Информационен център на Министерство на oтбраната

Албин Курти спечели гласовете на малко повече от половината избиратели в Косово
Албин Курти спечели гласовете на малко повече от половината избиратели в Косово

Свърши се. Голямото чакане относно окончателните и официалните резултати от предсрочните парламентарни избори на 14 февруари приключи. Точно месец след деня на вота Централната избирателна комисия на Косово потвърди внушителната победа на партията „Самоопределение“ на Албин Курти, с което той, политикът от новото поколение на държавата, взе своеобразен реванш. На предишния предсрочен вот Курти победи системните партии, които, всички, бяха произлезли от Армията за освобождение на Косово (АОК) и управляваха новата република до този момент. После старите влъхви на косовската политическа сцена му скроиха номер – след като дълги месеци му пречеха да съставни коалиционно правителство, когато все пак успя да го формира, най-близките му партньори от Демократичния съюз на Косово на Иса Мустафа чрез вот на недоверие го изхвърлиха от властта. Е, на 14 февруари Курти взе своя политически и личен реванш.

Всъщност някакви особени промени в броя на спечелените проценти и мандати от тези, които вече обявихме преди месец, няма. Но я да видим: според ЦИК партията „Самоопределение“ на Курти е взела 50,28% от гласовете, което ѝ осигурява 58 мандата в парламента. Когато обсъждахме прогнозните резултати от вота се колебаехме както за броя на мандатите, така и за процентното изражение на изборната победа. Тогава предположихме, че Курти ще има подкрепата на 56–58 депутати в Събранието, докато процентите в негова полза се колебаеха около 46–48. И направихме логичния извод, че която и от цифрите да е вярна, на Албин Курти ще му трябва коалиционен партньор, за да има подкрепата на обикновено мнозинство, което представлява 61 депутати от 120-местния парламент. Сега ЦИК съобщава, че „Самоопределение“ е прехвърлило петдесетте процента от общия брой на гласувалите, макар и с „някакви“ си 28 стотни. Но числото 50,28 осигурява 58 места в парламента. Да, не достигат 2 или 3 депутатски места за самостоятелно обикновено мнозинство. Но и сега ще се обърнем към спецификата на косовската избирателна система, наложена от Конституцията, провъзгласена заедно с обявяването на независимостта на най-младата държава на Балканите на 17 февруари 2008 г. 

Тези 58 места на „Самоопределение“ я превръщат в най-сериозния политически и обществен фактор сред гласоподавателите албанци в страната. Те представляват много повече от 50 %, или от половината депутатски места, за които партиите на албанците в Косово се борят помежду си. А тези места са общо сто. Останалите 20 са гарантирани за по-малките етнически общности в страната. Такава е парламентарната конструкция на Косово, гарантираща правата на всички малки или по-малки етнически общности, които живеят на територията на страната. Когато това се утвърждаваше, имаше доста сериозни възражения от страна на някои политици и партии на албанците в Косово, които и досега смятат, че онези 20 места, предоставени на етносите извън албанците, са прекалено много и не отговарят процентно на демографското съотношение в бившата югопровинция. 

Но тогава, преди 13 г., когато новата държава се раждаше, тези съображения бяха контрирани преди всичко от представителите на международната общност, бабувала на раждането на Косово, като независима република. За тях беше твърде важно да създадат представа, според която на Балканите идва нов субект, който по правило ще се изгражда като мултиетническа и мултикултурно конфесионална държава, даваща гаранции за спазването на колективните права и на най-малкия етнос. Така и актът на създаването на Косово трябваше да изглежда като продукт на най-съвременните и господстващите в този момент възгледи за една модерна правова държава, в която всеки неин гражданин независимо от етническата си принадлежност да има равни права с другите. Затова на държавния флаг на Косово са изписани шест звезди, които, както ни обясняваха тогава, трябва да символизират всички етнически общности, за които е установено, че живеят на територията на страната. Да се знае, че и по тази линия правата са признати и гарантирани.
Така че на всеки избор в Косово от 2008 г. насам албанците, които според статистиките надхвърлят 90 процента от общия брой на населението, се състезават помежду си за 100 места в парламента. Някои от моите приятели от Прищина или от Косовска Митровица са ми казвали, че тази формулировка „над 90 процента от общия брой“ не е достатъчно прецизна, най-малкото, защото раждаемостта при албанците винаги е била много по-голяма от тази на сърбите в страната, да речем. Значи, динамиката на растежа е различна, но при всички положения е в полза на албанците, чийто брой непрекъснато нараства. Но решението за разпределението на местата в Събранието е политическо, записано е в основния закон – Конституцията на страната и искат ли някои това да продължава, или не, няма особено голямо значение. 

Но трябва да се каже и още нещо, което винаги съм правил и ще го правя, без да се уморявам. Етническите общности в Косово се надпреварват помежду си за определените за тях места от въпросните двайсет вкарва депутатите им с много по-малка подкрепа на гласовете, отколкото при албанците, за онези сто места. Като кореспондент на БНТ в Скопие съм отразявал парламентарни избори в Косово и съм бил учуден, поне първоначално, как пратеници в парламента, за които са гласували пет или шест хиляди избиратели албанци, могат да имат същите права със своя глас, като такива, които са избрани с около 500–600 гласа, да речем. Макар че съм виждал и депутати с много по-малко гласове зад гърба си. И за да не се създаде ситуация, в която онези с хилядите гласове на своето избирателно конто да не се изкушават да подценяват стойността на депутатския глас на другите с по стотина и повече бюлетини, в Конституцията бе записано така нареченото „Правило на Бадинтер“. 

Писал съм и ще пиша за него, докато не се разбере, че е незаобиколима част от вече споменатата специфика на изборната система на новата държава. Не може парламентът да приеме закон, за който няма подкрепата от най-малко половината от гласовете на депутатите, представляващи един етнос. Пример: Ако някой закон не „отърва“ на сърбите, колкото и голямо мнозинство да има за него от общия брой на пратениците, той няма да може да бъде приет, ако няма подкрепата поне на 6-има депутати сърби от всичко десетимата, предоставени на тази етническа общност. Това е положението, както се казва.
Май се увлякох в разсъждения, а бих искал да цитирам последните резултати, обявени от ЦИК. При албанците на второ място е Демократичната партия на Косово, формирана някога от бившия премиер и президент, сега обвиняем в Съда в Хага Хашим Тачи. Тя е усвоила 17% от гласовете, за което получава 19 мандата. Демократичният съюз на Косово, който свързваме с легендата Ибрахим Ругова, е взел 12,73%, или 15 мандата. Като последица от този провал лидерът ѝ Иса Мустафа подаде оставка, а на негово място бе избран младият Люмир Абдиджику. Алиансът за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай е четвърти със 7,12% със само 8 мандата. Ако съберете мандатите, ще получите числото сто.

При етническите малцинства: Кандидатите на контролираната от Белград „Сръбска листа“ взеха всичките десет места, отделени за тази етническа общност. Останалите десет места се разпределят така: босненската общност – три места, Косовската демократична партия на турците – 2 мандата, а по един мандат получават три ромски партии, докато останалите два – две партии на общността на египтяните. Общо 20 плюс онези албански сто – стават 120. Честито на победителите!

Картината е напълно ясна – Курти няма да може да управлява без коалиционни партньори. Той вече обяви, че кани на среща всички новоизбрани парламентарни партии за разговор за бързо съставяне на кабинет. Няма време, както се казваше в едно популярно ТВ предаване някога. Дотук беше лесно, трудното започва сега.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top