Националният военен университет дава сериозна база от знания и компетентности
Една дата, чествана през тази година е от изключителна важност за България – 7 септември 1940 г. – в Крайова между правителствата на Царство България и Кралство Румъние е подписана спогодба, според която Южна Добруджа е върната на България „за вечни времена”. Паметен ден за съдбата на добруджанци, паметен е денят и за българите, които многократно са отвоювали тези земи и многократно по силата на договори са връщани в пределите на северната ни съседка. На 7 септември 1940 г. правдата възтържествува и до днес Южна Добруджа е неотменима част от територията на Република България. Това каза в словото си при връчването на дипломите на новите лейтенанти началникът на Националния военен университет „Васил Левски“ полковник Иван Маламов. Именно заради това випускът тази година е 142-и, „Добруджански“.
„Опирайте се на офицерските и сержантските традиции и заветите, които те са ни оставили, ползвайте се от уроците на историята за благото на обществото, държавата и Българската армия. Това е вашата кауза. Това е общата ни кауза“, каза още началникът на Военния университет.
„Днешният ден ще предизвика у вас много спомени за изминалите години на обучение. Запазете миговете на приятните изживявания, не забравяйте и всички трудности, през които сте преминали. Най-вече не забравяйте командирите, преподавателите и инструкторите си, запазете добрите взаимоотношения с колегите си, съхранете изградените приятелства“, призова полковник Маламов.
Преди 104 години в книгата си „Помни войната! Съвети за строеви офицери” командирът на рота и преподавател във Военното училище полковник Борис Дрангов казва: „Не се задоволявай от онова нравствено достойнство, на което си се издигнал, но се стреми към онова, що още не си достигнал. Почнеш ли да гледаш на себе си със самодоволство, то няма вече да напредваш. Всякога прибавяй, всякога напредвай, всякога усъвършенствувай се!”, припомни началникът на Военния университет.
„Вълнувам се, защото в редиците на Българската армия за 142-и път се влива ново попълнение випускници на военното училище. Те трябва да имат самочувствието, че са випускници на институция с история и доказани успехи в подготовката на командири, готови да служат на Родината със знание, смелост и морал“. Това заяви заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев в своето приветствие към курсантите и кадетите от випуск „Добруджански“ на НВУ.
„Заедно, с обединени усилия, ще успеем да осигурим по-добро бъдеще за нашата армия и условия за високо професионално самочувствие на българските военнослужещи“, посочи още генерал-лейтенант Илиев. Заместник-началникът на отбраната призова дипломантите да запазят своя оптимизъм, вяра, мотивация за успехи и енергия в годините напред. „Националният военен университет ви даде сериозна база от знания и компетентности, които ще ви бъдат нужни в професията. Тази основа трябва ежедневно да надграждате. Учете се от по-опитните колеги. Повишавайте квалификацията си. Бъдете добър пример за вашите подчинени. Бъдете лидери!“, призова генерал-лейтенант Илиев.
Новите лейтенанти за избора на професията си
Лейтенант Илияна Петкова, отличник на специализация „Материални средства, придвижване и транспорт“ в НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново:
„Моят баща беше военнослужещ. Пенсионира се, но аз взех пример от него и заради това избрах военната професия. Започвам службата си във Варна и след това имам желание да продължа развитието си в системата на Въоръжените сили на България“.
Лейтенант Георги Козарев от Шумен, специалност „Противовъздушна отбрана на войските:
Аз избрах военната професия, защото тя дава една сигурност в това несигурно време. Реализацията е напълно възможна след завършването, което също е един немалък плюс. В семейството ми няма военнослужещи. Реших да избера тази професия, защото имам познати, които са военнослужещи и те ме посъветваха, впоследствие реших и аз да уча за офицер. Аз ще служа в Плевен, в дивизиона, като командир на бойна машина“.
Лейтенант Симеон Андреев, специализация „Военна полиция“, носител на наградата „Ген. Сава Муткуров“
„За първи път има такава специализация във Военния университет и за мен беше чест да избера именно тази професионална сфера, за да се развивам в нея. Ние сме първият випуск. Именно това, че специализацията е нова, възбуди интерес в мен. Родителите ми са военнослужещи и аз просто последвах техния пример. Успехът, който постигнах, се постига с много труд, упоритост и най-вече желание. Трудностите във военния университет са много. За един млад човек първоначално е много трудно да свикне с живота в униформа. Младите хора обичат да излизат на заведения, с приятели, но в университета, в първите години е малко по-трудно. Отдалечеността от близките и роднините допълнително затруднява начинът на живот, но с нужната упоритост, труд и желание всичко може да се постигне. Предстои ми да служа във „Военна полиция“ – Варна. Надявам се да продължа развитието си в службата и да имам още успехи“.
Лейтенант Давид Енчев, първенец на 142-ри випуск „Добруджански“ на Националния военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново, е родом от Балчик, израснал е и е завършил средното си образование във Варна, специалност „Организация и управление на военните формирование на тактическо ниво“:
„За да постигне човек целите си и да има успех, определено трябва труд, упоритост и човек да се стреми на всяка цена да успее. Преди да започна обучението си във Военния университет, въобще не съм си и мислил дори, че ще стана първенец на випуска си. Избрах тази специалност, защото вярвам, че имено тук мога да се развия като командир и ще изградя качества, за да бъда добър. Всеки има своите предпочитания, за себе си аз избрах имено тази специализация, направих своя избор и съм доволен от него. Продължавам службата си в Казанлък. След това – накъдето се появи по-добрата посока за реализация, ако има такава възможност, разбира се. Има определени места за работа в армията и ние имаме възможност да избираме. Всеки има право на избор, по реда на своя успех от обучението си във военния университет. Комисиите се съобразяват напълно с нашите искания, когато естествено това е възможно“.
