Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Лобизмът – начин на употреба

[post-views]

Илия ПЕТРОВ
 

perikalКато автор на първия законопроект за лобизма, внесен в 38-ото Народно събрание по време на второто правителство на Иван Костов, дръзвам да засегна тази тема, както и с оглед на избухващите периодично скандали и компромати, засягащи конфликта на интереси и търговия с влияние между  политици и бизнесмени.
Да подчертая още в началото, че проектозакона, за който говоря, нe беше приет. Той заседна в комисиите на парламента и не стигна до зала. След него имаше  още поне четири неуспешни опита на отделни депутати и парламентарни групи подобен закон да бъде приет. 
Но вече 20 години на лобизма не му се получава да се сдобие със законодателното регулиране. По едно време дори си мислех, че такъв закон е приет, но аз съм го пропуснал по невнимание.  
Разбира се, съществуваше и съществува фин юридически отпор, че е безсмислено да се приема закон за лобизма, защото са приети други закони, които той би дублирал, но това не е истинската причина, а само част от висшите пируети на юрисдикцията.      
Връзките между властта и бизнеса са стари като цивилизования свят, защото властта и бизнеса се хранят взаимно. Когато имаш власт, няма как да не се изкушиш и да не се възползваш от нея. Против човешката природа е. Освен ако не си прероден Свети Франциск.  
Впрочем първият лобистки кръг (сега сигурно би бил наречен „организирана престъпна група”) е създаден от Солон. Един от седемте гръцки мъдреци. Той е известен със законодателните си реформи още през 6 век преди Христа. Най-спорният от въведените от него закони бил „сизахтията” (отърсване, стоварване, отнемане на бреме). Същността на закона се състояла в отмяна на дълговете и възстановяване на поземлените парцели на длъжниците. (Аристотел, „Атинската държава”, 6,2 )Той споделил с приятелите си своята идея. 
И сега внимавайте – приятелите му взимат големи заеми от богатите, купуват на високи цени от бедните и аристокрацията възможно най-голяма част от земите им, комасират ги, както би се казало в днешно време, в смисъл уедряват ги и си правят ферми. Дълговете се отменят, а фермите остават собственост на приятелите на Солон. Богатите се разгневяват, защото не могат да си върнат парите, а аристократите и бедните – защото остават без земя. Само приятелите на Солон били доволни. 
„Злите езици” твърдят, че и той бил спечелил от „сизахтията”. „Добрите” езици настояват, че дори идеята не била негова, а е лобистки номер на приятелския му кръг и предупреждават, че когато си на власт, трябва да внимаваш какво говориш пред приятелите си. Почти като днес. Друг е въпросът, че истинските политици трябва да забравят приятелите си Впоследствие прилагането на закона „Солон–сизахтия” е наречено от Аристотел „великия смут”. Това не е случайно, разбира се. В Атина настъпват раздори. Оттогава съществуват по причини от общ характер „обръчите от фирми”. 
Трябва да се признае, че Солон не е бил тотално корумпиран. В една глава от законите му е записано и следното: „Човек, който по време на междуособици не се е присъединил нито към едната, нито към другата страна, се лишава от граждански права.“ (Плутарх, „Успоредни животописи“).
solonПродължавам. Не е за вярване, но Първият, който е лобирал за купуване на гласове (непряко, разбира се), е Перикъл. 15 пъти преизбиран всяка година за кмет на Атина. Тогава кметовете са били наричани стратези. В Атина право на глас са имали само гражданите на полиса, тоест – само тези, които са родени в Атина. Дори Аристотел не е имал право на глас, защото е роден в Стагира. Той е бил метек. Метеките, буквално преведено – чуждоземци, макар като количество да са били повече от мъжете с граждански права в Атина, не са имали право на глас (тоест нямало ги е в избирателните списъци), но са били длъжни да плащат данък на града държава. А за да могат да се регистрират по местожителство, е трябвало да имат наставник, опекун или на гръцки – „простатос”. Оттам произлиза и името на тази особена и ненужна жлеза в мъжкия организъм. 
Не се учудвайте, че влизам в подробности с етимологията на думите, но тя много често е показателна. Леко се отклонявам, но на старогръцки „σχολείο”, откъдето произлиза и английското „school” и немското „schule”, първоначално е означавало „свободно време”. Впоследствие придобива значението на „училище”, защото само тези, които са имали свободно време, са могли да посещават философските школи в Древна Гърция. 
И така, на най-успешният древногръцки кмет Перикъл, лидер на демократите в Атина, му дошло до гуша, че атинските граждани не се възползват от гражданските си права, тоест – скатават се при гласуване. И тогава, за да не е необичайно подозрително, измислил следното. Лобирал за закон, според който всеки, най-вече бедните атински граждани, за да участват в държавното управление, тоест да гласуват, да му се полагат ежедневно по два обола. Които стигали на един бедняк да хапне скромно три пъти на ден и да пие една чаша вино привечер. Оттам впрочем произлиза и думата „диета”. Да не се притесняват дамите, но диетата е свързана с упражняването на избирателните права на атиняните. И който не гласувал, двата обола му се отнемали. 
Има още една красива история за употребата на лобизма, разказана от Гай Светоний Транквил в „Дванадесетте цезари“. Приближен на императора Тиберий много настоявал да го срещне със своя „брат“. Човекът не му бил брат, но имал необходимост от бизнес среща с императора. Тиберий обаче сам намерил начин и се срещнал с въпросното лице. И след това на въпроса на неговия приближен: „Какво стана с моя брат?“ Тиберий отговорил: „Ааа той вече не е твой брат, вече е мой брат“. 
Да се върна към нашите си овни. Причината да не се приема толкова време закон за лобизма произтича от предразсъдъка на политиците които си въобразяват, че един закон за лобизма би ги ограничил. А всъщност целта на всеки един такъв закон е да постави лобизма не в забранителен, а в разрешителен режим. Публичен режим. 
Политиците в България – на всички нива, от общински съветник, областен управител, депутат, министър, министър-председател и президент, трябва да разберат най-после, че не могат да бъдат преки лобисти. Но могат да изведат лобистката дейност на светло. 
Това означава на лобиста да му се дадат права и задължения. Сигурно ви звучи еретично. Дали лобистите ще се сражават за частни или публични интереси? Няма значение. Те са посредници между трите вида власти и бизнеса. И те носят отговорност, а не политиците. 
Лобистите трябва да се обозначат и да се регистрират по съответния начин спрямо изискванията на хипотетичния закон. И да изричат например следното: 
„Аз лобирам за еди-коя си фирма, за еди-коя си община, за еди-кой си политик и получавам възнаграждение, за което плащам данъци. Тези овластени лица могат, но нямат право да се занимават с тази дейност. Затова я извършвам аз. Да, те също ще имат обществена, политическа или финансова облага от това, но тя ще минава през закона и през мен. 
Могат да ми възложат да лобирам( дали ще приема – е мой избор, защото много често аз лобирам за каузи, в които вярвам) за каквото си искат – закон за евтаназията, закон за защита на лалугерите, закон за задължителното гласуване, закон за задължителната казарма  или просто да направят чешма в родния си град. Което, колкото и да е благородно, не може да мине без одобрението на Общинския съвет. Но те няма да го правят пряко. А данъците, които ще плащам аз, ако съм успял да убедя някой властващ в определена кауза, за която ми е платено, ще са съществена част от цената на промяната в някой закон или приемането на нов. Разбирате ли? 
Политиците и хората с влияние няма да са братя с никого. Аз ще съм брат с всички. 

От това държавата ще спечели Ще спечеля аз, ще спечели политикът, ще спечели фирмата, ще спечели обществото. Защото ще се знае кой за какво е лобирал, кой кого е наел да го прави и какви пари са разпределени за лични възнаграждения и какви данъци – за обществени нужди “. 
Така би трябвало да говори един законен и регистриран лобист.
Всичко това се случва и сега. Незаконно. „Политически пазар“ има. Но няма плащане на данъци, няма прозрачност. Няма я истината и калкулацията за загубите от липсата на закон за лобизма. Има само скандали. 
Ако се обложи с данък корупцията, чрез закон (изключено е тя да изчезне, защото, казват, била „смазочното масло на демокрацията”) единственото лошо последствие ще бъде, че тогава флашките с подслушани разговори няма да вършат вече работа. А тези, които се занимават с подобна ченгеджийско-изнудваческа дейност, ще фалират. 

Най-ново

Виж още

Избрани