Информационен център на Министерство на oтбраната

Да преминеш „През огъня”

О.з. полковник Красимир МИТОВ

4689

Пелин Пелинов е роден на 26 март 1936 г. Автор е на документално-историческите романи „През пепелищата“ и пенталогията „Възход и падение“, съставена от частите „Независима България“, „Напред, на нож!“, „Крушението“, „Под свити знамена“ и „Катастрофата“. По мотиви на романа „Независима България“ е изграден сюжетът на едноименния филм. Пелинов е написал 30 театрални пиеси. Автор е и на телевизионните поредици „Освобождението“, „Съединението“ и „Процесът Стамболийски“.

Срещнахме се с писателя Пелин Пелинов преди 15 години. Запозна ни общ приятел, с когото работихме заедно. В един есенен ден седнахме с него на кафе в центъра на Плевен до Военния клуб и водихме дълъг разговор. „Знаеш ли – каза ми той. – Аз трябва да изпълня своя дълг и тогава да се преселя в отвъдното. Трябва да „родя“ моите деца, книгите, пенталогията на моя живот.“ Казах му „Бай Пелине, не бързай, има достатъчно време, а и Господ обича смелите. Ще успееш, ще ти даде искрица живот за твоята мечта.“ И той успя, а беше на 70 години. За времето от 2002 до 2011 г. пенталогията „Възход и падение“ видя бял свят. След време с възторг той сподели с мен: „Краси, постигнах мечтата на своя живот.“

Редовните ни срещи бяха прекъснати от взетите мерки срещу пандемията от COVID-19, което понякога ме натъжаваше, защото разговорите пред камината в литературния салон и на масата под крушата пред къщата бяха интересни, разнообразни и най-вече жадувани. Имаше какво да науча от този човек, сладкодумец, майстор на перото. Когато за пръв път прекрачих прага на това място за срещи и разговори, бях приятно изненадан от творческата обстановка. Тогава, седнали един срещу друг, слушах неговата изповед. Гледам го, а погледът се спира зад него на портретите, рисувани от художник, на класиците на българската и руската литература Иван Вазов и Лев Толстой. „Толстой е моят кумир. Пленен съм от неговото творчество. Ти си офицер, военен човек, ще ме разбереш правилно: имах намерение пенталогията да се казва „Щит и меч“, но го оставих като работен вариант, после „Фронт и тил“, но това много напомняше Толстой, а моят роман беше различен. Аз исках да покажа борбата на народа за национално обединение, а това минаваше през подем, един възход и, за съжаление, завърши с катастрофа, с падение. Това е истината. Името на романа „Възход и падение“ отговаря на тази истина.“

С каква радост преди години прие календар с портрета на Яворов, който му подарих, защото знаех, че го обожава. При една от следващите срещи той ми каза: „Погледни, този гений ни наблюдава. Пазя го като очите си. Той е извор на страст и мъка, бунтар с нежно сърце“. Календарът беше прикован на стената до камината, за да бъде винаги в компанията на гостите. С нетърпение очаквах новата ни среща и когато чух в телефона познатия глас „Хайде бе, кога ще дойдеш, чакам те“, без да губя много време, запалих колата и се озовах при него.

В навечерието на 85-годишнината си сержантът артилерист от запаса, писателят патриот и хуманист Пелин Пелинов бе на своя боен пост Литературният салон грееше с бялата си луминесцентна светлина, а буйният огън в камината ни обливаше с топлина. От стената ни наблюдаваха портретите на Вазов и Толстой. Окачените ордени, медали и награди в отделен кът напомняха на посетителите за достойния творчески път на бележития писател драматург, а в ъгъла прилежно подредената библиотека показваше неговите творби.

Спомням си дългите дни и нощи, пътуването до различни градове да представяме току-що излезлите от печат книги в Плевен, Пловдив, Велико Търново, Свищов, Павликени и къде ли не още. Омайващи и пламенни бяха речите на литературния критик Марин Кадиев от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, когото Пелин Пелинов наричаше „Българският Цицерон“ .

Отпиваме по глътка от пълните чаши и той след дълбока въздишка продължава: „Дядо ми Руси беше артилерист, аз съм също артилерист и то със звание сержант. Служих в Шумен и Харманли. Обичам артилерията и с любов съм описал нейните победи в пенталогията. Прекланям се пред българските пълководци, генералите Фичев, Радко Димитриев, Стефан Тошев, Васил Кутинчев, братята Георги и Владимир Вазови“.

Става от стола, взима едно дърво, внимателно разравя жаравата и го хвърля в огъня, поглежда ме и с питащ поглед казва: „Ти знаеш ли, приятелю, 40 години събирам материал за написването на романа, знаеш ли какъв колосален и непосилен труд е това, но както се казва – целта оправдава средствата“.

Долавям в гласа му малко тъга и след минута мълчание внимателно го потупвам по рамото и питам: „Каква тъга таиш у себе си? Нещо като, че ли те измъчва?“. Замислен, бавно и с тих глас прошепва: „Идеалът – обединението на племето не постигна целта си. Това е голямото ми разочарование и сега е налице разцеплението. Защо каруцата се озова пред коня? Къде е националният идеал?”. През 2011 г. той отпразнува 75-годишния си юбилей. На тържеството беше и президентът Желю Желев, който в приветствието към юбиляра посочи, че писателят Пелин Пелинов е достоен за Нобелова награда за литература, а през 2013 г. инициативен комитет под председателството на Марин Кадиев го предложи, но за съжаление, не беше одобрен.

Вратата леко се открехва и спокойствието ни е нарушено от медицинската сестра Тони. Прекрасна жена, наистина милосърдна душа, добре запозната с творчеството на писателя и станала негов почитател. В един от предговорите към една от книгите бай Пелин пише, че живее оскъдно в родното си село Върбица, жертвал бурния живот на столицата, за да изпълни своята цел – написването на романа. Приел лишенията върху себе си, неуморно работил ден и нощ, но постигнал заветната цел. И Тони решава да напусне също София и да дойде да се грижи за него. Чудото стана, тя възвърна неговата увереност в живота, стабилизира здравето му и той отново разпери крила за нов живот. „Тони ме спаси от сигурна смърт“ – заявява той, а тя сяда до нас и с интерес слуша задушевния разговор.

И бай Пелин отново започва: „Краси, запомни от мен, основният двигател на човешките постъпки са страстите. „Светата троица“ е власт, пари и секс. Мисля, че добре съм описал това в романа. Обаче по-малката Света троица, която лежи в основата на всеки човешки успех, е физиономия, ум и късмет. Без физиономия, акъл и късмет нищо не става“.

Създал e фондация „Пелин Пелинов“ за насърчаване на младите писатели. Иска да види възродена нашата култура. За новия си роман „През огъня“ казва: „Плевен е градът, който е преломна точка в Руско-турската освободителна война. Не мога да остана безразличен към родния си град, затова написах този роман. Остава още малко, но ми трябва време и дано отново успея“.

Огънят в камината догаря, а мислите ми като искри хвърчат наоколо. Искам да чуя още и още, да задам много въпроси, но времето лети неусетно. Честита 85-годишнина, бай Пелине, приятелю мой. Бъди здрав и много щастлив. Знам, сигурен съм, че ще преминеш и „През огъня“.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top