на църквата в с. Сарънасуф, Тулченско, където пък е имало паметник на загинали чинове от 3-ти конен полк от 1917 г.
Под впечатленията на видяното ние успяхме да направим някои важни изводи Най-същественият от тях е, че в Добруджа, както и на Македонския фронт, едно от най-предпочитаните места за погребване на българските войници са били дворовете на църковните храмове. Въпреки че имахме данни за над 60 селища, в чиито църковни дворове са били погребвани наши военнослужещи, ние не открихме нито един такъв. Очевидно е, че тези паметници са били първа прицелна точка на румънските власти и съвсем не според християнските традиции те са били усърдно и целенасочено заличавани. Явно условието да оцелеят е било да бъдат порумънчени. В двора на българската църква „Св. Георги“ в Тулча също е имало наше военно гробище с около 20 погребани войници. При посещението ни там обаче върху предполагаемия терен на гробището констатирахме само плантация от доматени насаждения! В двора на църквата в с. Черна, Мачинско, където още през 1918 г. е бил официално осветен български военен паметник, попаднахме само на случайно оцеляла отломка от него с текста „Вечна им памет“.
Особен интерес буди фактът, че български войници са били погребвани не само на територията на православни църковни храмове. В с. Гречи, Мачинско, където е имало италиански католически храм, са били положени тленните останки на 4 души, в двора на немската римокатолическа църква в с. Кара Мурад – на 5 души, а в двора на джамията в с. Ортакьой, Мачинско, също е бил погребан български войник.
Останки от български войнишки погребения разкрихме и в районите на две манастирски гробища Едното бе в манастира „Челик дере“, където някога е функционирала наша военнополева болница. Там нашата находка бе надгробният паметник на бомбардир Петър Иванов Малчев от 23-ти артилерийски полк, родом от с. Кошничари, община Търговище, починал от болест на 19 септември 1917 г. В гробището на манастира „Кокош“ ни очакваше приятна изненада – няколко добре поддържани надгробия на герои от 7-и Преславски пехотен полк, загинали по време на боевете край манастира на 23 декември 1916 г. Единият от тях бе офицерски, принадлежащ на поручик Неделчо Кръстев Ламбов от гр. Велики Преслав.
На остатъци от български военни гробища или индивидуални погребения попаднахме на още десетина места в областта – в гробищата на селата Тариверде, Цепеш вода, Мейданкьой, Генерал Прапоржеску, Черна, Еникьой и др. Но най-внушителните ни находки представляваха два величествени български военни паметника, намерени съответно в с. Аджигьол, Тулченско, и Туркоя, Тулченско.
Първият от тях представлява пресечена пирамида, изградена от гранитни блокчета. Върху всяка от страните й са разположени паметни плочи, като две от тях съобщават за имената на погребаните в селското гробище около 40 български военни чинове. Паметникът е бил официално открит на 24 април 1918 г. и е представлявал геометричният център на военното гробище. Когато го открихме сред гъст храсталак, той бе в доста окаяно състояние, с подядена основа. От военните гробове край него не беше останал нито един, но затова пък бе запазена оградата му, по която бяха поставени каменни плочи със стилизирани изображения на кръстове за храброст. През пролетта на 2016 г. със спомоществователството на г-жа Юлияна Гианти от гр. Добрич монументът бе изцяло ремонтиран и спасен за поколенията Другият уникален български военен паметник бе открит в района на пясъчната кариера „Пиятра рошу“ край с. Туркоайя. Изминалите десетилетия почти не бяха се отразили на неговия външен вид. Величествено изправен сред пустошта, той съхраняваше едно вълнуващо послание към поколението: „Прахът на героите е създал Отечеството“. Паметникът е посветен на една знаменателна битка, която кавалеристите от Конната дивизия на ген. Колев водят в края на декември 1916 г. срещу т.нар. „казашка лава“. Под внушителния монумент почиват костите на двама български кавалеристи от Лейбгвардейския конен полк – поручик Стефан Трифонов от гр. Лом и конника Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско.
Макар и последните две разкрития да вдигнаха нашия адреналин, те не бяха в състояние да заглушат напиращите въпроси по отношение на съдбата на други български монументи, за които със сигурност имахме информация, че са били издигнати в различни точки на Северна Добруджа. Усилията ни да ги открием, уви, не се увенчаха с успех. Сред тези паметници бих искал да отбележа мемориала на 48-и пехотен полк издигнат в центъра на гр. Мачин, монумента на чинове от 1-ви конен полк край езерото Туркойая, паметника на загиналите в боевете на 21 декември 1916 г. край езерото Ени сала край Бабадаг, българския военен мемориал край с. Черна, Мачинско, паметника на загиналите чинове от 4-та пионерна дружина във височините край с. Гречи и редица други.
Резултатите от проведената съвместна експедиция в Северна Добруджа могат да бъдат обобщени със следните факти – открити бяха два великолепни български военни мемориала и още 26 индивидуални войнишки и офицерски надгробия. Ясно е, че за да бъдат съхранени за поколенията, тези светини от българската военна памет са необходими колективните усилия на българското общество както по линия на нашата дипломация, така и спешни действия на националноотговорни институции.
* Главен експерт в отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“ в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“
