Заглавието „За Дойранската троянска слава” е избрал за своята книга майорът от запаса Ганко Бенев. Изданието неотдавна излезе от печат, за да напомни, че имената на героите от войните на България за национално освобождение и обединение не са забравени.
По отношение на заглавието авторът прави изричната уговорка, че „епитетът „троянска” не е посветен на гр. Троян, а на всички войници от Ловеч, Троян, Луковит и други населени места, служили в редиците на 34-ти Троянски пехотен полк, изнесъл тежестта на боевете при Дойран от 1916 до 1919 г.”.
Наред с изследователското си значение и богатата фактология книгата носи и дълбоко лично послание. Бенев казва: „С името на гр. Дойран заживях от ранна детска възраст. В сраженията от Дойранската епопея е убит братът на баба ми по майка Минко Колев Минков”. Героят оставя три деца, отгледани от бабата на автора, която пее на внуците си не обикновените приспивни песни, а такива с названия „Отде идеш, млади капитане?”, „Капитанът болен лежи”, а неин братовчед стига до чин капитан. Хазайката на автора в ученическите му години пък пее „Я повей, повей Дойрански ветре”, посветена на загинали на фронта младежи от с. Врабево.
През годините срещите на автора с отгласа от сраженията продължава и той решава да прослави Дойранската епопея в книга. В изданието Бенев е събрал разнообразни материали, включително свои публикации във вестниците „Българска армия”, „Българско войнство” и сп. „Военен глас”.
На страниците на книгата са публикувани както материали, представящи мащабите и историческото значение на Дойранската епопея, така и документални разкази за отделни герои от редовете на Българската армия. Впечатляващ е очеркът на автора за поручик Иван Беневреков, който с героизма си на фронта става пълен кавалер на ордена „За храброст”. Друга публикация е посветена на още един герой от Ловеч – майор Георги Векилски, когото Бенев посочва като един от новаторите в българската войска, съчетаващ бързите и решителни действия на кавалерията и артилерията в боя.
Подобаващо място в книгата е отделено и на изтъкнати пълководци – ловчанлии, като командира на 34-ти Троянски полк генерал-майор Пано Маринов и генерал-лейтенант Никифор Никифоров, който е военен министър по време на Балканската война.
Това е 12-ата поред книга на Ганко Бенев, който освен писател и общественик е и дългогодишен кореспондент на нашия вестник. Пожелаваме му да продължава с все същите творчески устрем и енергия да работи по военнопатриотичната тема, за да радва читателите с нови книги.
