Доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
Египет първо поръчва, а после се отказва от унгарския пистолет, който е версия на съветския ТТ.
През 1958 г. египетското правителство сключва договор с унгарското предприятие Femaru Fegyver es Gepgyar RT от Будапеща за производството на голяма серия
пистолети за нуждите на египетската армия
По това време било в ход военнотехническо сътрудничество между бившия Варшавски договор и Египет. То предвиждало оказване на военнотехническа помощ чрез доставка на оръжия и военна техника.
Командният състав на египетската армия и полицията изпитвал недостига на мощни щурмови пистолети, с които да изпълняват ежедневните си задачи. За това била направена задълбочена оценка на възможностите за производство на евтино, но мощно персонално оръжие. Специалисти от двете страни стигнали до споразумението да се подложи на доработка съветският ТТ, като се повиши неговата бойна мощ. Египетските специалисти настояли пистолетът да се адаптира към популярните в района патрони 9 mm Parabellum.
Унгарските конструктори вложили много енергия и талант, като подложили ТТ-то на редица усъвършенствания както на външния вид, така и в механизмите. Запазен бил принципът на работа, доказал своята надеждност в редица конструкции – използване на
енергия на отката при къс ход на цевта
Този принцип е задължителен при пистолетите, използващи патрони с мощност, по-голяма от тази на 9х17 (9 mm Short) и 9х18 (9 мм „Макаров”), тъй като мощният патрон изисква надеждна система на заключване на затвора към цевта при изстрел. Това може да стане по различни способи, като един от тях е с помощта на обица, ограничаваща хода на цевта назад.
В изходно положение преди изстрел заключването на затвора към цевта се осъществява с помощта на напречни канали върху външната повърхност на цевта, които влизат в канали със същата форма, изработени във вътрешната повърхност на затворния блок. След изстрел заключената система затвор–цев се придвижва назад. В момента, когато куршумът напусне дулото, ходът на цевта се ограничава от обица, закрепена в долната част на патронника, която принуждава задната част на цевта да се придвижи надолу и да отключи цевта от затворния блок. Така затворният блок се придвижва назад под действието на значително намалялото налягане и респ. откатна сила.
Ударно-спусковият механизъм е с ударно чукче и с единично действие. Той е изработен във вид на
блокче, което се снема бързо при необходимост
Цевта на „Токагипт-58” е с шест нареза, докато при ТТ нарезите са само четири.
Новият вариант на пистолета има ръчен предпазител, разположен в задната част на рамката над ръкохватката. Запазена била възможността да се блокира възможността за произвеждане на изстрел при частично взведено ударно чукче.
Захранването на пистолета с патрони ставало с осемзаряден еднореден пълнител. В долната му част бил монтиран допълнителен упор за палците на ръката.
Формата на ръкохватката е променена по подобие на тази на немския „Валтер П-38”, която била доста по-ергономична и удобна в сравнение с тънката ръкохватка на ТТ. Мерните прибори останали без промяна.
Независимо от предварителните договорки пистолетът не постъпил на въоръжение нито в египетската армия, нито в националната полиция. Причината бил
отказът на египетското правителство
да приеме вече произведените 15 хиляди пистолета. Причината била бързата преориентация на египетските власти към италианските пистолети „Берета М 1951”.
Кои са причините за интереса на египтяните към италианския пистолет може да се гадае, но ако сравним двата пистолета, установяваме, че по основните тактико-технически показатели те почти не се различават. И двата пистолета имат 8-зарядни пълнители и са предназначени за едни и същи патрони- 9 mm Parabellum. При изстрел и с двата пистолета куршумът получава начална скорост около 350 м/с. „Токагипт 58” има обща дължина 201 мм при дължина на цевта 116,5 мм. Теглото му в заредено състояние е 1,008 кг. „Берета 1951” има обща дължина 203 мм, при дължина на цевта 114 мм. Теглото му в заредено състояние е 0,930 кг. Разликата е в начина на заключване на затворния блок и цевта при изстрел. „Берета” използва един
класически начин на заключване
който се използва при немския „Валтер П-38” – с помощта на междинно тяло. След изстрела при излитане на куршума от цевта задната част на междинното тяло потъва надолу и освобождава затворния блок да се придвижи самостоятелно назад. Възвратната пружина на „Берета 1951” е разположена под цевта, както и при „Токагипт 58”. И при двата пистолета ударно-спусковите механизми са с единично действие и с открито ударно чукче. От направения анализ трудно може да се установят предимства и недостатъци на пистолетите и това е причина за неяснота относно обективните технически мотиви на египетското правителство за отказа им от „Токагипт 58”.
Отказаните унгарски пистолети все пак успяват да бъдат реализирани. Те са предложени като гражданско защитно оръжие в редица европейски страни с наименование Firebird (Огнена птица). Основен купувач се явила Федерална Република Германия, която по това време
отворила оръжейните си пазари
за гражданите, разбира се, при определени условия.
С това не завършва историята на „Токагипт 58”. Напротив, в началото на 90-години на ХХ век в завода Femaru Fegyver es Gepgyar RT било усвоено производството на нова модификация на пистолета, която била пусната на пазара с наименованието T-58. Тя била разработена на базата на египетския вариант, като новата модификация могла да стреля не само с патроните 9х19 mm Parabellum, но и със съветските 7,62х25 мм ТТ. Това разширило приложимостта на пистолета и възможностите за използване на по-евтините съветски боеприпаси, които имали по-голяма пробивна способност и по-голяма кинетична енергия на изстреляния куршум. Докато дулната енергия на куршума на 9 mm Parabellum не превишава 480 джаула, куршумът на ТТ-патрона се изстрелва с над 520–530 джаула.
Използването на патрони с различен калибър изисквало в комплекта на оръжието да има по две сменяеми цеви. За различаване от „Токагипт 58” на затворния блок на Т-58 бил нанесен надпис PARABELLUM. Cal.9 mm + 7,62 mm TT и като добавка –
изображение на сърп и чук
характерен знак на отминалата епоха на Съветския съюз.
Пистолетите „Токагипт 58” и Т-58 и днес могат да се срещнат като гражданско оръжие в различни страни, но най-голям интерес към тях проявяват колекционерите. Много от тях считат тези пистолети като най-добрата модификация на мощния ТТ.
