На 88 години си отиде от белия свят последният главен редактор на в. „Народна армия“
Отиде си още една легенда на вестника за войската и народа. Всъщност доскоро полковник Рангел Златков, вече като офицер от запаса, бе последният жив главен редактор на в. „Народна армия“. Той посвети десетки години от своя съзнателен живот на армейския официоз. Но това не беше обикновено журналистическо присъствие в славния летопис на вестника. Напротив – той остави име в златните му страници със своите професионализъм, творчество, колегиалност и безупречно познаване на тънкостите на армейския живот. Рангел Златков бе офицер, сякаш замесен от друго тесто. Той бе интелектуалец до мозъка на костите си. Имах чувството, че културният живот в армията бе като букварче за него – можеше с часове да говори за войската като една от най-значимите културни институции в държавата. Познаваше абсолютно всички изявени военни писатели, художници, поети, артисти, музиканти, танцьори, певци. Твърдя го без преувеличение – абсолютно всички. Знаеше биографиите им, в детайли и творчеството на всеки. Малко е да се каже, че ги познаваше – бе приятел и сродна душа с тях. Амбицията на Рангел Златков да е вещ познавач на културния живот у нас надхвърляше армейските рамки. Виждал съм в неговия кабинет проф. Юлиян Вучков, Лили Иванова, акад. Кирил Косев, професори, народни артисти, популярни скулптори.
Освен перфектен професионалист, за когото нямаше тайни в журналистиката, той бе и много етичен и възпитан човек, началник, който увличаше и можеше да ръководи. Притежаваше превъзходно чувство за хумор, типично за интелектуалеца. Не се караше и не крещеше при допуснати слабости и грешки. Критикуваше с ирония, с тънък сарказъм. А това пораждаше желание у нас, неговите подчинени, да се поправим и да бъдем безупречни следващия път. Даже между нас, младите офицери тогава, вървеше лафът: „Абе, да ти е кеф Рангел да ти се скара и да те критикува“.
Той винаги бе и душата на компанията по време на банкети и рождени дни. Рангел Златков живееше с вестника и написа в няколко книги неговата най-прекрасна и най-детайлна история. Нямаше по-голям познавач на биографията на „Народна армия“. С часове, и то с увлечение, можеше да разказва за факти, дати, събития и личностите в „Народна Армия“. Рангел обичаше вестника като свое дете. И редакционният колектив му отвръщаше със същото – обичаше го като свой баща.
Близо 40 години полковник Рангел Златков работи в армейския всекидневник – започна като литературен сътрудник и стигна до главен редактор. Освен това в продължение на 10 години бе водещ на предаване за Българската армия по БНТ. Изнасяше и лекции във факултета по журналистика при СУ „Свети Климент Охридски“, награждаван е за публицистика, носител е на ордени и медали, в това число на „Свети Свети Кирил и Методий“. Завършил е българска филология в СУ, там се запознава с жена си Савка Златкова. По-известните му книги са: „Стръмнини”, „Ситуации”, „Страниците оживяват”, „Барутни делници”, „Печатът по време на Отечествената война”, „Смях от окопите”, „Хора, пагони, лампази”, „Улица „Иван Вазов № 12”, „Папашата”, както и пет книги за родното му село Насалевци.
