Преди 143 години, на 31 март 1878 г. е създадена Българската земска войска, като първата ѝ рота се формира в Пловдив. По-късно земската войска прераства в Българска армия.
Основата за изграждането на Българската земска войска е Опълчението. Въведена е задължителна военна повинност. Във войската служат всички мъже – постоянни жители на княжеството, независимо от тяхното вероизповедание (в това число и мюсюлмани), на възраст от 20 до 30 години.
Главнокомандващият руската Дунавска армия генерал-адютант Едуард Тотлебен разпорежда за нуждите на Българската земска войска да бъдат отпуснати значителни количества въоръжение, облекло и снаряжение. Един от началниците на земската войска в България е бил генерал-майор Пьотр Паренсов, който е и първият български военен министър.
През април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. Числеността на войската възлиза на около 25 500 души, от които около 23 000 българи и 2400 руси (300 офицери и 2100 унтерофицери), зачислени в строя поради липсата на достатъчно военно обучени български кадри. Българската земска войска съществува до 1879 г.
