Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Психози в ефир – насън и наяве

[post-views]
Психози в ефир – насън и наяве

Илия ПЕТРОВ
reveal-backgroundПреди COVID-19, ако въобще си спомняте това време, писателите си нямаха работа и се шегуваха. „Напред човечество” е научнофантастичен разказ на Любен Дилов-баща. И така. От психиатричните клиники 
започват да изчезват душевно болните
Първо в столицата, после и в други градове на една страна. Опозицията веднага иска оставката на кабинета с мотива: „Щом правителството не може да опази своите луди, може ли да се грижи за своите нормални граждани?”. 
Но никое правителство не е лудо да си подава оставката заради опозицията. То обявява война на съседната държава, която подозира в съответната конспирация. Става ясно обаче, че и в нея лудите изчезват. Оказва се – и в целия свят. Надига се справедлив вой – „ако така изчезват всички ненормални от земята (защото в психозата все повече хора полудявали и изчезвали), то кое тогава ще е мерило за нормалност?”. 
В един момент проблясва информация от службите. Друга цивилизация решила. Тъй като според нея човечеството се отнася много зле към една немалка част от себе си, да пренесе тези, смятани за излишно бреме хора, на специална планета, където да им създаде нормални условия за живот. Човечеството е вбесено и поставя ултиматум: „Върнете ни лудите, ако искате да живеем в мир”. Получава отказ, обединява се за пръв път в историята си (като че ли душевноболните са му пречели да стори това по-рано), създава общочовешка армия, построява космолети и ги изпраща в космоса. 
За да се бие на живот и смърт за своите луди
В този разказ не се говори за никаква пандемия, но метафорично се намеква за това, как човечеството лесно прихваща информационния вирус на психозата. Масовите психози се създават елементарно. По време на Студената война през 1984 г. президентът Роналд Рейгън като в сценарий на Холивуд изплясква фразите: „Скъпи сънародници. С удоволствие ви съобщавам, че току-що подписах закон, който поставя СССР завинаги извън закона. Бомбардировките започват след пет минути”. 
Шегата не е излъчена. Само е произнесена. При проба на микрофона. Докато Рейгън загрява, преди да се включи в ефир. Обикновено, преди да излязат на сцената, актьорите плямпат невероятни глупости. Част от занаята. Лошото е, че и при политиците е така. Въпреки всичко майтапът на „Великият комуникатор” се прочува. Въоръжените сили на СССР са поставени в повишена бойна готовност. 
По същото време един мой съказарменик беше тихомълком, с облекчение, но и завист от наша страна, освободен от служба. Заради психоза на тема ядрена война. Не беше симулант. Съвсем искрено вярваше, че, вдигайки официално под тревога цялото поделение в три през нощта (нямам идея как го правеше), ни спасява от сигурна смърт. Впрочем в социалистическата казарма всеки ден имаше политическа информация, която задължително трябваше да слушаме. Сутрин от 8 до 11 и 30 наобед (не си спомням да съм се чувствал толкова гладен и глупав, колкото в края на беседите тогава), непрекъснато ни повтаряха, повтаряха, повтаряха как буквално на минутата натовските страни – Гърция и Турция, ще ни изпраскат А-бомбите. Няма САЩ да се занимават с нас, я? 
Днес в глобалното село, наречено Земя, всяка новина моментално може да се превърне в психотропен вирус. Ето само за последната седмица: 
– От ООН предупреждават, че заради пандемията от COVID-19 може да се стигне до 
глобална криза на психичното здраве
– От СЗО допълват. Миналото показва, че при икономически кризи психическите проблеми водят до увеличаване на самоубийствата или до злоупотреба с различни субстанции. 
– От Лондон. Кметът на Лондон сподели за влошеното си психично здраве през тези трудни дни. 
– От Япония експертът по самоубийствата (не знаех, че има такива) Мичико Уеда твърди, че миналия месец самоубийствата са отнели повече животи, отколкото COVID-19 през цялата година до момента. И предполага, че в други страни ситуацията е още по-тежка, защото в САЩ статистиката за самоубийствата е от 2018 г.  
– От Белгия. В отминалия ноември смъртността е превишила равнището от първото десетилетие на миналия век, когато в страната най-високият брой починали е достигал 8 души на 10 хиляди от броя на населението. Докато миналия месец издъхналите са били 12 на 10 хиляди. Не е представена извадка за причините за отделните смъртни случаи.
От България. Близо половината българи заради коронавируса били нещастни през тази година със сериозен спад от предишната, казват от една социологическа агенция, на която няма да споменавам името. 
Всички тези „новини” са, лежерно казано, недопустими. Освен това те не са и новини, а 
„араламбене по време на суматоха”
както казваше Йордан Радичков. Това е произвол на словоохотливостта. Започвам отзад напред. 
Първо – ако социолозите от въпросната агенция обяснят значението на „щастие”, ще трябва да получат Нобелова награда. Досега няма нито една, повтарям, повтарям, нито една дефиниция за щастието, не само обща, но поне малко доближаваща се до някоя друга подобна. В историческия и съвременен контекст на философията, психологията, медицината, педагогиката, литературата, антропологията, религията и прочие.
Ако трябва да дам някакъв пример, то това е негативното определение на Шопенхауер, че всички приятни емоции (често приблизително възприемани като щастие) са просто усещания със знак „минус”. Сиреч, свързани са единствено с липсата на конкретна болка или страдание? Ама, ще кажат социолозите в тази агенция, усещането за щастие е субективно. Да, тогава защо го представяте като обективно изследване? 
Второ – генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава света да обяви извънредно климатично положение. То естествено ще се насложи върху сегашното извънредно положение. Представете си 
тоталния хаос, който предлага ООН
И то в ситуация, в която 70% от индустриите, които замърсяват природата, са затворени. Това ме изкушава отново да разбера с горчивина защо злите езици наричат ООН – Организация на Обединеното Нищо. 
Трето – информацията от Белгия, в която инструментите на статистиката от началото на миналия век се сравняват със сегашните и в която не е представена извадка за причините за отделните смъртни случаи, оставям без коментар. 
Четвърто – в Япония нивото на самоубийствата е високо от дълго време насам. Това е страната с най-много столетници. Те даже си имат и гора на самоубийците още от 1950 г. В Япония не е имало локдаун и смъртността от COVID-19 е една от най-ниските в света. Смъртните случаи, причинени от вируса, са два пъти по-малко, отколкото в България, а неселението на Япония е 18 пъти по-голямо от нашето. 
Пето – кметът на Лондон споделя за влошеното си психично здраве в едно списание на лейбъристите. Кметът на Лондон е лейбърист, а самата лейбъристка партия се чувства във влошено политическо здраве. Защото е в опозиция. Даже и да е влошен психически, кметът трябва 
да знае какво един политик не трябва да говори
Освен ако не е много влошен. 
Шесто – от СЗО дават примери с миналото, когато икономически кризи водели до психическите проблеми, увеличаване на самоубийствата и злоупотреба с различни субстанции. Какво ново и спасително ни доверява СЗО, освен да ни тъпче с притеснения? Що за бъркотия? 
Ние не опитомяваме вируса. Вирусът опитомява нас. Имам, разбира се, измамно предпазливото усещане, че ако медиите спрат да пишат за COVID-19 и политиците престанат да говорят за него, той ще изчезне. Здравеопазването не е само медицина и операции. То е и цялостна социална, политическа и информационна антипсихозна стратегия. 
Ката ден и нощ от всички медии, от момента, в който си отворим очите и включим телевизор или лаптоп, докато шофираме и слушаме радио, до момента на заспиване, върви повтаряне, повтаряне, повтаряне, докато информацията се превърне в Гьобелсово облъчване. 
Стоп! Знаем, че трябва да носим маски, да се дезинфекцираме, да не се смърсяваме на групи. Знаем какви са симптомите на заболяването, къде и какви тестове можем да си направим и кога започва ваксинирането. Ако някой не е разбрал досега тези правила, няма да ги разбере, ако ще в ушите му да имплантирате говорителя на СЗО. Това не е промиване на мозъци, а направо пране на мозъци. 
Превръщаме се в акустични гърнета
Заран започваме с броя на починали, с чували за трупове, с разкази за умрели пред болниците, график за ваксиниране. Ако на някого му е изтекло времето, се питаме от короната ли е? На колко години е бил? Внимавал ли е и прочие? Вечер ни се предлагат статистики, от които сънуваме апокалипсиси. Климатични и пандемични. По време на  социалистическата ера се твърдеше, че при военните паради статистиците маршируват преди ядрените ракети. 
Попаднах, без да искам, на една информация от 1934 г. Английски статистик изчислил, че през 1879 г. на 312 души се падал по един луд. През 1926 г. – че на 150 се пада по един. А през 1977 г. на 100 души ще им се води по един. И така, в цивилизования свят през 2134 г. ще живеят само луди.   
Разбирам. Лидерите на световните и държавните институции са убедени, че знаещият човек действа разумно. И че ние сме информирано съгласни да ни… информират. Трябва обаче да имаме желязно психическо здраве, 
за да издържим 
това „лечение” 
с информация
Та всички тези лидери на общественото мнение са сигурни, че правят добро на хората, като ги държат информирани. 
И за последно. При Фройд влиза един човек и му казва: „Господине, напоследък имам неудържимото желание да правя добро на хората”. Да, да, седнете. Веднага разбрах, че сте садист.

Най-ново

Единична публикация

Избрани