Пандемията от COVID-19 връхлетя света само за няколко месеца. Това наложи рестрикции в почти всички обществени сфери, но сякаш една от най-пострадалите беше културата. Музеите затвориха врати и спряха климатиците. Как се отрази това на Националния военноисторически музей (НВИМ) и какво е бъдещето – за това разговаряхме с директора на институцията доц. д-р Соня Пенкова, която сподели своите виждания за всичко, което е актуално за ръководения от нея музей.
– Г-жо Пенкова, как НВИМ посрещна предизвикателството COVID-19 и как ви завари то?
– Изминалият кризисен период беше необичаен за развитието на страната ни. Това с пълна сила важи и за НВИМ. Пандемията ни връхлетя и доведе до промени, които вероятно тепърва ще измерваме, но във всеки случай те могат да бъдат определени и като негативни, и като позитивни.
За всяка една институция, която е публична и работи с хора и за която една от основните й функции е популяризирането на наследството с оглед на неговото социализиране и използване в името на днешните задачи, липсата на досег с публиката й не е най-добрият вариант за нейното битие.
– Как останахте близо до публиката си или всъщност успяхте ли да останете близо до нея?
– В своето желание да бъдем близо до своята публика ние направихме всичко възможно, като комуникирахме с хората непрекъснато по всички канали в социалните мрежи и създадохме едно специализирано съдържание на нашия сайт, то и към момента е достъпно и ще продължи да бъде разширявано. Нарекохме го „Виртуален музей“. Там събрахме на едно място разнообразна и онлайн достъпна информация, позволяваща на хората, които искат да бъдат близо до нашата тематика и до историята на Българската армия, да имат тази възможност.
– Как постигнахте това?
– Това се постигна с 360-градусови снимки, пуснахме в онлайн вариант част от нашите колекции, не с целия потенциал от експонати, защото това е невъзможно. Това са едни от най-големите и най-популярните колекции, които имаме. Те представят както визуално изображение на определен експонат, така и кратка информация за него.
– Какъв беше ефектът, постигнахте ли търсените резултати?
– От отзивите, които получавахме на хората, които ги посещаваха виртуално, останахме с впечатление, че това съдържание се приема добре и подпомага работата с най-малките по време на дистанционното обучение. Много бяха и другите възможности, много текстове и онлайн достъпни статии и публикации направихме, които във времето държаха интереса на публиката към военната тематика.
– Какво се наложи да спрете заради кризата с вируса?
– Макар музеят да продължи да работи, без да бъде близо до публиките си, нито една от същностните му дейности не беше спряна, макар и дистанционно или на място, те се извършваха, като се спазваха предписаните правила.
– Как работи и ще работи НВИМ сега, тъй като извънредните мерки бяха продължени до 15 юли?
– За актуалното работно време и достъп до музеите от структурите на НВИМ – Военноморски музей, Парк-музея на бойната дружба „Владислав Варненчик“ във Варна и Музеят на авиацията в Крумово, може да се провери сайтът ни. Музеят в София работи само с отворена външна експозиция. Останалите музеи от структурата работят с отворени вътрешни и външни експозиции, като във Военноморския музей е затворен единствено достъпът до кораба музей „Дръзки“ предвид на ограниченото пространство вътре.
– Защо музеят в София работи при различни условия, какво налага това?
– В София музеят е може би най-големият български музей по обем на съхранените в него артефакти. Това са повече от 860 хил. инвентарни единици материал. Те са почти милион, предвид на това, че на много от номерата има записани по 50 и дори по 100 единици. При нас има много строги правила за опазване на експонатите. Температурно-влажностният режим на това огромно количество експонати се поддържа със съответните системи.
Специално в експозицията на Военния музей в София са показани около 27 хил. културни ценности. На много от българските музеи целият им фонд е по-малък от това. Основната ни грижа като институция по закон е опазването на културните ценности, за които отговаряме.
За нас е неприемливо да спрем климатичните инсталации, така, както беше казано в заповедта на министъра на здравеопазването, и да дадем свободен достъп на хората. Това би довело до влошаване на температурно-влажностния режим на съхранение на експонатите на място, защото експозицията на музея няма прозорци и няма друг достъп на чист въздух освен през климатичната инсталация.
Затова ние избрахме да изпълним законовите си задължения и да опазим наследството с военен профил. Към момента, докато не настъпи промяна в епидемичната обстановка, която да позволи едновременно работене на климатични инсталации и посещенията на хора, за съжаление, вътрешната ни експозиция ще остане затворена.
Другите ни експозиции са по-малки и имат възможност за достъп на чист въздух през прозорци, затова беше възможно отварянето им.
– Какво се наложи да отложите заради кризата, как се отрази това на плановете Ви, а също и как ще се отрази то на дейността на институцията?
– Заради пандемията се наложи да отложим целия ни събитиен и изложбен календар. Дори и изложби, които бяха отворени, както и музейни пространства не можаха да се порадват на посетители, защото бяха затворени буквално след тяхното отваряне.
Надяваме се, че когато приключи тази ситуация, ще могат да бъдат видени в София, например пространството „Белезите на войната“, което е посветено на влиянието на Втората световна война върху архитектурното наследство на София след бомбардировките над града. Това беше едната изложба, по-скоро пространство за изживяване, чрез много емоционални разкази на очевидци, звукови и визуални ефекти, както и множество нива на съдържание, предадени по съвременни интерактивни способи.
Някои от създадените приложения продължават да са достъпни чрез мобилни устройства. Една друга изложба, която също не можа да бъде достатъчно видяна, беше изложбата, представяща швейцарската следа в българското Освобождение – един съвместен прочит на отзвука на българските борби в Европа.
В тази ситуация на заден план остана и изложба, която представя историята на БА след промените от 1989 г. „Надяваме се да я отворим по-късно. Желанието на екипа е да покажем фактите от този период в развитието на армията ни в контекста на обществената и политическата рамка и да припомним днес, трийсет години по-късно, за извървения път и тежките избори, които се налагаше да правят хората в армията, изправени пред необходимостта и отговорността да вземат много трудни решения.
Днес сякаш свикнахме много лесно да слагаме етикети и да правим оценки, затова искаме да припомним за нелеките избори, правени от хората и държавата ни по пътя напред. Тази изложба ще бъде разположена в сградата, през която се влиза в музея. Така се отдава почит към съвременната Българска армия. Всеки, който дойде в музея, първо ще се докосне до съвременния облик на армията ни и едва след това ще проследи развитието й в различните исторически периоди.
Кадровата политика е „хирургически“ прецизна
„Наличието на няколко конкурса при нас в последно време е продиктувано от това, че от началото на октомври миналата година поради промяна в нормативната уредба нямаше конкурси до съвсем скоро. В този период се натрупаха наистина незаети места, някои от които бяха незаети и през миналата година поради това , че не се явиха подходящи кандидати“, обясни директорът на музея.
Специалистите са с различен профил, както свързани с чисто административни функции, така и хора, които са заети със същностната дейност на музея и са свързани с профили, каквито има в институцията, предимно завършили история или филология. Такива са водещите колекции или екскурзоводи, хора, които се занимават с проектна или с международна дейност.
„Много хора започват работа при нас, без да си дават сметка в каква институция попадат и не осъзнават обема от извършваната дейност в музея. Скритата част от нашата работа е много повече от тази, която е публична. Надявам се, че тези, които работят в НВИМ, днес имат удовлетворение от това, което правят, защото това им дава възможност да се докоснат до най-големия и най-сериозен български музей, да имат достъп до артефакти, свързани с българската военна история и да имат право и възможност да ги популяризират чрез своята дейност, да ги обработват научно, да ги правят достъпни на широката публика в името на ценностите и историята на Българската армия“, отбеляза в заключение доц. Пенкова.
Българските музеи не са подготвени за кризи
„Онова, което се наложи като извод от тези рестриктивни мерки заради COVID-19, беше, че българските музеи са неподготвени за една такава ситуация, в която физическият достъп до тях би бил възпрепятстван“, сподели с болка и загриженост доц. Соня Пенкова.
„Онзи голям ресурс, който беше видян при европейските музеи, които веднага пуснаха и увеличиха онлайн съдържанието и визуално, и семантично в пространството, при нас го нямаше, ние не можахме да го постигнем, защото ресурсът, с който разполагаме, не ни позволи да създадем достатъчно добри варианти за онлайн представяне“, изтъкна доц. Пенкова.
Според нея качеството на онлайн съдържанието, което пуснаха европейските музеи, е много различно от качеството на онлайн съдържанието, пуснато от българските музеи.
„Това обаче беше много голям труд за нас, и то в критична ситуация. Дигитализацията изисква вложения от чисто финансови ресурси, без което качеството на пазара на онлайн музейните продукти е невъзможно да бъде постигнато“, казва още директорът на НВИМ.
Необходима е дигитализация на колекциите
НВИМ от години има електронна база на колекциите си, но това не значи, че тя е дигитална в истинския смисъл на думата. „Това ни ползва нас, в конкретната ни работа на правене на справки, описване и др. С финансовия ресурс, с който разполагаме, ние не можем да ги направим така, че те да се превърнат в адекватни за публичен достъп“, категорична е доц. Пенкова.
В момента работят комисии и съвсем скоро ще стане ясно кои от новите попълнения са окачествени от комисиите на музея като културни ценности. В някои от музеите, включително в софийската структура, текат проверки от типа на стандартните годишни инвентаризации, които са изтеглени към момента, за да може, когато отвори музеят за публика, да не се губи от ценното време на посетителите, в такива проверки, които стандартно, всяка година, пълни или репрезентативни, се правят съгласно нормативните изисквания.
По-близо до публиката
„Постарахме се да останем близо до публиката си, защото това е част от смисъла на нашето съществуване – да възпитаваме младото поколение в отношение към ценностите на Българската армия и към паметта на нашите воини“, каза още директорът на Националния военноисторически музей.
Затова от институцията залагат на съдържанието, насочено към младата публика. Това са любопитни истории за изобретатели под пагон или изобретения, които са използвани в армията, до логически задачи, исторически тип викторини, различни игрови елементи и предизвикателства, които бяха достъпни на сайта и в социалните мрежи, и такива, които формират естетическия усет, а не само бързина на мисълта.
Това беше ситуация, която стана повсеместна за всички музеи и голяма част от културните институции в целия свят, не само в България.
„Това постави много въпроси пред нас – от глобалните, дали музеят ще продължи да съществува във физическия си вид до въпроси като този, по кой начин музеят може и ще продължи да бъде близо до публиките си. Пандемията ни върна към стари и неразрешени теми на национално ниво, свързани с дигитализацията и използването на дигитални платформи“, каза още доцент Пенкова.
