Информационен център на Министерство на oтбраната

sn SPOMEN„Министърът на външните работи в Цариград Тефик паша поканил на обяд всички представители на чуждите държави освен българския. Това било обида. Запитан защо Портата  е постъпила така, министърът отговорил, че България е васална на Турция и че нейният представител не бива да се равнява и да се кани заедно с европейските представители. Той щял да бъде поканен, когато се канят валиите от турските области. Младотурците забравили, че България си била извоювала отколе фактическа независимост във всяко отношение и че васалитетът й бил фикция, залепена в страниците на Берлинския договор. Достойнството на България очевидно било засегнато с това недостойно отнасяне.”

Това пише Никола Станев в „История на нова България” (Книгоиздателство „Ст. Атанасов”, София, 1943 г.). По онова време историкът надниква зад големите събития и политически интереси на държавите и съзира дори в дребните детайли основание за обявяването на Българската Независимост, което става на 22 септември 1908 г. Едва ли липсата на покана за един дипломатически обяд сама по себе си е генералната причина малка и все още водеща се васална България да събере сили и решителност и да се опълчи на огромната Османска империя. Но тя показва, че историческият момент вече е назрял и свободният от три десетилетия народ няма да търпи дори такива обиди!
Как става според Станев самото прогласяване на независимостта: „Всичко това, а именно капитулациите, македонските вълнения, компанските железници, обидата на България, засилило съществуващата отдавна мисъл да се обяви България независима, за да не търпи повече обиди и унижения от стария изнемощял сюзерен sn FERDO (1)По това време княз Фердинанд бил в Австрия да поздрави Франц Йосифа с 60-годишното му царуване. Императорът приел княза и княгинята Елеонора с почести като представители на независима държава. Това направило впечатление на всички. Явно било, че Австрия по-рано била обещала на Фердинанд да го признае чрез този прием като суверен.”
И така – във Виена приемат българския владетел, макар и формално все още водещ се васал на Османската империя, като равен на императора на великата тогава Австро-Унгария, а край Босфора все още „водят” България като някаква от многобройните провинции на Османската империя. Имало е и дипломатически ходове и „игрички” в които българската карта се вмествала успешно. Както пише Станев: „В същото време княз Фердинанд узнал, че Австро-Унгария ще анексира към империята окупираните по Берлинския договор Босна и Херцеговина. От своя страна Фердинанд съобщил на Австрия, че ще обяви България независима. Тогава австрийските дипломати го посъветвали да направи това преди анексията на Босна и Херцеговина, за да не би в Европа да помислят, че Фердинанд е последвал примера на Австрия. Така и станало. Князът бързо се върнал в Русе, повикал министър-председателя Александър Малинов, с когото се разбрали, че е настъпил моментът веднага да се обяви страната независима. Министерският съвет, който имал решение за това от 25 август, отишъл в Търново…”
Оказва се, че след Априлското въстание и Съединението това е третото българско дело, извършено самостоятелно, решително и без страх от тежките дипломатически последици. Щом Министерският съвет е взел решение за обявяване на Независимостта още на 25 август 1908 г., значи нещата са били решени, а визитата във Виена е била по-скоро за осигуряване на евентуална подкрепа от силен съюзник при негативна турска реакция. Априлското въстание въпреки жестокото му потушаване, въпреки кървите, жертвите и пожарищата в крайна сметка води до Освободителната война и раждането на Третата българска държава. То не е „гласено” с ничия чужда помощ, въпреки че в началото, както си спомня Захарий Стоянов, селяните вярвали повече на апостолите, ако им отговорели, че са изпратени от руския цар.
sn MANIFEST 2Съединението събира двете насилствено разделени Северна България и Южна България в една нормална за времето си държава. То също е осъществено като „отчаян акт”, защото отношението на тогавашния руски император Александър III към него, или по-скоро към братовчед му – българския княз Александър I, е било крайно негативно. Но с „чудото на капитаните” през Сръбско-българската война вече я няма измислената турска област Източна Румелия, а просто Северна и Южна България. Независимостта позволява на България да предприеме само след четири години своя освободителен поход в Македония и Родопите и да разкъса веригите на робството, още тегнещи над останалите там българи.
Как става самото обявяване на Независимостта според „Станев: „На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд, придружен от Министерския съвет и висшите власти в Търново, се изкачил на Царевец, стъпил върху историческите развалини на старобългарското царство и прочел манифеста, с който България се обявява независима държава под името Българско царство! Един ден подир това Австрия прогласила анексията на Босна и Херцеговина.”

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top