В Москва денят 24 юни 1945 г. се оказва дъждовен. Това донякъде разваля настроението на хилядното множество, събрало се да наблюдава първия военен парад по случай победата над нацистка Германия. Решението за провеждането му е взето от Сталин в средата на май. Следват усилени репетиции. Парадът приемат маршалите Георгий Жуков и Константин Роькосовски, и двамата на бели коне. Заради дъжда демонстрациите на военновъздушните сили са отменени. А и самите маршируващи войници не са впечатлени от значимостта на събитието, в което участват. Преживели триумфа, драмите и ужасите на истинската война, те не придават особена важност на церемониалния марш по Червения площад.
75 години по-късно Владимир Путин реши, че Парадът на победата трябва отново да бъде проведен на 24 юни, а не на традиционния 9 май. Причината е пандемията от COVID-19, която удари особено тежко Русия и столицата Москва, в страната до момента са установени 614 хиляди заразени с коронавируса. Разпространението на заразата не е намаляло кой знае колко в сравнение с миналия месец, но Путин не може да отлага парада за есента или пък въобще да го отмени. Главната причина за това е започналото вчера „всенародно гласуване“ (а не реферндум!) за промените в Конституцията на Русия, които ще позволят да се случи прословутото „зануляване“ на президентските мандати на Путин и той ще може да се кандидатира отново на вота през 2024 г., въпреки че управлява страната още от 2000 г. Стопанинът на Кремъл се нуждаеше от патриотичното военно мероприятие на Червения площад, за да повиши политическата мобилизация на гражданите и да ги насърчи да отидат до урните, въпреки че там могат да пипнат опасния вирус.
В съветско време паради за 9 май е имало само четири пъти освен през 1945-а, още и през 1965-а, 1985-а и 1990-а. В годините на управление на Путин победата във Втората световна война постепенно бе инструментализирана за постигане на текущи политически и геополитически цели от руските власти. Пищните паради станаха ежегодни, а наблюдателите брояха кой от поканените чуждестранни лидери е дошъл и кой – не. Присъствието на високопоставените гости бе оценявано като признание не само за историческата роля на Русия за победата над Хитлер, а и за днешната геополитическа значимост на страната, управлявана от Путин. На парада от тази седмица не дойде никой от западните лидери. Те си имаха благовидно оправдание – коронавирусът.
Знаково бе обаче отсъствието на някои президенти и премиери на страни от бившия Съветски съюз, които минават за съюзници на Русия. Ето техните официални обяснения защо не са уважили парада в Москва. Премиерът на Армения Никол Пашинян не дошъл заради „съществуващата епидемична ситуация“ в неговата страна. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев също се позова на „удължаването на карантинния режим“ в родината му. Самодържецът на Туркменистан Гурбангули Бредимухамедов пък първо приел поканата, но после внезапно се сетил, че трябва да си празнува рождения ден, който впрочем е цели пет дни след парада в Москва. Интересен е и казусът с президента на Киргизстан Жеенбеков. Той долетя в руската столица, но там стана ясно, че членове на делегацията му са заразени с коронавируса, и президентът така и не се появи на Червения площад. Извън бившите съветски републики с любопитно обяснение за отсъствието си излезе и президентът на Хърватия Зоран Миланович, на когото му се счупил самолетът.
В крайна сметка по време на парада Путин можеше да се радва само на компанията на президентите на Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Беларус, Молдова и Сърбия. И на лидерите на две сепаратистки републики, признати единствено от Русия – Аслан Бжания от Абхазия и Анатолий Бибилов от Южна Осетия. Но затова пък за разлика от 1945 г. този път времето в Москва бе слънчево и топло. Шоуто бе на висота – ако не друго, то поне военни паради руснаците умеят да организират.
На Червения площад преминаха 14 хиляди войници и офицери от Русия и още 13 държави (включително от Индия и Китай), 234 единици историческа и съвременна сухопътна военна техника и 75 летателни апарата.
Но историческите спорове на Русия със западните държави за Втората световна война продължават и след парада. Руската теза е ясна – имало е гигантски сблъсък между Съветския съюз и нацистка Германия и понеже войната е била тотална, място за полутонове няма – тези, които не са били с Червената армия, са „фашисти“, част от лагера на Хитлер. Но повечето източноевропейски народи възприемат резултата от войната като геополитическа катастрофа, защото попадат в съветската сфера на влияние и в техните страни бързо е установен комунистически режим от сталински тип.
Най-болезнен е споменът за Литва, Латвия и Естония, които направо са ликвидирани като независими държави и са превърнати в интегрална част от съветската империя за близо половин век. И това става още през 1940 г. в резултат от договорка между Сталин и Хитлер. В Русия не могат да приемат факта, че сталинският режим е бил толкова отблъскващ и репресивен, че някои народи, или поне големи части от тях, са предпочели да вървят с Хитлер, а не със СССР. Дълго време този избор носеше клеймото „фашистки“ (макар че Хитлер е бил националсоциалист, а не фашист – бел. а.) и сега руснаците възприемат като кощунство опитите той да бъде представен като легитимно национално решение.
В последните няколко години след анексията на Крим опитите за агресивно налагане на руската гледна точка за Втората световна война се преплитат с пропагандните атаки на Москва срещу Европейския съюз. Ако четете главните руски медии, ще останете с впечатлението, че ЕС е провален проект в състояние на разпад. Показателно е заглавието от миналата седмица в един от най-тиражните московски вестници „Комсомольская правда“ по повод на годишнината от паметната дата 22 юни:
„През 1941 г. СССР бе нападнат не от Германия, а от Хитлеровия Евросъюз“ И се изреждат редовните армии или доброволчески формирования от различни европейски страни, които са воювали на страната на Германия. Като скромно е премълчано, че най-голямото такова формирование е командвано от руснака генерал Власов и сред неговите 120–130 хиляди бойци преобладават руснаците.
Много активен в историческите спорове е самият Владимир Путин. Преди броени дни негова голяма колкото дипломна работа статия за Втората световна война бе публикувана в американското списание The National Interest. Главен редактор на изданието е роденият в СССР Дмитрий Саймс, за когото се предполага, че изпълнява задачи на руските спецслужби в САЩ.
В публикацията Путин развива старите тези на Москва, че виновници за Втората световна война са големите западни държави, които поощрили агресията на Хитлер и особено Полша, която през 1938 г. отказала да поропусне съветски войски, за да помогнат на притиснатата от германците Чехословакия. Съветското нападение над Полша от 17 септември 1939 г. и анексията на половината от територията на тази страна пък се обяснява с необходимостта Червената армия да си осигури по-добри изходни позиции за отбрана в случай на германска агресия.
Трябва да се отбележи обаче, че историческите познания на редовите граждани на западните държави не са на много по-добро ниво от тези на облъчените с кремълска пропаганда руснаци. Социологическо проучване в САЩ, Великобритания, Франция и Германия отпреди две години показва, че на въпроса:
„Коя страна има най-голям принос за разгрома на нацистка Германия?“ СССР неизменно е посочван не на първо, а на второ място. Американци, французи и германци смятат, че най-голяма е заслугата на САЩ, а британците посочват самите себе си като главни победители. Но такава очевидно невярна представа, пренебрегваща решаващата роля на Червена армия, не се споделя от професионалните историци на Запад.
Можем да очакваме, че победата във Втората световна война ще продължи да бъде основен аргумент за национална гордост у руснаците и парадите за 9 май няма да секнат. Макар че в Деня на разгрома над хитлеристка Германия е добре да си спомним не само за съветския триумф, а и за жертвите – военни и цивилни. Както и за жестоките репресии на сталинисткия режим, който само в годините на войната погубва свои войници и офицери с численост, равняваща се на 20 дивизии.
