Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Как Русия печели от сдобряването между САЩ и Германия

[post-views]

High Representative of the European Union Josep Borrell meets with his counterpart Russian Foreign Minister Sergei Lavrov in Moscow at the MFA Grand Mansion on February 05, 2021.Началото на президентския мандат на Джо Байдън, предстоящото през есента оттегляне на Ангела Меркел от германската политическа сцена и вкарването на опозиционния лидер Алексей Навални в затвора са трите фактора, задаващи нова рамка за сложните отношения между Запада и Русия. Политиците във Вашингтон, Берлин и Брюксел са наясно, че трябва да търсят сътрудничество с Кремъл по някои теми от международния дневен ред, но в същото време не забравят първородния геополитически грях на Москва – анексията на Крим и разпалването на сепаратисткия бунт в Източна Украйна през 2014 г.
В Европа страстите около отношенията с Русия бяха разпалени през този месец от едно злополучно посещение на шефа на външнополитическата служба на ЕС Жозеп Борел в Москва. Той не успя да се срещне с Алексей Навални или с членове на неговия екип, бе принуден да чуе от руския външен министър Сергей Лавров, че ЕС е „неблагонадежден партньор“, и за капак точно по време на посещението му Русия изгони трима европейски дипломати – от Германия, Полша и Швеция. 73-ма депутати от Европейския парламент поискаха оставката на Борел и предизвикаха ожесточена дискусия за външнополитическата линия на ЕС. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен защити своя „външен министър“, но наяве излязоха сериозните разногласия вътре в ЕС по отношение на връзките на Съюза с Русия. 
В началото на тази седмица на заседания на външните министри на 27-те държави от ЕС бе решено, че 
санкции срещу Русия 
заради вкарването на Алексей Навални в затвора все пак ще има. Те обаче ще бъдат символични и ще се изразяват в забрана за няколко висши чиновници от Москва (най-вероятно сред тях ще бъдат главният прокурор Игор Краснов и шефът на Следствения комитет на Русия Александър Бастрикин) да пътуват в ЕС и да имат банкови сметки в европейски банки. 
След заседанието на външните министри от тази седмица Жозеп Борел се постара да очертае контурите на консенсуса в ЕС по три основни пункта: Брюксел ще дава отпор, когато Русия нарушава международното право и правата на човека; Москва ще срещне противодействие, когато се опитва да „увеличи натиска“ срещу ЕС, включително чрез дезинформационни кампании и кибератаки и накрая – Брюксел ще „взаимодейства“ с Русия, когато това е важно и интересно за самия Евросъюз.  

Междувременно и от Вашингтон дойдоха сигнали за колеблива политика по отношения на Русия. В понеделник Министерството на финансите на САЩ обяви нови санкции срещу компании, участващи в строителството на руския газопровод „Северен поток-2“. Санкционираните обаче се оказаха само корабът „Фортуна“ и частната фирма, която го притежава – КВТ-Рус. Всъщност корабът и компанията вече бяха поставени под санкции от Вашингтон. Само че в средата на януари т.г. това стана в рамките на Закона за противодействие на противниците на Америка посредством санкции, а сега – според Закона за енергийната сигурност на Европа (да, в САЩ има и такъв закон!). Това решение на американското финансово министерство предизвика разочарование в Конгреса на САЩ. Група конгресмени призоваха държавния секретар Антъни Блинкен да провери възможността за поставяне под санкции на 11 други руски плавателни съда и още четири от други държави, които също са свързани със строителството на „Северен поток-2“. 

Поне досега газопроводът „Северен поток-2“ беше червената линия за политиката на Вашингтон спрямо Москва. САЩ бяха твърдо решени да погребат този проект и така да съхранят голяма част от транзита на руски газ през Украйна. Новата администрация на Джо Байдън обаче има и нов подход към европейските съюзници на САЩ. Под мотото „Америка се завръща“ новият президент е твърдо решен да укрепи трансатлантическата връзка и да върне външната политика на Вашингтон в нейните стари коловози. А възвръщането на доверието на съюзниците минава през укрепване на отношенията с най-важната европейска държава – Германия. Макар че отначало бяха по-колебливи, в последните месеци управляващите в Берлин настояват твърдо за завършването на газопровода „Северен поток-2“. И се възмущават от американските санкции срещу него. Следователно, ако иска да е приятел с германците, Байдън трябва да смекчи остротата на атаката срещу строящия се руски тръбопровод. 

Така се стига до парадокс – руснаците може да спечелят от желанието на Байдън да затвори пукнатината в трансатлантическата връзка, която се разрастваше застрашително през мандата на Тръмп. Макар и бавно, корабът „Фортуна“ и в момента полага тръбите в недовършения участък на „Северен поток-2“ и до лятото тази дейност може да бъде завършена. Разбира се, остават проблемите с намирането на компания, която да сертифицира новопостроения последен участък от газопровода, но ако Вашингтон продължи да притъпява острието на санкционния меч, това също може да се уреди, макар и не веднага. В медиите изтекоха някои непотвърдени информации, че САЩ и Германия водят преговори за намиране на решение по казуса „Северен поток-2“, като то трябва да бъде в духа „И вълкът сит, и агнето – цяло“. Идеята е на руснаците да бъде позволено да си достроят газопровода и да го пуснат в експлоатация, а в замяна да гарантират запазване на някакви минимални обеми на газовия транзит през Украйна. Не е ясно обаче как точно може да стане това, след като главната цел на „Северен поток-2“ е именно намаляването на украинския транзит до минимум, а евентуално и до нула. 

Срещу „Северен поток-2“ има яростна съпротива от страна на други европейски съюзници на САЩ като Полша и прибалтийските държави. И, разбира се – от Украйна. Но все пак за Вашингтон тяхната важност е несравнимо по-малка от тази на Германия. Още повече че има неяснота относно това кой ще бъде персоналният партньор на американците в Берлин след германските парламентарни избори през тази есен. Меркел приключва кариерата си. На канцлерския пост може да я наследи Армин Лашет, който наскоро бе избран за лидер на нейния Християндемократичeски съюз (ХДС). 

Не е ясен и форматът на бъдещата управляваща коалиция в Берлин. За Русия е изгодно във властта да останат социалдемократите, които са най-отзивчиви към желанията на Москва. Проучванията обаче показват, че в момента на второ място след ХДС/ХСС е Партията на зелените, която недолюбва Путин заради диктаторското му управление и се противопоставя на всякакви проекти за добив и пренос на въглеводородни горива. 
САЩ може и да направят тактическо отстъпление по казуса „Северен поток-2“, но като цяло администрацията на Байдън разглежда Русия като потенциален противник и съперник за геополитическо влияние в Балтийско-Черноморския регион. Най-модният термин за обозначаване на отношенията между Запада и Русия е „избирателно сътрудничество“. 

Действително, още с встъпването на новата американска администрация в длъжност стана ясно, че ограничаването на въоръженията е една от сферите, в които може да се прилага това „избирателно сътрудничество“ с Москва. Договорът за броя на стратегическите ядрени бойни глави между САЩ и Русия бе удължен с 5 години. Другата много важна международна тема, по която Вашингтон може да търси съдействие от Москва, е възобновяването на преговорите за ядрената програма на Иран. Като цяло обаче Русия се превръща във все по-авторитарна и затворена държава, а с ареста на Навални Кремъл показа, че не изпитва особен страх от Запада и по темата за човешките права. Така че дилемата пред Вашингтон, Брюксел и Берлин си остава – как да притиснат Москва, така че да не я направят още по-враждебна и отчуждена, но същевременно да защитят руската опозиция и да сдържат геополитическата агресивност на Кремъл. 

Задачата се усложнява от това, че ЕС трябва да търси консенсус между 27-те страни членки, а САЩ – между президента и Конгреса, докато на Путин му е достатъчно да има консенсус със самия себе си – т.е. да бъде достатъчно решителен и праволинеен във външната политика. Задача, с която той се справя доста успешно. 

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Пламен Димитров

Най-ново

Избрани