Видяхте ли колко бяхме прави в предишния си текст за това, че малката балканска държава Република Косово става важен елемент от политиката на големите сили. Уж всичко е решено, уж президентите Александър Вучич на Сърбия и Хашим Тачи на Косово щяха да се срещнат в столицата на САЩ… И единствената неизвестна бе – дали все пак Доналд Тръмп ще ги приеме. А се получиха серия „случайни” съвпадения, които обърнаха всичко наопаки. Та, човек да се чуди за какво става дума наистина – дали не става дума за добре планирана и отлично поднесена новина, която всъщност да направи победители онези, които уж бяха пренебрегнати и натикани в ъгъла.
Президентът на Косово Хашим Тачи беше напът към Вашингтон, където щяха да го чакат специалният пратеник на Тръмп – Ричард Гренел, и сръбският му колега Александър Вучич, когато Специалната прокуратура за Косово съобщи, че Тачи и още деветима политически фигури от Прищина са обвинени в престъпления, извършени от тях в годините 1998–1999, когато като членове на Армията за освобождение на Косово (АОК) са воювали срещу сръбските власти в тогавашната югославска провинция. Списъкът от обвинения е за около сто престъпления срещу цивилни граждани от различни етнически групи. Като освен Тачи, който беше един от командирите на АОК по онова време, сред обвиняемите е и Кадри Весели, доскорошен шеф на парламента в Прищина и лидер на основаната и дълго време ръководена от Тачи Демократическа партия на Косово. И той с бунтовническо минало. Непоклатимият до този момент политически авторитет на Хашим Тачи е поставен на карта Авторитетът на политика, който през последните 20 години минава за „силния човек” в Прищина.
Очевидно бе обаче, че самият Тачи не е изненадан от обвиненията срещу него и срещу бойните му другари. Самият той неотдавна призна, че няколко пъти е имал срещи със следователите на създадения преди 5 години Специализиран съд и прокуратура в Хага, но е разговарял с тях в качеството си на свидетел. Същото се отнася и до Кадри Весели, но при него поне нямаше тази дискретност, както при президента, за когото нищо не се чу, поне официално.
Тачи беше убеден, че, първо, няма основания да бъде обвинен за престъпления на АОК срещу цивилни граждани на Косово. И второ, че дори и да се появят такива обвинения, той ще успее да се изплъзне от тях. За никого не е тайна, че Тачи винаги е разчитал на близката и активната подкрепа на Вашингтон, самият той не крие, че е „американското момче” в Прищина. И че през всичките тези години, когато вече покойният тогава помощник-държавен секретар на САЩ Ричард Холбрук го откри в планините на Северозапада на Косово и му препоръча да стане политик и да направи сръбската провинция независима и суверенна държава, Хашим Тачи е търсел и е получавал конкретна помощ от американската дипломация. И, разбира се, по някакъв начин се е отплащал за това.
Всъщност за всички ни е ясно, че обвиненията срещу Тачи и останалите можеха да бъдат публично оповестени много по-рано. Специалният съд и прокуратурата имаха данните по делото отдавна. Но ефектът нямаше да бъде така силен, както се случи сега. Защото изнасянето в публичното пространство на възможността президентът на Косово да бъде осъден, не бе направено само от правни мотиви.
Напротив, водещи бяха политическите, с които, ако не сте забравили, бяха мотивирани и повечето решения на Трибунала в Хага за престъпленията в бивша Югославия, вкарали и оставили зад решетките политиците и военните командири от Сърбия и Босна и Херцеговина заради действията им по време на войните за разпада на някогашната Югославия.
И точно когато във Вашингтон потриваха доволно ръце че с тяхното посредничество са пред прага на решение за отношенията между Косово и Сърбия и че могат триумфално да припишат резултата на сметката на президента Доналд Тръмп, „издърпал черджето” изпод краката на Европейския съюз, изведнъж се оказа, че срещата отвъд океана просто няма да се случи. Както беше тръгнал за Вашингтон, Хашим Тачи просто се върна обратно в Прищина, за да се подготви да посрещне обвиненията от Хага.
Казват, че по време на обратния път към дома минал и през Тирана, където се е срещнал с когото трябва. Но дали това е било преднамерено избрана дестинация, или е въпрос на стечение на самолетните полети, ще разберем по-нататък. В Прищина се върна разочарован и премиерът Авдула Хоти, който беше в Брюксел за среща с европейските лидери. Пък и да се представи като първия човек на изпълнителната власт.
Да, общото становище за всичко случило се е, че Европейският съюз върна в своя дневен ред посредничеството в диалога между Белград и Прищина, който Вашингтон се опита да монополизира. Сега в Брюксел има нов комисар по външната политика, испанецът Жозеп Борел. Не толкова отдавна ЕС излъчи и свой специален пратеник, който да посредничи в този диалог, словакът Мирослав Лайчак. Вярно, в Прищина не харесаха и двамата, защото били от две от петте държави от ЕС, които и до този момент не са признали суверенитета и независимостта на Косово. И президентът Тачи бе един от тях, който достатъчно недипломатично отказа да се срещне с Лайчак. Нямало какво да си кажат… Е, сега, когато Съдът от Хага, посветен на престъпленията на АОК, си каза думата,
Тачи получи добър урок да не залага само на една карта пък била тя и САЩ. Сега най-малкият му проблем ще бъде този, че няма да представлява своята страна в разговорите с Белград, където правото за това е на Александър Вучич. Особено след зашеметяващата победа на неговата Сръбска прогресивна партия на изборите на 21 юни, превърнала Скупщината в почти еднопартиен парламент.
Самият Вучич не скри изненадата си от голямата победа на неговите „народняци”, подхвърляйки, че това никога не е било и че никога повече няма да се повтори. С целия си авторитет на некоронован крал на Сърбия Вучич сега ще има срещу себе си премиера Авдула Хоти, който, да си призная, никак не виждам като сериозен и подготвен за тежката политическа задача човек. Някак бяхме свикнали, когато в контекста на Косово споменем Вучич, веднага да си представяме и Хашим Тачи. Двамата бяха премиери на своите страни, когато водеха диалога за нормализация на отношенията, двамата го продължиха като президенти, двамата го вкараха и „във фризера”, когато стана ясно, че все още няма условия за окончателно решение на спора между бившата метрополия и бившата й провинция, сега независима и отделна държава.
При оценката на създалата се ситуация картината нямаше да е пълна, ако не включим в нея и още една американска гледна точка. Да, европейците си взеха темата, показаха, че имат сили да си я върнат обратно, но във Вашингтон от тук нататък ще се питат означава ли ударът срещу Тачи, че там някой иска да разчиства сметки с хората на демократите в Прищина?
Малко конспиративна изглежда тази теория Макар че споменатият вече Холбрук бе помощник на тогавашния държавен секретар Мадлин Олбрайт в администрацията на президента от Демократическата партия Бил Клинтън. Вярно, проблемът с Косово влезе в политическия дневен ред на Вашингтон. Но чак пък да стане терен за разчистване на сметки между републиканците и демократите… Те си имат достатъчно други възможности да мерят сили, пък и президентските избори се очертават релефно на хоризонта.
Какъвто и да е резултатът от работата на Специализирания съд по обвиненията срещу Хашим Тачи и останалите, си мисля, че с неговата активна политическа кариера е приключено. Дори и да излезе чист от цялата ситуация, той вече няма да е същият държавник, както досега. Пък и след всичко, което той направи, за да свали от власт лидера на Движението „Самоопределение” Албин Курти и да приеме за премиер Авдула Хоти, президентът си създаде силна опозиция вътре в държавата. Да не говорим за близките на жертвите от онези времена, когато Тачи бе начело на АОК и които сега търсят възмездие. И те вече започнаха да се появяват публично.
