Информационен център на Министерство на oтбраната

Кирил Вълчев: Харесвам спокойния тон на вашия вестник

Бавната истина ни липсва през последните години на бързата лъжа, казва генералният директор на БТА.

IMG_8408Роден е на 24 май 1973 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, след което и Юридическия факултет на Софийския университет. В продължение на 28 години е автор на предаването „Седмицата” по Дарик радио. На 27 януари 2021 г. е избран от Народното събрание без нито един глас „против” или „въздържал се” за генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА). Редовен читател на нашия вестник.

– Г-н Вълчев, благодаря Ви, че приехте поканата ни за интервю…

– Приех, защото от години получавам вашия вестник „Българска армия”. Като водещ на предаването „Седмицата” на Дарик радио той идваше в петък в редакцията. Особено по теми, свързани с армията, бяхте изключително полезни, за да мога да задавам компетентни въпроси на министрите на отбраната и началниците на Генералния щаб.

– Конкретно кои теми търсите най-вече в него?

– Следя военните теми, свързани с модернизацията на армията, с плановете за личния състав, с промените, които бяха направени, сътрудничеството с другите страни в рамките на НАТО, съвместните учения и националните учения. Това е информация, която иначе трудно пробива в другите медии. Чрез вашия вестник откривам личности на ключови позиции в армията, които също няма как да срещнеш другаде. Представяте и много млади хора – на ниски и средни нива, с очерци – този позабравен журналистически жанр, с интервюта. От 28 години, откакто водех предаването в Дарик радио, си събирах интервютата от вестниците в петък. Четях ги всичките и си ги класирах по имена. И установих чрез вашия вестник, че в сферата на отбраната личности, които са давали интервюта на някакви по-ниски позиции, след това вече ми гостуват като хора на топпозиции в армията, поели командването, примерно, на някой род войски. Така че това е вторият кръг от полза за мен освен тематичния. Имате и хубави международни анализи, включително уважавани колеги пишат при вас по различни международни и балкански теми. Това е също нещо, което ми харесва. Харесва ми спокойният тон на вашия вестник и липсата на напрежението, което носят крамолите на всекидневието. Сигурно стабилността на армията дава и този тон във вестник „Българска армия”.

– Нашето издание отдавна е деполитизирано, макар че живеем в едни силно политизирани времена. Как да се спазват политическият неутралитет и балансът днес?

– Вие правите това, което прави и БТА от години. В сферата на медиите ние сме доказателство, че е възможно да съществува едно безпристрастно, достоверно място за чиста информация, за спокойна размяна на мнения, без скандали. Това е голяма прилика между нас. Освен това е доказателство, което се надявам, че и БТА сега ще успее да даде. Водим този разговор в деня, в който излезе в „Държавен вестник” промяната в закона, която прави разпространяването на БТА свободно, без пароли. В рамките на една година ще се случи това. Това, че получаваш финансиране от държавния бюджет, не те превръща в рупор на управляващите. Вашият вестник го е доказал през годините. БТА го е доказала също. И съм сигурен, че ще продължи да го доказва. Това са пари на България, това не са пари на някой, който е за малко или по-дълго на власт.

– Като дългогодишен наш читател имате ли забележки и препоръки към нашия вестник? Какво ви се струва, че можем да подобрим?

– Не знам. Първо, избягвам да давам наставления. Достатъчно препоръки в кавички трябва да дам тук, в БТА, та да започна да давам и на другите медии. На мен би ми била интересна повече чисто фактологичната информация, свързана дори с инфографики за състоянието на армията. Да има повече числа, въпреки че не знам докъде можете да стигнете в публичността на такъв тип информация.

– Споменахте нашите очерци, които обаче изискват време, за да опознаеш човека и да му направиш адекватен словесен портрет. Според Вас какво още можем да направим за отразяването на живота на хората под пагон?

– Харесва ми това, което правите с тези очерци. Много хора в България не успяват да попаднат в медиите, защото не са достатъчно агресивни, скандални. А у всеки човек може да бъде открито нещо интересно. И профилът на вашия вестник всъщност предполага това, което правите – да представяте военнослужещите по този труден начин. Обаче ето един смисъл на това, България да финансира такъв тип издания, които няма по бърз начин да стигнат до съдържание и трябва да инвестират време в това съдържание. За да разкажеш за един човек, не става за няколко минути. Но това е този тип бавна истина, която, като че ли започна да липсва, особено през последните години на бързата лъжа. По-добре обаче да има и такива забавени истини, и те са по някой път за предпочитане. Казах го и по повод на БТА и упреците в забавяне: по-добре е да проверим нещата, нищо няма да стане, ако някоя новина бъде добре проверена и бъде получена малко по-късно. Има неща, които се проверяват със столетия и хилядолетия. Например колко е ценен мирът. Хората са го разбрали през много войни. Затова човечеството сега, особено през последния век, все повече изгражда организации и институции, през които да си говори, вместо да воюва.

– Кога бяхте в наборната казарма и какви спомени остави тя у Вас?

– Бях в казармата между последните набори, след като завърших Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Това ми помогна, за да имам, как да кажа – по-лека казарма. След задължителните месец и половина на началното военно обучение и строевата подготовка, в които бях в поделение на Строителните войски в Бусманци, решиха да се възползват от това, че вече бях добил известен опит като сътрудник в адвокатска кантора и ме командироваха в централния щаб на войските. Там работих по най-различни нормативни документи и наредби, свързани с войската. Това ми беше изключително полезно. Опознах една нова сфера, която иначе юристите подценяват, тя не се и учеше особено в университета. Пък и се надявам, че съм бил полезен. Тогава се правеха нови наредби в сферата на строителния надзор. Това беше изцяло нова област в България и изучавахме как тя се организира другаде по света. Излязох от казармата сержант, а след време, при произвеждания на различни хора от обществения живот, станах лейтенант. Така че съм по заслуги офицер (с усмивка – б. р.). Дори днес ми се обади взводният ми командир да ме пита за някакъв правен проблем. Казвам му: Вече не се занимавам, не мога да ти помогна като адвокат. А на ротния ми пък му бях кум. Така че си запазих връзката с войската. Казват, че казармата прави приятелства и добри познанства.

– Напоследък казармата се завръща, но като доброволна служба. Според Вас по-какъв начин може да се организира едно всеобхватно военно обучение на младите хора?

– Някога в училище имахме начално военно обучение (НВО). Пазя добър спомен за учителя си по НВО. Времето сега е по-различно. Този вид обучение трябва да бъде със сигурност по-широк, да знаеш как да реагираш при кризи, които не се ограничават само до война. Ето, ние сега сме в криза, как да реагираш при епидемия?… Такова обучение е със сигурност нужно. А иначе – одобрявам доброволния характер на казармата в България. Без това да изключва познаният и за момчетата, и за момичетата как трябва да реагират при криза.

– Коя е успешната посока за развитие на Българската армия?

– Много ми се иска армиите по света да имат все по-малко чисто военни функции. Тези дисциплинирани хора да се включват в решаването на проблеми, свързани с кризи. Спомняте ли си, когато миналата пролет всички бяха толкова уплашени заради пандемията, армията беше тази, която направи в залите подготовка с легла, ако се появят много болни. Съвършено друг е въпросът дали тогава това беше необходимо, дали светът не реагира прекалено уплашено. Иска ми се да виждам армията не като творец на войни, а като творец на решения при кризи.

– Какво бихте пожелали на нашите читатели военнослужещи?

– На всеки от хората, които са в армията – да имат дом, да имат къде да се връщат! Знам колко е трудно на тези хора, които са непрекъснато изпратени някъде. Колко не е лесно да изградиш дом, като те местят, като си непрестанно под напрежението, че ще те повикат. Искрено желая на военните в България да успяват да имат дом, където и да са!

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top