Министър Каракачанов го награди с юбилеен медал.
Миналия месец ветеранът от Втората световна война Симеон Кудинов навърши 100 години, заобиколен от най-близките си хора и представители на държавната и местната власт. По повод 100-годишния юбилей на този забележителен родолюбец министърът на отбраната Красимир Каракачанов го награди с юбилеен медал „75 години от победата над фашизма” и почетна грамота.
Симеон Кудинов живее в гр. Стражица, област Велико Търново. Има 2 деца – дъщеря Йорданка и син Георги, който също е пенсиониран военен. Има и двама внуци – Симеон Караколев, който единствен носи неговото име и е наследил пътя и характера на дядо си да бъде обществена фигура. Той е председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Внучката Надя пък работи в системата на МВР. Ветеранът се радва и на четирима правнуци.
На своя рожден ден той беше много развълнуван за оказаните внимание и чест, целуна и погали всяко едно от отличията, сам духна свещичките на тортата си.
Симеон Кудинов е роден на 11.09.1920 г. в с. Брест, Плевенско. На 15.03.1941 г. отива войник в Оряхово – 36-и Козлодуйски пехотен полк. След 5 месеца заминават за София – в 1-ви и 6-и пехотен полк се сформира една гранична част, която трябва да замине за 11-и граничен участък в гр. Ресен, Македония. Тъй като Сърбия препятства движението на влаковете, войниците са принудени да останат 3 месеца в София. Пристигат в Ресен и българският участък е настанен на квартира в Куратица, Охридско. (Това село е било изгорено по време на Илинденското въстание – б.а.). Тук се уволнява в началото на 1943 г. През тези размирни и бурни години той – българският граничар, е бил стожер за местните хора Пазел ги е, помагал им е и те са го уважали безкрайно. В района освен български войници е имало и албански, италиански и гръцки военни. Благодарение на тези обстоятелства и най-вече на по-възрастните и прогресивните хора от района, които са водили битки за освобождението от турско робство, той се ориентира и формира своите политически възгледи.
До 17.09.1944 г., когато заминава за фронта, работи при родителите си и по всякакъв начин помага на интернирани мъже в с. Брест. На 24.09.1944 г. вечерта пристигат на гара Кюстендил. Там очакват да се стъмни и тръгват за Гюешево. В този момент бойните действия се водят около Крива паланка. След нейното падане, по заповед на Главното командване от 01.10.1944 г., нашите войски са разделени на две направления – ляво и дясно, от главното шосе, водещо към Стражин, Страцин, р. Пчиня, Куманово и Скопие. Целта е да нанасят постоянни удари по немските части, за да осуетят плановете им да се укрепят и изчакат присъединяване на германските елитни части от Северна Африка и Гърция. В същото време други техни части се движат към Драма, Щип, Царево село и вр. Свети Никола, за да ударят нашите войски по левия фланг. За овладяването на Скопие командването на дивизията издава заповед за сформиране на щурмова група от една дружина от 36-и полк, една дружина от 29-и полк и Пещерската партизанска бригада, голям брой щурмови оръдия, танкове и самолети, които е трябвало да осветяват през нощта за улеснение настъплението на нашата пехота. Щурмът е насрочен за 18 срещу 19.11.1944 г. Нашите части и македонските партизански части още сутринта рано щурмуват, влизат и превземат Скопие За комендант е назначен полковник Панов. Същевременно се получава заповед от командира на Тракийската дивизия генерал Кирил Станчев да се приведе войската в готовност за участие във военен парад от 10,00 ч на 19.11.1944 г. Парадът е трябвало да приеме командващият Българската армия генерал Владимир Стойчев. От югославското командване пристига искане да се спре парадът, по-точно влизането на войската в Скопие, за да се изчака да пристигнат техните части. Така нашите бойци са били принудени да чакат под дъжда и мразовития вятър до 16,00 ч. Въпреки всичко югославските части не пристигат. Парадът се провежда късно следобед. Българското командване и представителите на 3-ти Украински фронт дават висока оценка на парада. След кратка почивка в Скопие е обявен край на Първата фаза на участие на нашата армия във войната. Всички части се готвят за марш по направление Скопие–Куманово–Пчиня–Крива Паланка–Девебаир– гара Гюешево. Много от телата на убитите другари на Симеон Кудинов са транспортирани до родните им места, а много от тях остават по братските македонски полета. „Когато влязох в Крива паланка, отидох да се поклоня и отдам почит на моя загинал и погребан тук съселянин Никола Монов Кочев”, спомни си ветеранът.
Симеон Кудинов е от онези стопански кадри, които са израснали и са се калили в строителството и следвоенното изграждане на държавата. От март 1945 г. до края на 1946 г. работи в селското читалище „Никола Вапцаров” и местната задруга. През декември 1950 г. е избран за председател на Изпълкома на Общинския съвет на с. Брест. Като кмет работи до края на октомври 1956 г. и построява край селото пионерски лагер, здравен дом, парк за краткотраен отдих на площ от 100 дка, в който са изградени стадион, басейн, ресторант градина и алеи за разходки. От 01.11.1956 г. до края на ноември 1957 г. е председател на потребителната кооперация. Като председател на ОФ организацията в Брест е избран за делегат на 4-тия конгрес на ОФ, състоял се през февруари 1957 г. От януари 1959 г. до февруари 1961 г. е бригадир на полевъдно-тракторна бригада и я извежда на челно място, за което е награден. През февруари 1961 г., та почти до края на 1980 г. отново е председател на потребителната кооперация, за да я възроди почти след фалит Междувременно е избран за председател и на Стопанската кооперативна комисия. Благодарение на активната дейност на Симеон Кудинов през 1974 г. кооперацията в Брест е една от първите в окръга, която основно преустроява и модернизира търговската си мрежа. Обемът на стокооборота рязко се увеличава. През 1976 г. постига изпълнение на плана 107,4%. Добри успехи постига кооперацията и в останалите дейности. В хлебопроизводството Кудинов въвежда използване на твърдо гориво. Кооперацията под негово ръководство става еталон във всяко едно отношение. На посещение са идвали ръководители от ЦКС – София, а те от своя страна са водили колеги от Унгария, бившата ГДР, бившата ГФР, бившия СССР и др. В продължение на своята почти 20- годишна практика като председател той си изработва собствен подход към кадрите и метод за решаване на стопанските задачи. През всичките активни години на трудова дейност Симеон Кудинов не е преставал да работи за обществото. Изпълнявал е различни обществени функции на доброволни начала – бил е председател на другарски съд, командир на доброволните отряди (ДОТ), председател на читалището, командир на общинския отряд по Гражданска отбрана, председател на общинската организация на ОФ. През целия си съзнателен живот чрез своята трудова и обществена дейност той си е извоювал име на добър и инициативен стопански и кооперативен деятел, за което заслужено получава и обществено признание.
